Pavlin_Kralev
Active Member
http://kultura.bg/web/към-какво-е-филията-на-днешната-р/
......
Истинската манипулация тук обаче е в маскирането на две фундаментални светогледни позиции (които могат и трябва да се оценяват морално по оста „добро – зло“) като еднакво ирационални страсти. Защото аз бих искал да попитам какво по-точно „русо“-филство има у българските „русофили“; към кое и какво по-точно руско изпитват „филия“ емпирично наличните „русофили“ – особено професионалните такива като Светлана Шаренкова, Иво Христов, Румен Петков, Георги Първанов? Да не би да са горещи адепти на религиозната мисъл на Достоевски, Бердяев, Семьон Франк (последният според тях сигурно е някой „жидо-масон“); или да са отдавнашни почитатели на Оптинските старци? Или са ценители на такива руски творци като Пастернак, Солженицин, Тарковски? И дали, обратно: „русофобите“ у нас изпитват „фобия“ тъкмо към изредените току що имена? Разбира се, че няма нищо подобно и истинските имена на нещата най-сетне трябва да бъдат произнесени. Става дума за „Путино-филия“ и за противостоящата й „анти-Путинска“ позиция. Като първата – Путино-филията дори не е истинска „филия“ към настоящия Кремълски диктатор, а монструозна амалгама от: а) травматизирана от поражението в Студената война носталгия по СССР, б) обнадежден от външнополитическото нахалство на нискораслия автократ реваншизъм (изредените дотук предимно у левите „русофили“), но най-вече: в) от органичната ненавист към Запада и демокрацията, произтичаща от цял букет причини (при някои съвременни „русофили“ дори излючително жалки: че не успяха да направят политическа кариера в следдесетоноемврийска България, че не ги припознаха като „гуро“-та вдясно, че лично Иван Костов не се „влюби“ в тях, че не ги „припознаха“ от Запад като нашенски „мъдреци“).
Всъщност, именно и само с тази амалгама можем да си обясним странния алианс на путинофилите в България.
Защото как без нея да си обясним Путино-филията на „правоприемниците“ на българските комунисти (БСП, АБВ, всякакви АБПФК)? Та нали Путиновата държава днес не се идентифицира със „социализма“; тя има за опозиционна маргиналната руска комунистическа партия и определя болшевишките десетилетия на Русия като нейно „велико изпитание“? Как да си обясним Путино-филията на „новите леви“ в България? Та Путиновата държава днес в много по-голяма степен от, да кажем, християн-демократическа, Меркелова Германия е страна на олигарси, монополисти, свръхбогаташи и се самозаявява като консервативна „велика сила“. Как, по-нататък, да си обясним Путино-филията на маниакалните български националисти („Атака“, разни доморасли фашистчета и почитатели на ген. Луков)? Та Путиновата държава днес радикално не зачита суверенитета на малките нации и е единствената от осем десетилетия, която извърши анексии на такива нации („Приднестровската република“ от Молдова, „Донецката и Луганската“ от Украйна, Абхазия от Грузия). Освен това е наследница не само на империята на царя-освободител, „която ни върна на картата на Европа“, но също и – при това в много по-близкото минало – на онази болшевишка империя, която „ни отне“ Македония и Беломорска Тракия и искаше да ни присъедини към голяма Титова Югославия. Как накрай да си обясним Путино-филията на нашенските консервативни моралисти и „православни традиционалисти“? Та Путиновата държава днес има за практически официална идеология „неоевразийството“, което поддържа тезата, че митичната „душа России-Евразии“ е синтезът на руското Православие с тюрко-монголското степнячество, избрала си е за основни съюзници в „геополитическата игра“ шиитски теократичен Иран и езически Китай и има за най-популярен геополитически мислител криптоезичника и последовател на фашизоида Карл Шмит – Александър Дугин.
Трябва ли да си болен, за да пророкуваш за смърта на запада и славата на Русия, след като децата ти са на запад, заедно с доста от тези на руския елит?
