Има работни места, за които това изискване е абсолютно смешно. Работила съм като подбор на персонал и никога не съм искала мотивационно писмо, но много често хората са си пращали по инерция, защото "навсякъде искат". А навсякъде искат, защото така стана модерно, без да им е необходимо всъщност.
Пример. Търсим учители. Масово ми пращат едни и същи стандартни и излъскани фрази как това им е призванието в живота, как нашата фирма ще им даде не знам си какъв шанс и други алибализми. Да не говорим, че в някои от файловете си личи как са забравили да сменят името на фирмата, в която кандидатстват! Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Защото ми е ясно, че хората просто търсят работа, защото си нямат. И кандидатстват по нашата обява, просто защото преглеждат всички обяви наред, а не защото са чували колко е велика фирмата ни и винаги са си мечтали да са част от нашия екип. Все пак в България малките фирми са повече от големите.
Масово мотивационни писма се искат и за професии като програмист, където си изредил и описал опита и проектите си в сивито, а от мотивационното писмо какво се очаква? Да кажеш как си мечтаеш да станеш част от техния невероятен екип? И ако всички изредят по една такава изтъркана глупост, как ще си избереш кого да вземеш? По опита, описан в сивито или с конкурс за най-оригинална фраза в мотивационното писмо?
Друг най-разпространен тип обяви са за секретарки, счетоводители, служители в кол-център. Какво да напишат те, ако трябва да са искрени? "Изискванията ви отговарят на това, което мога да правя и понеже си търся работа, кандидатствам по всички обяви, на които изискванията им съвпадат с моите умения." Обаче понеже не могат да са искрени, трябва да въртят и да сучат едни същи щуротии.
Ясно е, че има професии и фирми, за които има смисъл да се иска подобно нещо. Но за текущите условия в България, подобно условие е по-скоро смехотворно.