Честит национален празник, колеги!
- Автор advaworx
- Начална дата
EGraphix
Well-Known Member
От: От: От: Честит национален празник, колеги!
Това са факти не съм ги измислил аз.
Ето още едни "българофоби".
Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните
българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!
/Г. Раковски/
Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик.
/З.Стоянов/
Тъкмо се бях отчаял, че българофобите не се разписват в темата.
Честит Празник на всички, които обичат и милеят за България!
Това са факти не съм ги измислил аз.
Ето още едни "българофоби".
Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните
българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!
/Г. Раковски/
Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик.
/З.Стоянов/
EGraphix
Well-Known Member
От: От: Честит национален празник, колеги!
Именно. Това се опитвам да кажа и аз.
п.с. Боби, ако не си съгласен с цитатите, нали се сещаш кои хора наричаш с подобни епитети и определения? Съмнявам се... но все пак.
Именно. Това се опитвам да кажа и аз.
п.с. Боби, ако не си съгласен с цитатите, нали се сещаш кои хора наричаш с подобни епитети и определения? Съмнявам се... но все пак.
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
От: От: От: От: Честит национален празник, колеги!
Всеки русофоб, с поне малко интелигентност, би трябвало днес да празнува с много по-голям възторг 3 март 1878 година, от който и да е нормален българин или русофил.
Именно заради фактите.
Пропусна да дадеш връзка към фактор.бг.
Всеки русофоб, с поне малко интелигентност, би трябвало днес да празнува с много по-голям възторг 3 март 1878 година, от който и да е нормален българин или русофил.
Именно заради фактите.
EGraphix
Well-Known Member
От: От: От: От: Честит национален празник, колеги!
Написах по-горе какво празнувам.
А ето ти и (ФАКТ)ора.
http://www.sitebulgarizaedno.com/in...-10-49&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
Написах по-горе какво празнувам.
А ето ти и (ФАКТ)ора.
http://www.sitebulgarizaedno.com/in...-10-49&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
GeorgiTodorov
Active Member
От: Честит национален празник, колеги!
Е, че има ли русофоби в България?
Е, че има ли русофоби в България?
GeorgeG
Active Member
TheVengefulOne
Active Member
От: Честит национален празник, колеги!
Честит празник, Българи. Поздрав с едно любимо произведение.
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Човек да се зачуди - къде всичко се обърка. Все тая, бъдещето е наше.
Честит празник, Българи. Поздрав с едно любимо произведение.
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Човек да се зачуди - къде всичко се обърка. Все тая, бъдещето е наше.