От: Помощ за Автобиография
Явно съм изпуснал старта на тази иначе така интересна за мен тема. По тази причина няма да мога да цитирам всички пасажи, които ми "хванаха окото", но не мога да се сдържа да не коментирам.
Повече от 3 години освен стандартните ми задължения трябваше и да подбирам персонал за обектите, за които отговарях. Сам си преглеждах биографиите, сам селектирах и сам правех интервютата - не се хваля, а споделям опит от "другата" страна на бариерата за онези, които ще ми отговорят.
Разбира се, както на много други хора, и на мен ми се е налагало да си търся работа, дори последната година доста интензивно.
Разбирам написаното от онези, които са провеждали интервютата, но тук искам да се спра на това, което виждам като кандидат.
Последната 1 година ми прави впечатление, че ме препитват, извинете, но не мога да нарека "интервю" срещите на които съм бил, разни девойки, които нито имат представа от сектора, а още по-малко опит за да се нарекат "Подбор на персонал". А и няма как при условие, че повечето са или още студентки, или завършили максимум година. Искат ми CV, а дори не знаят какво е това, от къде идва съкращението, а още по-малко формата за написването му. Масово е желанието да получат европейска автобиография и тези, които са писали тук обратното - сори, ама сте единици. Последното твърдя на база как мой познат след 5 пускания на документи в една фирма, едва на 5-тия бе поканен и съответно одобрен, а като причина посочиха, че ЕДВА тогава пратил европейско СВ...
Не искам да се спирам на малоумните и шаблонни въпроси от типа "Колко ИСКАТЕ (което е много различно от ОЧАКВАТЕ) да получавате?". Мечо Пух е описал много добре нещата: "Колкото повече, толкова повече". Сред фаворитите ми е "Как се виждате след 5 години?", но това е друга и още по-дълга тема.
Аз намирам за пълна липса на професионализъм, тотално малоумие и абсурден шаблонизъм граничещото с мания желание на наричащите се HR-и да получат CV Europass или там каквото е, но за съжаление стадото си взема своя дан.
Относно мотивационното писмо - намирам за жест на уважение, отделено време и внимание, демонстрация на интерес към компанията, макар и в леко шаблонен вид (все пак има изисквания към това как се пише) да приложиш кратък, описателен текст под формата на мотивационно писмо. Защо ли? Ами за да споменеш какво умееш, как смяташ, че то би било полезно на компанията, за която кандидастваш, и както ТИ искаш/можеш/би дал на тази компания. А схващането "глей го тоя пратил е писмото, щото навсякъде го искат" - поздрави от старата ми шапка!
Снимката е предлог да селектират на първа линия по външен вид и възраст - нищо повече. Както и да го погледнеш си е дискриминация, но го правят. Тъпо е, защото аз кандидаствам за работа, а не да си търся невяста и по тази снимка баща и да ме благославя за бъдещата сватба.
И преди да ми кажете "ами ти щото не си бил одобрен, то за това си така" нека ви кажа другото - HR-a е първата ти среща с евентуалният ти работодател, той е лицето му. И когато това лице е с рокля, която не мога да кажа къде и свършва или всъщност това е колана, когато ми закъснява за интервю с над 30 мин, когато ми задава нищо повече от тъпи стандартни въпроси и се пробва да ми остроумничи е няма как да припадам от радост.
Много още мога да ви кажа, но мисля за сега да спра до тук, тъй като със сигурност съм засегнал някой, а и стана твърде дълго...