livret
Active Member
СоциализЪмЪт е едно недоносче ....Кой ли го каза? И защо си в "гнилият" Запад?В края на 20 век един от главните аргументи на противниците на социализма беше, че 1939г. е най-високият връх в икономическата история на страната и по равнище на живот тогава тя била сред най-развитите европейски страни. След 1944 г. социализмът, твърдяха те, довел България до икономическо „изоставане”. През 2005 г. дори известният шоумен Митьо Крика, в интервю пред вестник „Новинар”, заявява с непоколебима увереност: „1939 г. е върхът на страната ни. Оттогава хората са загубили умението да ценят земята”.
...България през 1939 г. е заемала водещо място в Европа само по мизерия и изостаналост. Друго не би могло и да се очаква от страна, в която през 1939 г. 80 процента от населението се е занимавало с примитивно земеделие и по всички основни икономически и социални показатели е приличала на държавите от „третия свят”. По точната оценка на Георги Димитров, ние тогава изоставахме с 50-100 години от развитите страни.
На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.
Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.
Но в едно отношение Митьо Крика е прав – 1939г. наистина е „върхът” на капитализма в царска България. Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България – 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г.
Само 16 години по-късно, през 1960 г., България вече беше неузнаваема. Това беше едно истинско икономическо чудо. Безнадежното изоставане от развитите страни беше в голяма степен преодоляно. БВП на глава от населението се увеличи 2,3 пъти в сравнение с 1939 г. и България през 1960 успя да надмине Гърция, от която през 1939 изоставаше значително, а разликата с развитите страни се съкрати близо 2 пъти. Що се отнася до жизненото равнище, най-показателно е бързото увеличаване продължителността на живота. Само за 16 години от 1944-1960 г. тя се повиши с 16 години. Т.е. всяка година социализъм удължаваше с още една година живота на хората в прекия смисъл на думата.
Какви са резултатите 16 години след 10 ноември 1989г., когато започна откритата реставрация на капитализма в България? Какви икономически успехи постигнахме ние през този период с помощта на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика, брутният вътрешен продукт през 2005г. достигна в текущи цени нивото от 1989 г. или около 40 милиарда лева. В същото време индексът на цените на всички стоки и услуги е нараснал 2,3 пъти през 2005г. спрямо 1989 г. С други думи по реална стойност БВП през 2005г. е 2,3 по-нисък от този през 1989г., а като се отчете намаляването на населението през този период, БВП на човек е около 2 пъти по-нисък.
През 1989 г. икономическото изоставане от развитите европейски страни беше сведено само до около 50 %, а съседна, „процъфтяваща” в ЕС Гърция, нашата Народна република превъзхождаше с около 20 %. Шестнадесет години по-късно, през 2005 г., България вече изостава от развитите европейски страни 3-3,5 пъти, а от съседна Гърция – над 2 пъти. Ето го икономическият резултат от смяната на социализма с капитализъм. За шестнадесет години след победата на социализма БВП на човек от населението се увеличи над 2 пъти, а за 16 години след реставрацията на капитализма се намали около 2 пъти. Това не пречи обаче на разни институти за „либерални” и „пазарни” икономики, най-сериозно да ни убеждават, че капитализмът „произвеждал” доход, а социализмът само „преразпределял” доход. Фактите убедително свидетелстват, че социализмът не само преразпределя несравнимо по-справедливо произведения БВП, но и произвежда БВП многократно по-ефективно от капитализма. Благодарение на предимствата на социализма страната ни съкрати значително своето изоставане от развитите страни, а след реставрацията на капитализма изоставането отново бързо се увеличава и се стреми към добре известните от 1939 г. 5-6 пъти или 50-100 години.
Българският опит показва безспорното превъзходство дори на нашия, все още несъвършен социализъм, с всичките му недостатъци, над съвременния капитализъм, за развитието на икономиката, науката, техническия прогрес, културата, образованието и подобряване жизненото равнище на хората.
Представително за страната ни социологическо проучване (анкетирани са били 17 хиляди души над 18 годишна възраст) на агенция „Медиана” в края на 2007 г. сочи, че 37,9 % от българите искат да се върне социализма, а 54 % искат национализация на придобитото след 1989 г. имущество. Тези, които искат капитализъм, са едва 28,4 %. От тези данни могат да се направят следните изводи:
- Тези, които искат социализъм, са главно на възраст над 40-45 години, с други думи това са хората, които са живели при двете обществени системи и могат да направят сравнение не само под въздействието на пропагандата, а и от личен опит;
- Този резултат е постигнат в условията на продължаващото вече 18 години тотално промиване на мозъците на нашия народ с най-безсрамни клевети и пропаганда срещу социализма не само от всички средства за информация, но и чрез системата на образованието;
- Желаещите възстановяването на социализма са значително повече, въпреки че през последните 7-8 години се наблюдава временна стабилизация на капитализма у нас и икономически ръст от около 5 % годишно, което означава, че преди десетина години разликата в полза на социализма е била много по-голяма.
Но това което най-много поразява в тази анкета, е, че близо 40 % от българите днес (и доста над 50% в близкото минало) са искали и искат да се възстанови социализма, но няма нито една, представена в парламента на „демократична” България партия, която да представлява такъв огромен процент от избирателите. Нещо повече, няма нито една национална медия, която да защитава и пропагандира идеите на комунизма и историята на социалистическото строителство у нас. Трудно е да се намери друг пример, който да илюстрира толкова добре класовата същност на това, което днес се нарича „демокрация” и така наречените „свободи” на словото, печата, политическата дейност и т.н
"....За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше "концепции". От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави реорганизации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден..."
Последно редактирано: