Уебмастери с малки деца - как работите?

Виждам, че темата е важна и чак сега я виждам. Прочетох първата и последната страница и гледам @Blinky е писал в началото. Интересно ми е да сподели мнение сега ако не го е направил как се справя, защото знам, че наскоро и той има дете? :) (Ако има време, де, че ми стана любопитно )
 
Трудно е с малчовци да се работи, като freelancer, но пък си струва всяко усилие, защото рано или късно с упорит труд успяваш. Аз лично имам двама бандити и понякога едвам успявам, но никога не се отказвам. Доста късно видях темата, но добре зная, за какво става въпрос :)
 
Решението с малките деца е едно. Връчваш детето на майка му, баба му или някой друг и отиваш да работиш някъде другаде. Например навън или ако имаш някоя твоя си барака...
 
Майката до навършване на 2 години на детето е в майчински. Парите не са много през втората година, но ако няма друга алтернатива може да стои вкъщи и да гледа детето. В крайна сметка някой трябва да гледа това дете и това би трябвало да е този който изкарва най-малко пари. Защото гледането на детето не е просто да го гледаш, а има и значителни разходи. Но да гледаш дете вече си е денонощна работа и трудно може да правиш нещо друго качествено
 
Живеем в България все пак. След 2 години мястото на въпросната жена може да е заето от някой друг. А какво правим ако е предприемачка като повечето колежки от форума? Зарязва си ресторанта, фирмата, заведението или каквото и да е, за да пържи кюфтета... И това дете яде какви храни с един работещ родител ако мога да запитам ( в масовия смисъл, в който човекът е прохождащ предприемач и бизнесът му по-скоро гълта пари, отколкото да печели ( всеки минава през това ) или пък има ограничени доходи )? Може би яде купешките бебешки пюрета или зеленчуците от Кауфланд или от местния пазар, пълни с нитрати и какво ли още не? Защото аз все пак гледам котка, което не е същото като дете, но се доближава доста - тези, които имат такова животно ме разбират. Когато един път се разболя цял деня седяхме до печката да готвим специални булюни и какво ли още не от БИО земеделие и животновъдство. Тя и сега не докосва гранулирана храна, а яде зомашно направена БИО храна по специален и съобразен с нуждите и начин. Та наскоро разбрах, че моята котка излиза по-скъпо от едно средностатистическо бебе -поради тази причина го казвам. Много изкривени представи имат някои хора, наистина...

Има ясли, има и детегледачки за тази работа, които са с детето само докато родителите са на работа. Доста по-лесно, по-добре и по-евтино от това да мързелуваш цял ден вкъщи.
 
Детегледачките също не са евтини. Проверявах го този въпрос докато жена ми беше в майчински. В Пловдив добрите детегледачки гонят 4 цифрена сума на месец. А за един прохождащ бизнес това е много сериозен разход, който от гледна точка на бизнеса няма възвръщаемост. От чисто човешка гледна точка детето и бизнеса са несъпоставими величини. Това което ти носи бизнеса и детето са съвсем различни неща.

Има и по-евтини детегледачки, но съм сигурен че такава няма да извикаш да гледа дори котката ти. Да имаш дете никак не е лесна работа и при всички положения с нещо трябва да се прави компромис поне първите 2 години - я с работата, я с гледането на детето. Така че всеки се спасява според конкретния случай
 
От: Уебмастери с малки деца - как работите?

Нещата не са толкова прости, че да се оправят със заключване на стая и тапи за уши. Хората, които имат деца ще ме разберат. Пазаруване, разходки, оставяне и вземане от детска градина, доктори, болести. Винаги има нещо извънредно, което да се случва. А и като са две децата всичко се уплътнява на МАХ. Бабите не са под ръка за да помагат. Та ми беше интересно дали има някой друг в моята ситуация щото съм почти сигурен, че спасението е просто да пораснат децата.
Здравейте...аз съм нова в групата,но зная какво е да си родител да се опитваш да изкараш допълнително плюс гледането на малките.Трудно е когато няма кой да ти помага,но с малко воля и упоритост и ако си съчетаеш правилно нещата ще видиш,че не е чак толкова зле положението.Успех от мен!!!
 
Никола Тесла има едно изказване, че не познава човек със семейство постигнал нещо значимо. Семейството що се отнася към постигането на нещо по-различно от стандартния затворнически цикъл на модерния човек, е в повечето случаи един вид черна дупка - за време, нерви и пари. Единствено ако имаш себеотричащ се партньор, който съзнава, че не може да изкара колкото тебе и ти се доверява напълно за бъдещето, поставяйки се в твои ръце, който да поеме всички простотии около дома, ще имаш времето за нещо повече. Съответно и комплект баби. За предприемачи с работещи жени и без баби нещата през първите 6-7 години са мъка. Така, че скъпи предприемачи избирайте мъдро половинките си и техните родители.
За пример, аз като бях ерген съм живял и с 200лв на месец, а сега харча в много, много пъти по толкова на месец. Времето ти от ставане от леглото и позициониране в 5 минути пред компютъра за 14 часа става 4 часа пред компютъра, а през другото време си шофьор-доставчик, пара-медик, гледачка-чистачка-готвачка, все неща с които 90% от населението биха се справили без проблем, само дето ти си от тия 10% от населението дето може да се справи с нещо, което те не, но като няма кой...
 
  • Like
Реакции: CTAH
Тази простотия се получава заради обърканите роли на мъжа и жената, така наречената еманципация. Жената принципно е подло същество и се възползва много умело от слабия мъж, за да си намали собствените ангажименти и отговорности. Проблема не е в жената, проблема е в мъжа. Жената натиска докъдето е прага на търпимост на мъжа, ни повече не по-малко. Мъжлето като е слабо, ще мие чинии, ще чисти, ще готви, деца ще гледа, даже и ще пере и простира. Всичко това за сметка на хоби, работа, приятели и тн.

Може да съм с остаряло мислено, но твърдо вярвам, че ако мъжа си отстоява позициите твърдо и решително, жената ще го уважава и обича повече. От първия ден с жена ми сме уточнили кой какви роли има в семейния живот. Не мия чинии, не пера, не гладя, не простирам, не чистя, с нищо домакинско не се занимавам. Също имам ли работа, отивам и я върша, ставам заминавам, само казвам кога ще се върна, не се обяснявам. Също излизам с приятели когато искам, колкото искам, ако ще и за няколко дена да е. Скоро направихме 11 години брак и 16 години откак сме гаджета. Много други модерни познати и приятели, вече по два развода имат зад гърба си и няколко детски живота съсипани.

Та това е ключа към успешния семеен и бизнес живот - правилно разпределение на ролите! Ако всеки си знае работа и децата не са проблем и домакинството и всичко. Моите деца пораснаха без баби и екстри, жена ми се оправи перфектно, без никой да и помага. Децата не са проблем за бизнеса и работата, напротив, най-голямата мотивация са, поне за мен. Нищо не ме е мотивирало повече от това да им осигуря най-добрия и качествен живот, който може да се осигури на деца!
 
Съгласен съм с теб. Еманципация и глупав феминизъм. Мислят си, че са равни с мъжете и се кифлят, а истината е че са различни и всеки си има своята роля. Феминистките гурута просто ги използват за да печелят на техен гръб. Наскоро във Фейсбук имаше реклама на детска книжка в която един вид нарочно са само събрани постижения на жени, щото видите ли имало книжки само за принцеси и момченцата им се внушавало, че нищо не можели да постигнат. От малки ги учат да се репчат на момчетата и за кво, за 9.90 долара печалба на книжка, а че тия момиченца ще почнат да възприемат момчетата като естествен враг? И оттам ще им тръгне всичко на криво? Никой не си дава сметка.
Коя беше чалга звезда, от тия мъжкаранестите отворки след четири брака беше казала, разбрах, че мъжете са мъже и жените са жени и че ако искаш да си щастлива няма нужда да се правиш на мъж.
Сега относно отношенията на практика. За мен идеалния вариант е разделение на задълженията. Обаче какво да правим ако жената не шофира. Навремето не съм и искал шофьорска книжа, а съм и гледал циците и лицето ( което е грешка, други неща се гледат ) . Съответно всичкото пазаруване, детски градини и.т.н. минава през мен, и изобщо всичко свързано с автомобил. У дома не се занимавам с домакинство, и не ми се държи сметка къде, как и какво, но пак се получава така, че трябва да се обърне внимание на семейството - да се отиде някъде да уикенда, да се излезе на ресторант, да поиграеш с децата. Аз ако не отделя време за детето и почва да ме гризе съвестта. После се случва да се разболее, налага се да помогна за някакво време. А, иначе да жената натиска докъдето даваш, но има всякакви жени - кротки , инатести. Има и такива добитъци дето и най-силния характер да си, то е просто тъпо животно и нищо не става.
 
Трябва да има ясни граници. Добре е жената да е оправна, да проявява самоинициатива, да реагира адекватно в ситуации, но тя е жена и последната, финалната дума трябва да е винаги на мъжа. Ако мъжа е идиот, нормално да такава оправна жена няма работа с тъпанар и ще се разведе, нормално, света стана такъв, че както жените се взимат много на сериозно, така и мъжете стават все по-големи боклуци и тъпани. Всичко трябва да е с мярка, компромиси трябва да се правят и на 1во място е уважението, има ли го значи нещата ще вървят. Уважението към другия е преди себеуважението. Ако другия реагира идиотски и пренебрежително на твоето уважение към него, сори ама жена или мъж няма значение отношенията приключват.
 
Въпрос на организация, здрави нерви и търпение:))
Ако случайно имаш някакъв работещ модел, може да споделиш. За всички нас с деца, ще е интересно да знаем кой как се справя. :)
 
ко случайно имаш някакъв работещ модел,
.. и аз търся. Истината е , че е трудно, дори да се разпределят задълженията и отговорностите. В нашия случай излизаме по-едно и също време и се прибираме по-едно и също време. В общия случай сме късметлии че през седмицата ни "стига" една кола. (работните места си ни много близко). Задачите ги разпределяме според случая: единия с детето другия прави какво има да се прави. Някой път и "офисна" работа се налага да вкъщи да се вземе. Истинския хаос настава ако някой се разболее, независимо кой - аз,жената или детето. Обикновено това върви с още "допълнителни" бонус - командировки, допълнителна работа, проблем с колата...Баби нямам в радиус от 250 км. Ужасно много време се губи в предвижване в този град (София), това ме дразни най-много.
 
Темата несъмнено е интересна за четене! Аз все още не съм от задомените и размножилите се индивиди. :D Като ви чета, оставам с впечатлението, че дори не можете да си помислите за свободно време или почивни дни, което ми се струва доста неприятно. Тогава как успявате да си отдъхвате? По мое мнение на човек му трябва поне един ден в седмицата, свободен от ангажименти...
 

Горе