Пенчо Семов -,,българският Рокфелер''
- Автор Maverick
- Начална дата
Green Bars
Well-Known Member
От: Пенчо Семов -,,българският Рокфелер''
Много добро видео.
Днешните политици и "бизнесмени" могат само да се учат от такъв човек.
А именно - да се разчита основно на собствен капитал, за да не се плащат лихви на кръвопийци ( тук днешните икономисти ще ме анатемосат)
образование и то кадърно , а не като сегашното, което само отбива номера
и задължително грижи и привилегии за работниците, което неиминуемо ще им повиши КПД-то
Много добро видео.
Днешните политици и "бизнесмени" могат само да се учат от такъв човек.
А именно - да се разчита основно на собствен капитал, за да не се плащат лихви на кръвопийци ( тук днешните икономисти ще ме анатемосат)
образование и то кадърно , а не като сегашното, което само отбива номера
и задължително грижи и привилегии за работниците, което неиминуемо ще им повиши КПД-то
Twis7
Active Member
От: Пенчо Семов -,,българският Рокфелер''
Освен всичко това ми направи впечатление и друго. Виж как завършва клипа. Цялото му състояние национализирано, роднини живеят в нищета. Прост народ, прост
blackout8
Well-Known Member
От: Пенчо Семов -,,българският Рокфелер''
Благодаря за клипа. Това са изконите лични качества на всички успешни предприемачи станали много заможни,в един момент от живота си се бръщат към благотворителност и филантропия, защо вече са се наситили на материата.
После как да обичаш комуинзма, избили всички предприемчиви и интелигентни хора, само слабите и простите обичат този строй.
Благодаря за клипа. Това са изконите лични качества на всички успешни предприемачи станали много заможни,в един момент от живота си се бръщат към благотворителност и филантропия, защо вече са се наситили на материата.
После как да обичаш комуинзма, избили всички предприемчиви и интелигентни хора, само слабите и простите обичат този строй.
ktomov
Premium
Определено един много силен клип, който може да наведе на размисли дори и най-безскрупулните от нас. Много истории съм слушал за Пенчо Семов от баба ми и дядо ми, която е работила във фабрика успех в продължение на 6 години и винаги е твърдяла, че това са били едни от най-хубавите години в живота и.
Безспорно това е един от най-великите българи и е жалко наистина всичко което се е случило след Втората Световна.
За съжаление в момента, почти нищо от това което той е създал и учил не е останало. Фабриките са съборени. Майчина грижа се превърна първо в кино, а след това съборена до основи и вдигнат МОЛ на нейно място. Парахода беше превърнат в медицинско заведение за туберколозно болни, но дори не съм сигурен, че все още се използва, заради окаяното състояние в което беше преди 2 години.
Целия град се е превърнал в руини, като след война, а за това свидетелства снимката направена преди 2 минути на сградата на Добри Карталов.
Безспорно това е един от най-великите българи и е жалко наистина всичко което се е случило след Втората Световна.
За съжаление в момента, почти нищо от това което той е създал и учил не е останало. Фабриките са съборени. Майчина грижа се превърна първо в кино, а след това съборена до основи и вдигнат МОЛ на нейно място. Парахода беше превърнат в медицинско заведение за туберколозно болни, но дори не съм сигурен, че все още се използва, заради окаяното състояние в което беше преди 2 години.
Целия град се е превърнал в руини, като след война, а за това свидетелства снимката направена преди 2 минути на сградата на Добри Карталов.
От: Пенчо Семов -,,българският Рокфелер''
М-да, животът обаче не е черно-бял, филмчето малко опростява нещата. Ето например какво твърди самия Атанас Буров за Пенчо Семов: "Пенчо Семов от Габрово преуспя, защото той имаше не четири, а шест качества.
-Кои бяха те?
-Освен онези, четирите, още две – смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ.
-Станаха четири.
-Две са основните – смелостта и дързостта. Всяка фирма на Пенчо Семов нанасяше удари и правеше грозни поражения. В 1923 г. по времето на Стамболийски той отива при Атанас Дамянов – директор на „Утро”, и му казва:
-Давам ти сто хиляди лева на година, за реклама. Но искам каквото дам, да излезе.
