Трябват ми мнения и критики

Напротив - полезно е. Аз не познавам нито един успешен автор, който да не е почнал да пише първо на родния си език. Ако ти познаваш такъв - моля, поправи ме!
 
Глупости на търкалета, приятелю. :)
Първо, авторът на темата със сигурност е писал достатъчно на родния си език, така че да допускаме противното е смешно. Това, че спестява нуждата от преводач, целейки се към широката публика може да бъде похвално. Дори текстът му да не е перфектно структуриран в момента, решението да формулира идеите си на чужд език е смело и заслужава похвала.
 
Благодаря на всички, които пишат в тази тема. Естествено много се радвам, че има положителни мнения. Що се отнася до по-отрицателните, тези, които са за стил, литературни похвати и въобще неща от този порядък, също оценявам. Но виждам, че вече на два пъти едва ли не съм изкаран нихилист и отродник. Не, че ще се сърдя, но хората, които казват това са в грешка. Това, че мисля да пиша фентъзи на английски, съвсем не означава, че не съм писал на български или не искам да пиша на български. Още по-малко ме прави, както казах нихилист или отродник. То направо да излезне, че съм като гъркоманите от едно време......

Това вече не е критика, а още по-малко градивна. Пък и е съвсем невярно, защото съм точното обратното на човек срамуващ се от родното.

ПП Нандибанди, много благодаря за добрите думи и защитата - такива мнения няма как да не ме мотивират. В същото време за протокола да кажа, че аз съм абсолютно реакционен човек, за който светът почва 632-681-ва и завършва 1919-та (а оттам насетне мрак) :D :)
 
ПП Нандибанди, много благодаря за добрите думи и защитата - такива мнения няма как да не ме мотивират.

Целта ми е наистина да мотивирам всеки, който е достатъчно смел да се заеме с писане на художествена литература. И аз си влача в главата една страхотна идея за роман, която вероятно никога няма да реализирам, защото съм бъзла, а и крайно неамбициозна. :)
Имам си заглавие (на английски) имам си основен персонаж и още един поддържащ. Имам си и сюжет с начало и край. Липсва ми само пълнеж и смелост да се захвана. Както и да е... това че аз нямам смелост да го направя не ми дава правото да мразя тези, които я имат. Напротив, те предизвикват моето уважение, а ако, изразявайки го съм успяла да ги стимулирам, няма как да не се чувствам полезна. :)
Действай!
В същото време за протокола да кажа, че аз съм абсолютно реакционен човек, за който светът почва 632-681-ва и завършва 1919-та (а оттам насетне мрак) :D :)
Уф, позната картинка. Сестра ми имаше един период, в който гледаше само филми от 50-те/60-те години на миналия век и твърдеше, че съвременният свят е ужасен и иска да избяга от него. Луда работа, но явно се дължи на недобре свършена работа при предходна реинкарнация. :)
 
В същото време за протокола да кажа, че аз съм абсолютно реакционен човек, за който светът почва 632-681-ва и завършва 1919-та (а оттам насетне мрак)

Хайде, още критика - освен, че те е срам да пишеш на български, ами и си ограничен. Не познавам нито един ограничен в мисленето писател фантаст, а още по-малко пък автор на фентъзи.
 
Хайде, още критика - освен, че те е срам да пишеш на български, ами и си ограничен. Не познавам нито един ограничен в мисленето писател фантаст, а още по-малко пък автор на фентъзи.

Не ме е срам да пиша на български. Писал съм и ще продължа да пиша на български. А за ограничен, може и да съм, кой знае? Това зависи от гледната точка. Аз предпочитам да се определям просто като консервативен човек и може би малко ескейпист. За вас, добри ми господине, съм ограничен. Но може би наистина всеки, който не харесва всички аспекти на пост-модерното общество и неговата култура, е ограничен? Не знаех, че интересът към миналото, та дори и идеализирането му, е ограниченост. На мен ми се струва по-ограничено човек само да се фокусира върху ядене, ср*не и какво става в малкият му животец, в рамките на не повече от една година. Не, че съм и вятърничав. Ценя реалните неща тук и сега, както и практичното, иначе нямаше да имам регистрация в "Предприемач" и да поглъщам жадно всяка информация, която може да се окаже ценна в борбата ми за място под слънцето.

И все пак темата е за писане и литература, а те според моето скромно и немеродавно мнение, могат само да стават по-добри, ако са комбинирани с интереси и познания в областта на историята, етнологията, лингвистиката и тнт. (е, като всяко нещо трябва да си има граници).

В този ред на мисли ограничен ли е Вагнер, че черпи вдъхновение от "Песен за Нибелунгите" или творбите на Кретиен дьо Троа и Волфрам фон Ешенбах? Ограничен ли е Толкин, че създава своят свят на базата на старогерманската митология, староанглийски епоси като "Беоулф" или че взима направо цели куплети от поеми като "Странникът", за да ги използува във "Властелина"? И Джордан е ограничен, защото неговият Рандланд брутално много прилича на Европа от 15-ти и 16-ти век.....

