За да може да се определи какво може да се направи и как трябва да се действа в това дело, правителството трябва винаги да знае в какво положение се намират народите от различните провинции, които обграждат Сърбия. Това е главното условие за точното определяне на средствата.
За тази цел най-напред трябва да се изпратят проницателни, от предварителни мнения не заети и на правителството верни хора като изследователи на състоянието на тези народи и земи, и тези трябва след завръщането си да дадат точно писмено съобщение за въпросите.
Особено трябва да се събере информация за Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Албания.
Също така е необходимо добре да се познава състоянието на Славония, Хърватия и Далмация, като се разбира, че в това се включват и народите на Срем, Банат и Бачка.
На тези агенти трябва да се дадат инструкции по какъв начин да обиколят и пропътуват тези земи.
Между другото, трябва да им се посочи кои места и кои личности трябва специално да опознаят и проучат.
Освен материалните инструкции, трябва да им се даде и едно общо, основно наставление,
в което ще бъдат определени следните точки, които тези изследователи ще трябва да изпълнят:
1-во.
Ще проучват политическото състояние на страната, особено партиите, които се намират в нея;
ще събират бележки, чрез които народът може по-добре да се опознае и да се разберат чувствата на сърцето му,
т.е. тайните му желания;
но най-напред ще трябва да посочат онова, което се смята за призната и вече открито изразена народна нужда.
2-ро.
Особено трябва да се внимава на военното състояние на народа и страната:
като на военния дух, въоръжеността на народа,
след това числеността и състоянието на редовната войска;
къде се намират военните складове и арсенали;
къде в страната се произвеждат военни потреби, като барут и оръжие,
или откъде се добиват и внасят и т.н.
3-то.
Ще съставят описание или характеристика и списък на най-важните и най-влиятелни мъже,
без да изключват и онези, които биха били противници на Сърбия.
4-то.
Какво се мисли за Сърбия във всяка провинция,
какво народът очаква от Сърбия,
какво хората желаят от нея
и от какво се страхуват по отношение на нея.
Разбира се, към това наставление трябва да се добави и това — какво всеки пратеник може и има право засега да каже и съобщи за сръбската политика;
какви надежди може да събуди и върху какво трябва особено да насочи вниманието на местните приятели на Сърбия.