RealMoney
Well-Known Member
1. Масова неинформираност / неангажираност – „Прост народ – слаба държава”
Как може да очакваме повече от 20 г. на хората да им се обяснява: „Не се интересувайте от политика”, „Не се занимавайте”, „Не се информирайте” и след това да се учудваме, колко много политически неграмотни и неинформирани хора има?!?
Най-накрая трябва да се осъзнае факта, че липсата на информираност за проблемите на обществото, за управлението на държавата е основен проблем в България.
Неграмотността, неинформираността и незаинтересоваността работят само и единствено в полза на т.нар. „управленски елит”, който чрез страх и манипулации съумява да се задържи на власт. Това неминуемо подкопава доверието на хората в институциите. При наличието на масова неинформираност и неграмотност не можем да говорим за истинска демокрация. Нивото на разбиране на политиката е безкрайно ниско. Повечето хора са наивни. Формират мнение на базата на съмнителни източници, не си задават въпроси, не подлагат под съмнение дадената информация, няма логично разсъждение. Неинформираният човек лесно се манипулира от…. да, колкото и парадоксално да звучи, средствата за масова комуникация (медиите). В държава като България, обаче, където медиите очевидно са загърбили нормалните граждани и са се обърнали към властимащите на хората не им остава нишо друго освен да се обърнат към интернет и социалните мрежи. Последният пристан на свободното слово, обективността и реалистичното отразяване на събитията.
Повече от необходимо е да се преодолее тази гражданска неграмотност и липса на информираност. Прозрачност в управлението, обективност на медиите.
2. Политическа слободия (демагогстване) – „Вервайте ми, ще направя мин. Работна заплата 1000лв.”
Гореспоменатата неграмотност е една от основните предпоставки за разширяване на политическата демагогия, която не обслужва друг освен интересите на политическите лидери и хората около тях, без да предлагат реални решения на проблеми касаещи цялото общество.
Пример за политическа демагогия са нереалистичните предизборни обещания, въпреки че партийните централи, които ги пускат в общественото пространство, са наясно: изпълнението им би било катастрофално за обществото и държавата. Чисто юридически политическата програма на партиите е едно нищо! Не задължава по никакъв начин предложителя. И естествено, след като спечелят изборите, обещанията не се изпълняват. На практика това е истинска измама с вота на избирателя, която не се преследва от закона. Обикновено винаги се намират някакви оправдания, а понякога и изкупителна жертва от управленските среди, която играе ролята на бушон.
Политическата демагогия е една от основните причини за резкия спад на доверието на обществото към партиите и идеологиите. Последните две понятия вече са синоним на демагогията. Обществото вече не вярва на идеологии, а на личности. Човек вярва само на човек. Както при нужда всеки отива при конкретен адвокат, лекар, зъболекар, автомонтьор, така е и при политическия избор – все повече ще се налага мажоритарния елемент, независимо от неговите плюсове и минуси…(но това е друга тема
)
3. Безотговорност и безнаказаност – „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони”
Гореспоменатият пример с партийните обещания, тяхното неспазване и липсата отговорност когато те не са изпълнени кара политиците да се почувстват свободни да правят и казват каквото си пожелаят.
Удобен механизъм за функционирането на политическата безотговорност е оправдаването с други институции – национални и международни – за прикриването на собствените си грешки в управлението.
Всички управници се оправдават с прегрешенията на предишните. Съдът се оправдава с прокуратурата и полицията, която не е събрала достатъчно доказателства. Парламентът се оправдава с бездействието на прокуратурата и мудността на съда. Полицията се оправдава със съдиите, които пускат заподозрените, прокуратурата протестира, разследването също и така нататък. Може да се продължи до безкрай. И за капак на това е заявяването, че нито една от изброените институции не може да се намесва в работата на останалите.
4. Корупция - „И са к’во правим?”
Разбира се, чувството на безнаказаност кара хората да вършат откровени престъпления. Основното от тях, което ощетява цялото българско общество несъмнено е корупцията.
Темата за корупцията е една от най-опасните и сложни в политиката. Изключително удобна за всяка опозиция, но тя неизбежно води до схемата:
Вие крадете!->Вие крадете още повече!->Всъщност всички крадат и политиката и управлението са едно голямо крадене!
