От: Отворено писмо от Ивелина Каменова до министъра на Здравепоазването!
@cross - без да разтягам локуми (не защото не ги обичам), ще разкажа накратко. Осиновена съм на два месеца - пет години след като починало на третия ден момченцето на родителите ми. Преди денят на страшния съд (вариолната имунизация) съм имала плътен глас и правилен говор (произношение) като за дете, попиващо и копиращо всяка чута думичка. Дори имаме запис (незнайно къде е сега) на стара аудио касета, как повтарям след майка ми наименованията на животинчета от анимационна книжка. Игриво дете съм била и инат леваче - всичко държах и правех с лявата ръка. И до днес съм левичарка, дори и в училището не успяха да 'накарат' пиша с другата ръка
.
През '79 година (на година и шест месеца) майка ми ме води при доктор (обесил се след случая), за да ми постави ваксина против Вариола. След броени часове получавам гърчове и достигам температура 40 градуса. В продължение на 5 дни, борейки се за живота ми успяват да ме спасят с гентамицин. След като 'страшното' е отминало и се връщам към нормалното си състояние, родителите ми се успокояват, но за кратко. Установяват, че не реагирам над думите им, а по-късно говорът (гласът) ми е изменен и с неправилно произношение. След ходене на слухотерапии се установява, че не чувам добре - с лявото чувам около 70%, а с дясното трябва да бие камбана над главата ми, за да чуя звук. Ходене на логопед, докато си оправя речите. Жълти пихтиени хапчета за оросяване на мозъка, които не ми понасяха и се инатях да ги пия. В детската градина странях, защото не чувах добре. Седях и се клатушках като аутист или рисувах постоянно.
В предучилищна възраст, детската лекарка ми издава бележка с 'насока' за Петър Берон (училище за бавноразвиващи се деца), след което майка ми ѝ вдига луд скандал... Заминаваме за София - почти месец изпитания в медицинската академия. И там, благодарение на доцент Фичева получавам епикризата, която доказва правото ми да постъпя в нормално училище. И понеже си бях дългуч за последния чин, трябваше да има компромиси за предните чинове, заради слуха ми. 3-4 години понасях подигравки с още едно момиче (с два слухови апарата от друга паралелка) и благодарение на тях закалих психиката си - станах непукист. Завършвах класовете с почти отличен резултат, като изключим музиката и нежеланието ми да пея. И сега бих ходила на училище - липсват ми усмихнатите учителки...
Слухът ми не е болка за умиране, свикнах с него и постепенно си избих комплексите. Директно казвах на събеседника си, че недочувам и да не чака отговор, когато ме пита нещо с гръб към мен. Няколко години по-късно, по време на гурбета ми в Кипър се запознах с една дама, която не чуваше (двустранно), но с помощта на две миниатюрни апаратчета проблемът ѝ беше невидим. Същата тази мила женица ги изработва със специална отливка по извивките на ухото в собствена частна клиника и настройваше степента на звуците според клиента. Сдобих се и аз с индивидуално апаратче. Промени тотално живота ми - научих езика, завързах контакти с местни и чуждестранни жители. Просто нямам думи да се изразя - оживих се за първи път...
Има един момент след 'бурята', в който майка ми започва да припада по улиците и си остана със слабо сърце - цял живот на медикаменти. И поради лекарско 'недоглеждане', което можеше да се предотврати (ако докторчето не спеше с месеци пред видеозона) - се помина преди три години от рак (лека ѝ пръст).
Тази партида с ваксини е била внесена от Индия и непроверена. Поразява доста дечица - част от тях се поминали, други останали недъгави, трети може би живеят като мен - с лек недъг. Случаят е потулен, а съвестта на някои е 'чиста'. Д-р Мангъров публично обясни пред ТВ зрителите, че гентамицинът ме е 'оглушил'.
А първоизточникът за гърчовете и температурата, часове след вкарването на тази отрова е неизвестен. Много точна дистанционна експертиза - поздравления!
За щастие, не ме интересуват нито имунизационни календари, нито медикаменти. Благодарна съм на родителите ми, че ме отгледаха и опазиха от химията. Правото на избор е неприкосновено!
Спирам да сп*мя - безполезно е...