......
Истинската манипулация тук обаче е в маскирането на две фундаментални светогледни позиции (които могат и трябва да се оценяват морално по оста „добро – зло“) като еднакво ирационални страсти. Защото аз бих искал да попитам какво по-точно „русо“-филство има у българските „русофили“; към кое и какво по-точно руско изпитват „филия“ емпирично наличните „русофили“ – особено професионалните такива като Светлана Шаренкова, Иво Христов, Румен Петков, Георги Първанов? Да не би да са горещи адепти на религиозната мисъл на Достоевски, Бердяев, Семьон Франк (последният според тях сигурно е някой „жидо-масон“); или да са отдавнашни почитатели на Оптинските старци? Или са ценители на такива руски творци като Пастернак, Солженицин, Тарковски? И дали, обратно: „русофобите“ у нас изпитват „фобия“ тъкмо към изредените току що имена? Разбира се, че няма нищо подобно и истинските имена на нещата най-сетне трябва да бъдат произнесени. Става дума за „Путино-филия“ и за противостоящата й „анти-Путинска“ позиция. Като първата – Путино-филията дори не е истинска „филия“ към настоящия Кремълски диктатор, а монструозна амалгама от: а) травматизирана от поражението в Студената война носталгия по СССР, б) обнадежден от външнополитическото нахалство на нискораслия автократ реваншизъм (изредените дотук предимно у левите „русофили“), но най-вече: в) от органичната ненавист към Запада и демокрацията, произтичаща от цял букет причини (при някои съвременни „русофили“ дори излючително жалки: че не успяха да направят политическа кариера в следдесетоноемврийска България, че не ги припознаха като „гуро“-та вдясно, че лично Иван Костов не се „влюби“ в тях, че не ги „припознаха“ от Запад като нашенски „мъдреци“).
Всъщност, именно и само с тази амалгама можем да си обясним странния алианс на путинофилите в България.
Защото как без нея да си обясним Путино-филията на „правоприемниците“ на българските комунисти (БСП, АБВ, всякакви АБПФК)? Та нали Путиновата държава днес не се идентифицира със „социализма“; тя има за опозиционна маргиналната руска комунистическа партия и определя болшевишките десетилетия на Русия като нейно „велико изпитание“? Как да си обясним Путино-филията на „новите леви“ в България? Та Путиновата държава днес в много по-голяма степен от, да кажем, християн-демократическа, Меркелова Германия е страна на олигарси, монополисти, свръхбогаташи и се самозаявява като консервативна „велика сила“. Как, по-нататък, да си обясним Путино-филията на маниакалните български националисти („Атака“, разни доморасли фашистчета и почитатели на ген. Луков)? Та Путиновата държава днес радикално не зачита суверенитета на малките нации и е единствената от осем десетилетия, която извърши анексии на такива нации („Приднестровската република“ от Молдова, „Донецката и Луганската“ от Украйна, Абхазия от Грузия). Освен това е наследница не само на империята на царя-освободител, „която ни върна на картата на Европа“, но също и – при това в много по-близкото минало – на онази болшевишка империя, която „ни отне“ Македония и Беломорска Тракия и искаше да ни присъедини към голяма Титова Югославия. Как накрай да си обясним Путино-филията на нашенските консервативни моралисти и „православни традиционалисти“? Та Путиновата държава днес има за практически официална идеология „неоевразийството“, което поддържа тезата, че митичната „душа России-Евразии“ е синтезът на руското Православие с тюрко-монголското степнячество, избрала си е за основни съюзници в „геополитическата игра“ шиитски теократичен Иран и езически Китай и има за най-популярен геополитически мислител криптоезичника и последовател на фашизоида Карл Шмит – Александър Дугин.
Трябва ли да си болен, за да пророкуваш за смърта на запада и славата на Русия, след като децата ти са на запад, заедно с доста от тези на руския елит?
Последно редактирано:
