В грешка си, Ранд поставя солидарност и даване към хората, които цениш и е срещу ауторизма и солидарността, която поставя другите над теб. Кажи речи, солидарен си към тези, които ти сам искаш и това идва като акт, когато ти го поискаш и никой няма право насилствено да те кара да го правиш. Нима ние не сме такива, аз не искам да съм солидарен с моите пари към хора не познавам. Искам да давам, моите пари към организации, които чувствам близки до мен.
Обективизмът твърди, че реалността съществува независимо от човешкото съзнание; че човек поддържа директна връзка с реалността чрез своите сетива, посредством които той може да придобива обективни познания благодарение на процеса на създаване на понятия и използване на индуктивна и дедуктивна логика; че единствената морална цел на човек е преследването на собственото му щастие и собствения му рационален интерес; че единствената социална система, която е съвместима с този морал и която признава индивидуалните права, е въплътена в чистия laissez-faire капитализъм;
Не, не е. Това може да го твърди само една стара момаАми целта на човека не е ли е щастие и то собственото му?
Айде бе, Христо Ботев, Левски и всички наши герои, като са жертвали живота си за общото благо, да не би да са комунисти? Вместо да си живеят живота, те тръгнали народа да спасяват, балъци (според Ранд).Точно и тук е номера на всички тоталиратни режими особенно комунизма не е важен човек, а обществото. Жервайки себе си, за другите каква е офертата? В смисъл не говоря крайни вариант, а начин на живот винаги другите са над теб, винаги в името на другите и накрая нищо не става от теб видимо и така не става. А да не говорим, че точно по този начин, се оправдават всички войни и т.н. - като се пращат войничета да задоволяват извратеността на лидерите си и не случайно после самите войничета осъзнват как са ги изтъргували.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Правиш грешка - това е индивидуален акт, който няма нищо общо със солидарността и акт именно на отстояване на свобода, който отново е близко до тях, толкова близко, че идеята е над тях. Но едно е идея за свобода, друго е изкуствена солидарност. Едно е да знаеш за какво го правиш, а друго е да не знаеш.Не, не е. Това може да го твърди само една стара мома
Айде бе, Христо Ботев, Левски и всички наши герои, като са жертвали живота си за общото благо, да не би да са комунисти? Вместо да си живеят живота, те тръгнали народа да спасяват, балъци (според Ранд).
Както е написал Вазов:
Напротив, няма нищо по-висшо от народната/националната солидарност и съответното чувство. Хората така са си давали живота, защото са знаели, че го правят за всички останали от общността. Общества, които имат силно развито чувство за народностна общност (например евреи, арменци, че дори и гърците) винаги са солидарни помежду си и несолидарни към останалите. Което всъщност ги изстрелва напред. Един народ/общество/нация, която е сбор от силни индивидуалисти я чака нашата съдба. Но тези неща трябва да са осъзнати и доброволни.
Казва се, че собствения ти кеф е най-важното нещо на света. Ами, не е. Пак ти казвам, егоистичните теории на някаква стара мома не ми допадат.