Здравейте Колеги.
Както всеки един предприемач, понесъл шамарите на суровата реалност и аз реших да споделя малко практика за всеки начинаещ, който се чуди дали си заслужава да продава часовници и аксесоари.
По принцип от 7 години се занимавам с търговия и както всеки друг, първоначално купувах стоки от Али-то и ги препродавах с надценка. Тоест обикновен амбулантен търговец без фирма. Продажбите през периода 2010 - 2012 бяха отлични, главно заради малката конкуренция. Но честите доноси и проверки от КЗП ме отчайваха и не можех да се разрасна. И така един слънчев пролетен ден реших да изляза на "светло". Регистрирах си фирма, поръчах платен темплейт и си инсталирах опънкарт с всичките необходими модули. Започнах ускорена оптимизация за търсачки. И вече мислех как след няколко месеца ще броя пачките... обаче не стана така.
Заради осигуровките, данъците, ДДС-то и митото при внос, рекламата, непотърсените пратки и други подобни, разходите ми се покачиха. Именно това започна да се отразява и на крайните цени на стоките. Искам да отбележа, че говорим за продукти в ниския ценови клас 10-30лв. Клиентите посещаваха магазина, но имах малко продажби. Реших, че със стоковите снимки няма да се получат нещата и си купих професионален фотоапарат и изкарах курс за продуктова фотография. Съответно започнах да снимам всички налични продукти поотделно.
Продуктовата ми политика ми беше да поддържам голямо разнообразие, но само по 1-2 броя от един модел. И в един момент трябваше да заснема 500 часовника. Проблемът беше там, че през 2 месеца се пускат нови модели от производител. И при всяко зареждане трябваше пак да снимам и качвам по много нови модели, да трия старите, което е много трудоемко.
Освен онлайн магазина, ползвах канали за продажба като фейсбук, базар и олкс. Но и тези канали не помагаха за продажбите, понеже нелегални търговци подбиваха цените, а колкото и да пишех в описанията, че сме фирма с история и издаваме касови бележки, клиентите се интересуваха единствено от цената.
Междувременно пропуснах да забележа, че станахме много маймуни на клона и всеки продаваше часовници. Една справка - през 2012г имаше 4000 обяви в Продавалник за часовници. В момента има 24 000.
Съответно приходите почти се изравняваха със разходите и на едро продадох цялата си налична стока(на доставна цена).
Тогава реших да преструктурирам магазина и да продавам скъпи часовници. Идеята за дропшипинга ми харесваше, обаче не знаех какво представлява "побългарения" вариант.
Накратко официалният представител ми праща продуктов каталог с цени, описания и снимки. Качвам ги в сайта и когато има поръчка, му звъня за да ми изпрати часовника с наложен платеж. Съответно аз трябва да му платя и след това да изпратя часовника към клиента. Няма опция за директна доставка Вносител -> Клиент. Много скоро и този модел отпадна, защото всеки иска доставка на следващият ден. Отказаните пратки също не можех да ги връщам на вносителя и на месец 3 часовника х 500лв. ми бяха само 1500лв. разходи.
Викам си ще направя трети опит, аз сам ще внасям маркови часовници от Англия, закупени на разпродажби. Да, ама не! Официалните представители на марките веднага скочиха, че съм нямал право да продавам техни марки без разрешение и че подбивам техните цени. Съответно следват жалби отново към КЗП и КЗК. Но за мен си остава нелогично правилото официалният представител да купува определен продукт за 300лв. и да го продава за 1000лв. в България, а когато моята фирма внася същият продукт, тя да няма право да продава на цена под 1000лв. Това ако не е олигопол, здраве му кажи.
След третият опит тотално се отказах от тази ниша и както забелязвам и други колеги от форума си продават магазините за часовници.
Извод: парите, които спечелих когато нямах фирма, успях да ги изхарча когато си направих фирма.
Както всеки един предприемач, понесъл шамарите на суровата реалност и аз реших да споделя малко практика за всеки начинаещ, който се чуди дали си заслужава да продава часовници и аксесоари.
По принцип от 7 години се занимавам с търговия и както всеки друг, първоначално купувах стоки от Али-то и ги препродавах с надценка. Тоест обикновен амбулантен търговец без фирма. Продажбите през периода 2010 - 2012 бяха отлични, главно заради малката конкуренция. Но честите доноси и проверки от КЗП ме отчайваха и не можех да се разрасна. И така един слънчев пролетен ден реших да изляза на "светло". Регистрирах си фирма, поръчах платен темплейт и си инсталирах опънкарт с всичките необходими модули. Започнах ускорена оптимизация за търсачки. И вече мислех как след няколко месеца ще броя пачките... обаче не стана така.
Заради осигуровките, данъците, ДДС-то и митото при внос, рекламата, непотърсените пратки и други подобни, разходите ми се покачиха. Именно това започна да се отразява и на крайните цени на стоките. Искам да отбележа, че говорим за продукти в ниския ценови клас 10-30лв. Клиентите посещаваха магазина, но имах малко продажби. Реших, че със стоковите снимки няма да се получат нещата и си купих професионален фотоапарат и изкарах курс за продуктова фотография. Съответно започнах да снимам всички налични продукти поотделно.
Продуктовата ми политика ми беше да поддържам голямо разнообразие, но само по 1-2 броя от един модел. И в един момент трябваше да заснема 500 часовника. Проблемът беше там, че през 2 месеца се пускат нови модели от производител. И при всяко зареждане трябваше пак да снимам и качвам по много нови модели, да трия старите, което е много трудоемко.
Освен онлайн магазина, ползвах канали за продажба като фейсбук, базар и олкс. Но и тези канали не помагаха за продажбите, понеже нелегални търговци подбиваха цените, а колкото и да пишех в описанията, че сме фирма с история и издаваме касови бележки, клиентите се интересуваха единствено от цената.
Междувременно пропуснах да забележа, че станахме много маймуни на клона и всеки продаваше часовници. Една справка - през 2012г имаше 4000 обяви в Продавалник за часовници. В момента има 24 000.
Съответно приходите почти се изравняваха със разходите и на едро продадох цялата си налична стока(на доставна цена).
Тогава реших да преструктурирам магазина и да продавам скъпи часовници. Идеята за дропшипинга ми харесваше, обаче не знаех какво представлява "побългарения" вариант.
Накратко официалният представител ми праща продуктов каталог с цени, описания и снимки. Качвам ги в сайта и когато има поръчка, му звъня за да ми изпрати часовника с наложен платеж. Съответно аз трябва да му платя и след това да изпратя часовника към клиента. Няма опция за директна доставка Вносител -> Клиент. Много скоро и този модел отпадна, защото всеки иска доставка на следващият ден. Отказаните пратки също не можех да ги връщам на вносителя и на месец 3 часовника х 500лв. ми бяха само 1500лв. разходи.
Викам си ще направя трети опит, аз сам ще внасям маркови часовници от Англия, закупени на разпродажби. Да, ама не! Официалните представители на марките веднага скочиха, че съм нямал право да продавам техни марки без разрешение и че подбивам техните цени. Съответно следват жалби отново към КЗП и КЗК. Но за мен си остава нелогично правилото официалният представител да купува определен продукт за 300лв. и да го продава за 1000лв. в България, а когато моята фирма внася същият продукт, тя да няма право да продава на цена под 1000лв. Това ако не е олигопол, здраве му кажи.
След третият опит тотално се отказах от тази ниша и както забелязвам и други колеги от форума си продават магазините за часовници.
Извод: парите, които спечелих когато нямах фирма, успях да ги изхарча когато си направих фирма.