Аз мисля, че интересът ми и преклонението пред българската история, пък и старата европейска цивилизация въобще, могат само да помогнат на скромните ми опити за писане на фентъзи. В английското уики има списък на поджанровете при фентъзито - https://en.wikipedia.org/wiki/Fantasy#By_theme_.28subgenres.29 . Аз най-обичам да чета "epic", high", "heroic" и "historic" фентъзи. Може и от краткото и недодялано текстче, което публикувах да не си личи, но искам да пиша именно такова фентъзи. А в такъв случай, моята "ограниченост", вярвам ще е само от полза. Е, ако нямам талант или достатъчно въображение, кел файда, но ще поживеем, ще видим.

ПП Интересно как в един момент ме храните, че не съм писал този текст на български, а в друг момент, че се интересувам и героизирам българското минало. Или не сме се разбрали, или някой от нас го тресе шизофренията. Поздрави!
 
ПП Интересно как в един момент ме храните, че не съм писал този текст на български, а в друг момент, че се интересувам и героизирам българското минало. Или не сме се разбрали, или някой от нас го тресе шизофренията. Поздрави!

Нещо грешно си ме разбрал, писателю. Интересувай се колкото искаш и от каквото искаш, но според собствените ти думи, цитирам: "аз съм абсолютно реакционен човек, за който светът почва 632-681-ва и завършва 1919-та".

Когато си толкова ограничен във времето и пропускаш, не те интересува нищо друго - не става писател от теб. Писателите са широкоскроени хора, няма нито един ограничен писател.

С предния пост доказа, че съм прав, хайде сега, да не забравиш да изброиш още една дузина писатели и техните произведения! :D
 
Много буквално четеш и възприемаш нещата. Не ограничавам интересите и взора си в един затворен с горна и долна граница отрязък от времето. Просто се самоиронизирах, защото Нандибанди, защитавайки скромните ми писателски опити, един вид те обвини в патриотарство, а ироничното в случая е, че аз самият мога съвсем основателно да бъда наречен "патриотар" (не мога, ами направо съм си). Сега вярвам ще разбереш какво съм казал.
 
Искаш критики - критикувам те. Но май не ти отърват критиките? А?! И очакваш друг да те защити, след като ти сам не можеш да се защитиш?
 
Искаш критики - критикувам те. Но май не ти отърват критиките? А?! И очакваш друг да те защити, след като ти сам не можеш да се защитиш?
Човекът иска градивна критика (да се чудиш за чий чеп му е), а не хранилка на общо основание, приятелю странен. :)
Изобщо не си прав, че писателите не са ограничени. Напротив, всеки си има любима епоха, място или типажи, които най-добре познава и може да опише. Много малко са тези, които са отворени към всичко, всъщност.
Спри да се заяждаш с момчето, че започваш да напомняш на любимия ни форумен трол, който преживя възродителен процес наскоро. ;)
 
Последно редактирано:
Спри да се заяждаш с момчето...

Що пък да спра - той иска критика. Айде кажи ми, казах ли нещо невярно досега? ... Ама не можеш да кажеш, щото всичко което казах е вярно. Пък нека е хейт! :D
 
Що пък да спра - той иска критика.

Недай боже някой да ти поиска огънче - сигурно ще го залееш с бензин и ще му драснеш клечката. :D:D:D
Нищо вярно не каза, а също и нищо конкретно. Изтъкнах ти контрааргументи - не приемаш. Давай си в тоя дух, но това не е в твоя полза. Като приятел ти го казвам. :)
 
Ето нещо, което е релевантно, мисля. От край време ме карат за експеримент, но аз не приемам, да публикувам този стих и да го шарна във Фейса. Сигурен съм, че ще се превърне в най-четената статия и е на чист български език :) Няма срамно творчество, според мен :)

Ода за моята пр**ня

Започнах този блог с ентусиазъм,
дано не го изтрия с неприязън!
От както почнах тук да пиша,
все нещо нищя и абзаци нижа.

Писах рубрики технологични,
даже почнах романтични,
опитах с мои тайни лични,
а резултатите трагични.

Блогът ми умря от скука.
никой май не влиза тука.
Колкото да се старая,
ще се откажа аз накрая.

Нищо не излезе от мечтата,
да ме обичат тези с нещо под косата.
И също като Магелан,
скочих в този океан.

Реших да пробвам с аудитория,
която според моята теория,
далече е от интелигента
и клони към ориента.

За миг помислих и реших,
да напиша този стих.
Озаглавих го ей така,
Ода за моята пръ**я!

Сега се хилите, нали?
Омръзна ми, разбрахте ли?
Ще питате, ами хаир?
Нима ще видиш килипир?

