Парите, които се "плащат" от работодателя за осигуровки излизат от неговата банкова сметка. Парите, които се плащат от работника пак излизат от банковата сметка на работодателя. Това обаче не означава, че осигуровките са за сметка на работодателя.
Работникът е този, който реално заработва печалбата на фирмата. Приходите на фирмата са резултат от труда на работника (работодателят/собственикът често е и работник, защото винаги е по-добре собственикът на фирмата да взима управленските решения и даже да извършва "работническа" работа).
Например когато работникът и работодателят договарят заплатата работодателят винаги изчислява реалните разходи, свързани с работника (т.е. осигуровки + данъци + парите, които работникът получава). Например когато се договарят за заплата 791.10, работодателят пресмята, че реалните разходи на фирмата му ще бъдат 1169 лв и в зависимост от това дали тази сума го устройва приема или отказва да сключи договор за такава заплата. Когато прави тези изчисления не е необходимо да уведомява работника за това (достатъчно е да се разберат за сумата, която реално получава - нетната заплата). Работникът, ако знае как ще може и сам да изчисли колко пари внася фирмата за данъци и осигуровки, но това не го касае особено - него го вълнува колко ще получи реално в банковата си сметка когато дойде време за заплата.
Реално приходите, които заработва работникът са 1169 лв + още достатъчно за да може фирмата да покрие другите си разходи и да бъде на печалба. Затова разликата между 1169 лв и 791.10 лв е за сметка на работника (няма значение, че работодателят ги внася в бюджета).
Парите, които работодателят дава за данъци, осигуровки и заплати не ги печата той - тези пари ги заработва работника. Затова реално работникът плаща за данъци и осигуровки (във връзка с получаваната заплата), а не работодателя.
