Какво построи СССР в Африка
Руснаците подкрепят младите държави на черния континент
Отношенията с африканските страни са важна част от външната политика на СССР. Съветският съюз поддържа активни политически, икономически, културни и образователни връзки с много африкански държави, пише Труд бг.
Най-значим е приносът на страната в процеса на деколонизация през втората половина на 20 век. СССР подкрепя младите африкански държави както на дипломатическо ниво, така и в подготовката на квалифицирани кадри и проекти за развитие на националната икономика.
Особено тесни връзки са установени със страните от т.нар. социалистически модел на развитие (Гвинея, Гана, Република Конго, Мали, Етиопия, Ангола, Мозамбик).
Една от основните области на сътрудничество е предоставянето на икономическа и техническа помощ на африканските страни при създаването на диверсифицирани национални икономики. СССР има междуправителствени споразумения за икономическо и техническо сътрудничество с 37 страни на континента.
На тяхна основа съветските специалисти участват в създаването на около 600 предприятия и други съоръжения, от които до края на 80-те години на ХХ в. над 300 са пуснати в експлоатация.
Около 30 енергийни съоръжения с обща мощност от 2,9 милиона kW са построени със съветска помощ (най-големият е хидроенергийният комплекс Асуан в Египет), оказана е помощ за създаването и развитието на минната промишленост, черната и цветната металургия.
Построени са 3 петролни рафинерии (с общ капацитет 2,6 милиона тона), 29 машиностроителни и металообработващи предприятия, 40 предприятия за преработка и съхранение на селскостопанска и животновъдна продукция.
Най-големите съветски проекти в Африка на юг от Сахара са реализирани в Ангола, Гвинея, Република Конго, Мали и Нигерия.
ВЕЦ "Капанда"
Капанда“ е една от трите най-големи водноелектрически централи в Африка.
Съвместен руско-анголо-бразилски проект, тристранно споразумение за изграждането на водноелектрическа централа, е подписано през ноември 1984 г. Бразилската компания Odebrecht отговаря за строителните работи, а СССР за доставката на оборудване, монтаж и пускови операции.
Отделно между Ангола и СССР е подписан двустранен протокол за сътрудничество в областта на енергетиката.
Строителството, започнало през 1987 г., многократно е спирано поради гражданската война в Ангола. ВЕЦ-ът е пуснат в експлоатация през февруари 2004 г., през 2007 г. работата е напълно завършена.
Мощността му е 520 MW, средногодишното производство е 3 милиарда kW/h. „Капанда“ е една от трите най-големи водноелектрически централи в Африка.
Комплекс за добив на боксит
„Киндия“ е най-големият от 30 промишлени и граждански съоръжения, построени с помощта на СССР в Гвинея. Споразумение за изграждането му е постигнато през 1968 г., през 1974 г. комплексът е въведен в експлоатация.
Предприятието произвежда 2,5-3 милиона тона боксит годишно, 50% от които се използват за изплащане по заем, предоставен от СССР за изграждането му (83 милиона рубли).
Съветско-гвинейското сътрудничество в добива на боксит покрива 1/3 от нуждите на алуминиевата промишленост на СССР. От 1974 г. насам в СССР са изнесени 48 милиона тона боксити. В момента бокситното поле се добива от Compagnie des Bauxites de Kindia, която от 2001 г. е собственост на руската компания „Русал“.
Минно-обработващ завод
Споразумението за съвместно изграждане на централата „Мфуати“ между Република Конго и Съветския съюз е подписано през 1971 г. През 1973 г. тя е пусната в експлоатация.
Предприятието преработва до 65 хиляди тона руда и произвежда 30 хиляди тона оловен концентрат годишно. Част от произведеното олово е доставяно на СССР като плащане на заем, осигуряващ нуждите на съветската ядрена индустрия. Впоследствие предприятието е прехвърлено на конгоанската компания.
Циментов завод
Циментовият завод „Диаму“ и Gold Mining „Калана“ (Мали), построен с помощта на СССР през 1970 г., произвежда до 50 хиляди тона цимент годишно (марки M500 и M600). В мината за проучване и експлоатация "Калана" (1979 г.) златото се добива на дълбочина 200 м.
До 80% от добитото злато отива за изплащане на съветски заеми. И двата имота в момента са частна собственост.
Стоманодобивен завод
Металургичен завод „Аджаокуте“ в Нигерия с капацитет 1,3 милиона тона стомана годишно преработва суровини от находището на желязна руда Ithakape Hill, проучено с участието на съветски геолози. Съветският съюз поема проектирането, доставката на оборудване, строително-монтажните работи, както и обучението на нигерийски специалисти.
Строителството на завода започва през 1977 г., а до 1990 г. задълженията са изпълнени на 90%, но проектът не е реализиран по вина на нигерийската страна. В момента обектът е замразен.