Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

TretiKolovoz

Well-Known Member
Рейтинг - 100%
1   0   0
Вълнуват ме едни философски въпроси, които досега не са били обсъждани във форума. Според вас редно ли е да се постави условие за безгрешна работа на наетите автори/преводачи на статии? Дали е възможно да се изисква от тях да предават материалите си с 0 грешки ако искат да им се плати или трябва да се плаща допълнително на редактори ако искаме текстове, които са на 100% чисти?

Дали някой би се навил да работи при условие, че няма да му се плаща кой знае какво, но ако направи дори една грешка хонорарът му ще отиде при редактора, а авторът няма да получи заплащане?

Едни такива мисли ми се въртят в главата, но ще си спестя мнението засега.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

По правилно би било предварително да се договорите примерно:
0-10 грешки: 100% от парите
20-30 грешки: 80% от парите
30-40 грешки: 60% от парите
над 40 грешки: няма пари

Като много зависи от текста. Ако са 20 изречения и една грешка е много.
Аз по принцип искам един тестов превод предварително
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Общо взето за 1-2 грешки - допустимо е, случва се. Над тях е неграмотност и просто не работя с човека.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Моето мнение е, че никой не е безгрешен и човек, който може да пише добре не става за редактор и обратното. Който прави грешки поради неграмотност няма да прави една или две, а ще греши постоянно и то в големи размери. За такива случаи изобщо не говорим. Аз имам предвид случайни печатни грешки каквито допуска абсолютно всеки, ако ще да е и Стивън Кинг. Според мен да се реже целият хонорар, че и отгоре, заради печатни грешки си е чиста гавра и неуважение към човека, с когото работиш. Ако някой произвежда по над 100 статии на месец и допусне 5-6 печатни грешки общо, тук и там, това е в рамките на нормалното. Поради тази причина има професия редактор, за която се плаща допълнително, а не се удържат парите на авторите. Лошото е, че някои хора злоупотребяват с кризата и режат от мизерните хонорари на хората, които гният по цял ден пред компютъра за да има после свежи и интересни статии. Аз поне с такова впечатление съм останал.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

А нека помислим, че ако работим с много текстове, едва ли сами бихме могли да преглеждаме всичките. Другият тънък момент е характера на българина, който се мисли за компетентен във всичко. Може да има грешки, които ние самите няма да видим, защото нямаме необходимите знания.
Ако някой иска безгрешен текст, то или ще плаща на един човек да пише и редактира, или ще плаща отделно на автор и редактор. Макар и малко по-скъп, втория вариант е препоръчителен.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Така е, обаче някои очакват един човек сам да им произвежда по 120-130 статии месечно, в които да няма нито една грешка. Ако има... авторът духа супата. Това според мен е невъзможно, пък може и да е възможно. Знам ли. Може Супермен да е прописал статии и да е научил български.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Това казвам, че човек не е машина. А дори и машините грешат.
За някой по-солиден проект/и си хващаш примерно 10 автора и 5 редактора и работата заспива(лично мнение).
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Чак да не се плати е малко прекалено все пак няма безгрешни хора. Може да речем да им се върнат текстовете за коригиране или ако не се навият да им се плати някакъв процент по-малко от договореното. :)
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Общо взето всички сме на едно мнение май. Аз все пак реших да сверя информацията си и тук, за да съм сигурен.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Аз съм поръчвал текстове на едро.
Грешки винаги има, но нищо не пречи да се прекарат през един спел чекър. Пари не съм рязал, макар че съм имал възможност.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Според мен е важно и какви са грешките дали са печатни или са тип (ефтини) - защото едно е да натиснеш съседният клавиш или да ти избяга мисълта и да объркаш единствено и множествено число, а съвсем друго е да напишеш ф вместо в
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Грешките от тип "ефтини" няма да са ограничени до една или две, а ще имат системен и масов характер. Ясно е, че с хора, които правят такива грешки ще бъде много трудно да се работи. Друга е идеята на темата. Става въпрос за такива грешки, каквито всеки допуска ако ще да има 10 книги зад гърба си и професорска титла.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

И в двата случая спел чекъра ги хваща. От гледна точка на редактора няма разлика.
Искам да кажа че така или иначе е задължително след превод/писане на статия да се минава през спел чекър. Щом така или иначе ще се минава голяма разлика в типа на грешките няма.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Има доста думи, които ако са сгрешени формират друга дума, която е правилна сама по себе си, но е грешна в контекста на статията. Такава грешка може да се улови само при изчитане от друг човек, защото авторът много трудно може да я забележи при проверката и финалното изчитане на текста.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Според мен, ако един автор си предава текстовете, без сам да ги е чел, по-добре той да се занимава с нещо друго, различно от писането.

