Ако искаш да e на 100% законно всяка снимка, която не си заснела ти трябва да я закупиш.
Снимка свалена от интернет е с нечии авторски права, най често на заснелия кадъра, освен, ако не е преотстъпил правата на снимката по надлежен ред.
Автор на снимката е фотографът. Ако не е обявил някаква форма на свободно ползване на снимката (или части от нея) публикуването и без разрешение е неспазване на авторското право, независимо какво е заснето на нея. Правата винаги са на фотографа, независимо дали е публикувана от него или друг, където и да е. Поне така е според Закона за авторското право и... в България.
Този, който е заснет на снимката може да има претенции при публикуването й, ако не е подписвал т.н. "Model release". Ако е подписал - гледат се клаузите какво може и какво не. Преценява се също така, доколко обекта на заснимане е човекът и доколко дадено събитие, място и т.н. Ако е заснето събитие провеждано на публично място и е ясно, че не случайният зрител е бил обекта, пак не може да има претенции.
Цитирам от нета:
1. Авторскоправният режим на фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския, е отразен от законодателя в чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. До доказване на противното за автор на такова произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове, отразяващи авторски филмов материал.
2. Ако едно фотографско произведение е създадено по трудово правоотношение, то авторското право върху същото, принадлежи на автора, освен ако в ЗАПСП не е предвидено друго(чл.41, ал.1 ЗАПСП). В тези случаи работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. (чл.41, ал.2 от ЗАПСП). Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. Този текст идва да покаже, че една важна част от авторскоправните правомощия, а именно имуществените такива, възникват направо за работодателя. Автора остава титуляр на неимуществените си правомощия и имуществените такива, които не са свързани с дейността на работодателя. При разграничаване на използването „за целите на работодателя” от всяко друго използване текстът на закона въвежда критерия – използване „по начин и до степен, съответстваща на обичайната дейност на работодателя”. „Обичайната дейност” би трябвало да се тълкува ограничително, в смисъл на това, с което нормално се занимава той, а то може да не съвпада изцяло с това, което е записано в акта за създаване на учреждението или в решението на съда за регистриране на търговско дружество. Важно е да се отбележи все пак, че тази „друга дейност” не може да противоречи на императивни норми на закона, което да доведе например до това работодателят да получи правото да се нарича автор на произведението. Коректността изисква да се знае и нещо друго. При всички случаи на използване на произведения, създадени в рамките на трудово правоотношение съществува, по силата на ал.3 но чл.41 от ЗАПСП, възможността независимо кой какви права има и какво е уговорено конкретно, ако трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението, се окаже явно несъразмерно на приходите на работодателя от използването на същото, авторът да поиска допълнително възнаграждение.
3. При прехвърляне на собствеността, т.е ако е налице продажба по отношение на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго договорно и правото за публично показване на произведението, като новия собственик също не може да придобие качеството автор, те той придобива само имуществените права да се разпорежда с една вещ, предмет на изкуството – в случая фотография (чл.68, ал.1 от ЗАПСП).
4. Що се отнася да използването на фотографски произведения, ако те не са създадени в хипотезата на чл.41 ЗАПСП, то важи общото правило на чл.19 от ЗАПСП: авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. В тази категория влиза и публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Тук се имат предвид различните видове изложби и експозиции на публични места. Именно публични, защото закачването на снимки в помещения, недостъпни за неограничен кръг лица, не попада в приложното поле на тази хипотеза. Под използване се разбира и разпространение на оригинала или екземпляри от произведението сред неограничен брой лица. Параграф 2, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП, уточнява, че разпространението може да се изрази в продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на оригинали или екземпляри от произведението.
Най добре прочети закона за авторско право и го спазвай за да нямаш проблеми.
