По тоя въпрос достигнах до някакъв извод, но да го обясня с аналогичен пример. Трябва да стигнеш от точка А до точка Б тичайки. Ако пътя е равен, ще стигнеш най-бързо. Ако има препятствия, да кажем камъни, ще стигнеш по-бавно. Ако има солидни препятствия, може и да не стигнеш. Всичко това е много логично и надявам се дори сектантите да го разбират. При тази постановка би могло да се начертае дори графика за скоростта на преминаване от точка А до точка Б в зависимост от големината на камъчетата по пътя.
Така, ако се прехвърлим на маските и вируса, значи вируса трябва да стигне от уста А до нос Б, преминавайки през препяствия - маски, дистанция, локдаун. Първоначалното убеждение е, че всяко от тези препятствия само по себе си е солидно и ще затрудни много вируса. Звучи супер логично, разбирам че ако реша да наплюя някой през маската ще е много лоша идея за мен.
Ами ако всъщност маските, дистанцията и локдауна не представляват толкова големи препятствия, колкото първоначално ни се струва? Ако впечатлението е за да кажем 90% забавяне на разпространението, а то на практика е 0.9%? Ако тези препятствия са просто ситни песъчинки на пътя на вируса, колкото и да изглеждат като колосални скали?
Най ми харесва аналогията с пръднята обаче. Ако съм ял боб и се изпусна в асансьора, пожелавам всичко хубаво на следващия който влезе в него
)) Много бързо ще се разбере какво препятствие са били гащите ми и социалната ни дистанция (той може дори да не ме е видял). И ако имаше правило всеки подушил чужда пръдня да изяде две паници боб - леле мале