Ако авторът се гнуси от собствените си текстове и не ги чете, как после очаква читателите да ги четат!?

Според мен такъв автор не уважава читателите си и не заслужава и тяхното уважение.

Може да получи парите си еднократно, но в никакъв случай не бива да се наема повторно.

Ако установя, че някой автор ми предава текст, който не е чел, предпочитам да потърся друг автор.

Ако пък не владее добре българския правопис, то също има избор - или да го научи, или да смени занаята.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Това е хубаво, но изчитането изобщо не гарантира, че в статията няма грешки. Всъщност нищо не може да гарантира перфектен резултат. Дори след автора да минат редактори и коректори пак може да останат грешки. Тук говорим за целесъобразността да се изискват статии с нула грешки от авторите и при появата на една печатна грешка да се отреже хонорарът за цялата статия, че и отгоре. Ти правиш ли го?
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Това е хубаво, но изчитането изобщо не гарантира, че в статията няма грешки. Всъщност нищо не може да гарантира перфектен резултат. Дори след автора да минат редактори и коректори пак може да останат грешки. Тук говорим за целесъобразността да се изискват статии с нула грешки от авторите и при появата на една печатна грешка да се отреже хонорарът за цялата статия, че и отгоре. Ти правиш ли го?

При по-голям обем от статии/ преводи, 0 грешки клони към 0 процента вероятност. Не виждам къде е спора. Затова и в английските учебни заведения за дисертациите е валидна приказката 'submit or revise until you die'.
 
Ами аз не бих приела количества от рода на 120 статии на седмица и така автоматично се подсигурявам, че качеството ще е по-добро. За какво да ламтя за пари чак толкова? Всеки ти дава избор - коричество и по-малко на 500д или качество и повече на 500д. Аз вярвам, че съм избрала второто за себе си, а на който не му харесва - не ме търси, а си намира друг човек. Не е болка за умиране.

За грешките сега по същество: щом човекът си търси някой да му прави текстовете, а не го прави сам или т.н. редактор, значи не могат. Ако някой, който не може да прави каквото ти правиш намира дори и 5 грешки (тайпотата не ги броя!!!), значи проблемът си е твой. Никой не е идеален, да. Това се отнася и за работодателите и за писателите. Важното е да си намериш пътя и да си го следваш. Аз не мога да работя бързо и в количества, но пък гледам поне да изпипвам нещата. Реванширам се. Не може да поемаш 120 статии за 1 седмица и да очакваш да са безгрешни (отнася се за теб и за работодателя).
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

И мен ме вълнуват много въпроси покрай писането на статии. Правописът включва не само правилното изписване на думите, но и спазването на граматичните правила, пунктуацията, правилното използване на членуването и още много други неща. Доколкото разбирам, тук и навсякъде из Интернет, а значи по принцип в България, почти никой не знае целия правопис и съответно няма да вижда много от направените грешки, дори няма да подозира за тяхното съществуване. Като стара коректорка мен ме дразнят липсата или неправилното поставяне на запетая, липсата на пълен член, неправилната употреба на някои думи. Но си давам сметка, че някой работодател може да сметне правилната им употреба за грешка. Значи, грешките се свеждат до това, което открива спелчекърът. Съжалявам, че е така, но това е положението. Колкото за орязване или неизплащане на хонорара за една грешка, каквато и да е тя, за мен това е направо смешно. Вярвам, че никой автор няма да напише нито ред повече за такъв работодател. Грешките винаги ги има, каквото и да прави коректорът.
 
От: Трябва ли да се изисква безгрешна работа от авторите/преводачите на статии?

Това е хубаво, но изчитането изобщо не гарантира, че в статията няма грешки. Всъщност нищо не може да гарантира перфектен резултат. Дори след автора да минат редактори и коректори пак може да останат грешки. Тук говорим за целесъобразността да се изискват статии с нула грешки от авторите и при появата на една печатна грешка да се отреже хонорарът за цялата статия, че и отгоре. Ти правиш ли го?

Аз плащам само авансово, така че това няма как да се случи. Вбесявам се единствено когато видя, че авторът не си е чел текста, а това много лесно се разбира. И тогава просто гледам да се разделя с този автор, защото или има прекалено високо мнение за правописа си, или е просто нагъл.
 

Горе