Честото повтаряне и разпространение на тези твърдения води до две последици:
1.Гласовете за свобода, чест и общо благо заглъхват сред всеобщия вой и обида, а оттам – разликите в политическите позиции и тяхното значение за общността се замъгляват
2. Настъпва обща деморализация, защото почтените започват да изглеждат като глупаци, а съпротивителните сили на голям брой хора срещу изкушенията намаляват значително.
Корупцията, днес се генерира от функциониращия партиен модел, от начина, по който се финансират политическите партии. Това става най-често чрез обществени поръчки за изграждането на инфраструктурни обекти, чрез раздаването на концесии и др. Управляващите винаги ще предпочитат да осигурят стабилна работа и добра печалба на фирми, близки до своята партийна централа.
Разбира се, има разлика между различните демократични държави.
В старите демокрации корупцията е на най-високо правителствено ниво и тя най-често е невидима за обществото. Поради което се създава илюзията, че отсъства. А в т.нар. нови демокрации (като България) корупцията е стигнала до най-ниските властови нива и до най-обикновения гражданин, който я вижда и чувства. И за да не бъде санкциониран при правонарушение или престъпление, той е принуден да плаща… И по този начин отново се губи доверието между хората, доверието в институциите, в законите.
5. Бедност
Наличието на сериозна корупция във всекидневния живот неизбежно води до ощетяване на държавата, респективно обедняване на хората, ощетяването им във физически и емоционален аспект. Оттук кръгът отново се завърта. Бедният човек не го интересува информацията, ограмотяването, държавата, управлението и т.н. За него тези неща са маловажни и далечни. Той просто иска да има нормален и достоен живот. Да има достатъчно финансови средства за да поддържа своето семейство, да не се притеснява дали ще си плати сметките в края на месеца и дали ще има пари за лекарства за болното си дете. Просто да живее, а не да оцелява. Тук отново се появяват манипулациите и ефектът, който имат върху хората с влошено материално състояние… Така кръгът отново се завърта.
За мен изходът от този порочен кръг може да бъде намерен само във:
- Възстановяване на доверието и вярата на хората в тях самите и най-вече помежду им. Липсата на доверие и злоупотребата с него (когато то е налично) са главните болести болести на това общество. И ние трябва да се борим с тях.
- Развиването на истинско активно гражданско общество! Време е всеки да осмисли своето поведение и позиция и реши от коя страна на барикадата е готов да застане – от тази на мафията или от тази на свободните граждани!
Как може да очакваме повече от 20 г. на хората да им се обяснява: „Не се интересувайте от политика”, „Не се занимавайте”, „Не се информирайте” и след това да се учудваме, колко много политически неграмотни и неинформирани хора има?!?
Най-накрая трябва да се осъзнае факта, че липсата на информираност за проблемите на обществото, за управлението на държавата е основен проблем в България.
Неграмотността, неинформираността и незаинтересоваността работят само и единствено в полза на т.нар. „управленски елит”, който чрез страх и манипулации съумява да се задържи на власт. Това неминуемо подкопава доверието на хората в институциите. При наличието на масова неинформираност и неграмотност не можем да говорим за истинска демокрация. Нивото на разбиране на политиката е безкрайно ниско. Повечето хора са наивни. Формират мнение на базата на съмнителни източници, не си задават въпроси, не подлагат под съмнение дадената информация, няма логично разсъждение. Неинформираният човек лесно се манипулира от…. да, колкото и парадоксално да звучи, средствата за масова комуникация (медиите). В държава като България, обаче, където медиите очевидно са загърбили нормалните граждани и са се обърнали към властимащите на хората не им остава нишо друго освен да се обърнат към интернет и социалните мрежи. Последният пристан на свободното слово, обективността и реалистичното отразяване на събитията.
Повече от необходимо е да се преодолее тази гражданска неграмотност и липса на информираност. Прозрачност в управлението, обективност на медиите.
2. Политическа слободия (демагогстване) – „Вервайте ми, ще направя мин. Работна заплата 1000лв.”
Гореспоменатата неграмотност е една от основните предпоставки за разширяване на политическата демагогия, която не обслужва друг освен интересите на политическите лидери и хората около тях, без да предлагат реални решения на проблеми касаещи цялото общество.
Пример за политическа демагогия са нереалистичните предизборни обещания, въпреки че партийните централи, които ги пускат в общественото пространство, са наясно: изпълнението им би било катастрофално за обществото и държавата. Чисто юридически политическата програма на партиите е едно нищо! Не задължава по никакъв начин предложителя. И естествено, след като спечелят изборите, обещанията не се изпълняват. На практика това е истинска измама с вота на избирателя, която не се преследва от закона. Обикновено винаги се намират някакви оправдания, а понякога и изкупителна жертва от управленските среди, която играе ролята на бушон.
Политическата демагогия е една от основните причини за резкия спад на доверието на обществото към партиите и идеологиите. Последните две понятия вече са синоним на демагогията. Обществото вече не вярва на идеологии, а на личности. Човек вярва само на човек. Както при нужда всеки отива при конкретен адвокат, лекар, зъболекар, автомонтьор, така е и при политическия избор – все повече ще се налага мажоритарния елемент, независимо от неговите плюсове и минуси…(но това е друга тема
3. Безотговорност и безнаказаност – „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони”
Гореспоменатият пример с партийните обещания, тяхното неспазване и липсата отговорност когато те не са изпълнени кара политиците да се почувстват свободни да правят и казват каквото си пожелаят.
Удобен механизъм за функционирането на политическата безотговорност е оправдаването с други институции – национални и международни – за прикриването на собствените си грешки в управлението.
Всички управници се оправдават с прегрешенията на предишните. Съдът се оправдава с прокуратурата и полицията, която не е събрала достатъчно доказателства. Парламентът се оправдава с бездействието на прокуратурата и мудността на съда. Полицията се оправдава със съдиите, които пускат заподозрените, прокуратурата протестира, разследването също и така нататък. Може да се продължи до безкрай. И за капак на това е заявяването, че нито една от изброените институции не може да се намесва в работата на останалите.
4. Корупция - „И са к’во правим?”
Разбира се, чувството на безнаказаност кара хората да вършат откровени престъпления. Основното от тях, което ощетява цялото българско общество несъмнено е корупцията.
Темата за корупцията е една от най-опасните и сложни в политиката. Изключително удобна за всяка опозиция, но тя неизбежно води до схемата:
Вие крадете!->Вие крадете още повече!->Всъщност всички крадат и политиката и управлението са едно голямо крадене!
Честото повтаряне и разпространение на тези твърдения води до две последици:
1.Гласовете за свобода, чест и общо благо заглъхват сред всеобщия вой и обида, а оттам – разликите в политическите позиции и тяхното значение за общността се замъгляват
2. Настъпва обща деморализация, защото почтените започват да изглеждат като глупаци, а съпротивителните сили на голям брой хора срещу изкушенията намаляват значително.
Корупцията, днес се генерира от функциониращия партиен модел, от начина, по който се финансират политическите партии. Това става най-често чрез обществени поръчки за изграждането на инфраструктурни обекти, чрез раздаването на концесии и др. Управляващите винаги ще предпочитат да осигурят стабилна работа и добра печалба на фирми, близки до своята партийна централа.
Разбира се, има разлика между различните демократични държави.
В старите демокрации корупцията е на най-високо правителствено ниво и тя най-често е невидима за обществото. Поради което се създава илюзията, че отсъства. А в т.нар. нови демокрации (като България) корупцията е стигнала до най-ниските властови нива и до най-обикновения гражданин, който я вижда и чувства. И за да не бъде санкциониран при правонарушение или престъпление, той е принуден да плаща… И по този начин отново се губи доверието между хората, доверието в институциите, в законите.
5. Бедност
Наличието на сериозна корупция във всекидневния живот неизбежно води до ощетяване на държавата, респективно обедняване на хората, ощетяването им във физически и емоционален аспект. Оттук кръгът отново се завърта. Бедният човек не го интересува информацията, ограмотяването, държавата, управлението и т.н. За него тези неща са маловажни и далечни. Той просто иска да има нормален и достоен живот. Да има достатъчно финансови средства за да поддържа своето семейство, да не се притеснява дали ще си плати сметките в края на месеца и дали ще има пари за лекарства за болното си дете. Просто да живее, а не да оцелява. Тук отново се появяват манипулациите и ефектът, който имат върху хората с влошено материално състояние… Така кръгът отново се завърта.
За мен изходът от този порочен кръг може да бъде намерен само във:
- Възстановяване на доверието и вярата на хората в тях самите и най-вече помежду им. Липсата на доверие и злоупотребата с него (когато то е налично) са главните болести болести на това общество. И ние трябва да се борим с тях.
- Развиването на истинско активно гражданско общество! Време е всеки да осмисли своето поведение и позиция и реши от коя страна на барикадата е готов да застане – от тази на мафията или от тази на свободните граждани!