За мене истина, за вас лъжа,
но блога на момента оживя.
Ах, тази Ода за пръ**ята,
отново върна ме в играта.

За тези дето махат ми със пръст,
ще кажа "Туй е моят кръст".
Да си кажем истината отстрани.
И ти си тука май, нали?

Хайде да забравим суетата!
Да запеем Ода за пръ**ята!
 
Последно редактирано:
Ето нещо, което е релевантно, мисля. От край време ме карат за експеримент, но аз не приемам, да публикувам този стих и да го шарна във Фейса. Сигурен съм, че ще се превърне в най-четената статия и е на чист български език :) Няма срамно творчество, според мен :)

Ода за моята пр**ня

Започнах този блог с ентусиазъм,
дано не го изтрия с неприязън!
От както почнах тук да пиша,
все нещо нищя и абзаци нижа.

Писах рубрики технологични,
даже почнах романтични,
опитах с мои тайни лични,
а резултатите трагични.

Блогът ми умря от скука.
никой май не влиза тука.
Колкото да се старая,
ще се откажа аз накрая.

Нищо не излезе от мечтата,
да ме обичат тези с нещо под косата.
И също като Магелан,
скочих в този океан.

Реших да пробвам с аудитория,
която според моята теория,
далече е от интелигента
и клони към ориента.

За миг помислих и реших,
да напиша този стих.
Озаглавих го ей така,
Ода за моята пръ**я!

Сега се хилите, нали?
Омръзна ми, разбрахте ли?
Ще питате, ами хаир?
Нима ще видиш килипир?

За мене истина, за вас лъжа,
но блога на момента оживя.
Ах, тази Ода за пръ**ята,
отново върна ме в играта.

За тези дето махат ми със пръст,
ще кажа "Туй е моят кръст".
Да си кажем истината отстрани.
И ти си тука май, нали?

Хайде да забравим суетата!
Да запеем Ода за пръ**ята!
На няколко места четенето ми се препъна от трудни за произнасяне думи (т. е. такива, които развалят ритъма). Например при изречението "ще се откажа аз накрая" думата "откажа" ме засече. Може да се замени с "ще зарежа това накрая". По-нататък думата "килипир" също не е особено гладка за произнасяне. Накрая това "Да си кажем истината отстрани" пак малко по-дълго става (мисля че може да се премахне думичката "си", въпреки че смисълът леко се променя).

По отношение на творчеството на автора - аз английски чета и пиша само заради информацията, която съдържа текста. Така пропускам всякакъв вид художествена литература. Може би беше по-разумно да го публикуваш в някой англоезичен форум просто за да има повече хора, които да му обърнат внимание.
 
На няколко места четенето ми се препъна от трудни за произнасяне думи (т. е. такива, които развалят ритъма). Например при изречението "ще се откажа аз накрая" думата "откажа" ме засече. Може да се замени с "ще зарежа това накрая". По-нататък думата "килипир" също не е особено гладка за произнасяне. Накрая това "Да си кажем истината отстрани" пак малко по-дълго става (мисля че може да се премахне думичката "си", въпреки че смисълът леко се променя).

По отношение на творчеството на автора - аз английски чета и пиша само заради информацията, която съдържа текста. Така пропускам всякакъв вид художествена литература. Може би беше по-разумно да го публикуваш в някой англоезичен форум просто за да има повече хора, които да му обърнат внимание.
Всъщност силата ми не е в писането на стихотворения. Това го скълапих, за да угодя на един приятел, който поддържаше тезата, че в БГ се четат само подобни глупости. Аз се навих да му покажа, че не е така, но се отказах, тъй като аудиторията ми може да ме разбере погрешно и тук публикувам тази боза за пръв път, колкото да види бял свят някъде.
Искам да помогна на колегата, но не мога, тъй като английския ми не е дотам добър. Пиша на подобна тематика, но не е коректно да пусна линк тук в темата на колегата.
Бих му препоръчал, обаче да си пише на български. Вече съм давал примери, как книгите на Стивън Кинг се четат и в Китай и в България. Превода е техническа работа, далече от творчеството. Ако сюжета е хубав и се разпише добре, после превода е лесен. Словоредието е като музиката в оркестър, свириш на инструмента, който най-добре владееш.
 
Колега, пускай си линковете, нищо лошо няма. Така най-добре се обменя информация и опит. А иначе, аз си пиша на български други неща, пък ще видим кое ще стане най-интересно
 
Ще разводним темата. Сега съм започнал това. Не съм го редактирал още и по-скоро Първата глава е нещо като предговор, отколкото Глава, тъй като няма още никакви действия. Нахвърлих един свят, който ще оживее в следващата глава :)
Ето линк https://razdumka.com/2017/02/11/поглед-в-бъдещето-част-1-оковите-на-гра/
 

Горе