Атанас Дамянов е бил на ръба на пропастта – аха да фалира. Тези сто хиляди биха го оправили. И казва:
-Приемам. Всичко, каквото дадеш, ще излезе.
-Ето ти парите - Пенчо Семов му дава стоте хиляди лева. И пуща реклама, че Българската Народна банка е с празен трезор. Че всичкото злато на България е изнесено от цар Фердинанд и се намира в германските банки.
Това излиза в една статия за нашите финанси с подпис на неизвестен човек, финансист. Следва нова статия – като скрита реклама – че правителството на Стамболийски е омразно на народа, че то не уважава никого, че бие опозицията.
Стамболийски се чуди защо го атакува „Утро”, защо го нападат така яростно- и не вижда, че това е една фронтална атака на Сговора против него, че той трябва да бъде сразен и убит.
Аз ако бях на негово място, щях да свикам моя банков съвет и три дни ще мислим – откъде иде вятърът, кой върти крилете на вятърната мелница на рекламата.
Но той не свиква такъв съвет. Защото не знаеше закона на властта – че това безпощаден, жесток закон, който не търпи узурпатори и врагове. Пенчо Семов и г-н Петрович кредитираха преврата на 9 юни и започнаха фронтални атаки със скрити реклами. В „Слово” излиза една статия- „Накъде отива България” под наивно и скромничко заглавие за икономиката, за политиката. И там се доказва с факти, че Стамболийски не разбира нищо от земеделие, търговия, индустрия, занаяти, че даже и от селска политика не разбира нищо, като премахва чифлиците в България. През април 1923г. във в. „Победа” излезе на първа страница малко антрефиленце под заглавие: „Монархия или република”. И всички, които са чели тази статийка, са разбрали - говоря за умните хора, че това е вече началото на края на Стамбо"
М-да, животът обаче не е черно-бял, филмчето малко опростява нещата. Ето например какво твърди самия Атанас Буров за Пенчо Семов: "Пенчо Семов от Габрово преуспя, защото той имаше не четири, а шест качества.
-Кои бяха те?
-Освен онези, четирите, още две – смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ.
-Станаха четири.
-Две са основните – смелостта и дързостта. Всяка фирма на Пенчо Семов нанасяше удари и правеше грозни поражения. В 1923 г. по времето на Стамболийски той отива при Атанас Дамянов – директор на „Утро”, и му казва:
-Давам ти сто хиляди лева на година, за реклама. Но искам каквото дам, да излезе.
Атанас Дамянов е бил на ръба на пропастта – аха да фалира. Тези сто хиляди биха го оправили. И казва:
-Приемам. Всичко, каквото дадеш, ще излезе.
-Ето ти парите - Пенчо Семов му дава стоте хиляди лева. И пуща реклама, че Българската Народна банка е с празен трезор. Че всичкото злато на България е изнесено от цар Фердинанд и се намира в германските банки.
Това излиза в една статия за нашите финанси с подпис на неизвестен човек, финансист. Следва нова статия – като скрита реклама – че правителството на Стамболийски е омразно на народа, че то не уважава никого, че бие опозицията.
Стамболийски се чуди защо го атакува „Утро”, защо го нападат така яростно- и не вижда, че това е една фронтална атака на Сговора против него, че той трябва да бъде сразен и убит.
Аз ако бях на негово място, щях да свикам моя банков съвет и три дни ще мислим – откъде иде вятърът, кой върти крилете на вятърната мелница на рекламата.
Но той не свиква такъв съвет. Защото не знаеше закона на властта – че това безпощаден, жесток закон, който не търпи узурпатори и врагове. Пенчо Семов и г-н Петрович кредитираха преврата на 9 юни и започнаха фронтални атаки със скрити реклами. В „Слово” излиза една статия- „Накъде отива България” под наивно и скромничко заглавие за икономиката, за политиката. И там се доказва с факти, че Стамболийски не разбира нищо от земеделие, търговия, индустрия, занаяти, че даже и от селска политика не разбира нищо, като премахва чифлиците в България. През април 1923г. във в. „Победа” излезе на първа страница малко антрефиленце под заглавие: „Монархия или република”. И всички, които са чели тази статийка, са разбрали - говоря за умните хора, че това е вече началото на края на Стамбо"