Наскоро гледах едно икономическо предаване, в което доста интересни неща бяха споделени и ми направи впечатление, че има доста логически връзки между това, което се анализираше и това, което ни заобикаля като реалност.
Ниският среден доход е базиран на средна стойност, което не винаги значи, че в някои сфери е най-нисък на база световен тренд. Липсват доста програми за стимулиране на бизнеса в посока отварянето на нови работни места, данъчни облекчения и куп други услуги, което задъхват бизнеса, нещо, което само по нашите ширини се наблюдава така видно.
Последните 16 години ЕС ни спира и спря доста неща в България. Бизнеса и иконимиката не са само фотоволтойци, въглеродни емисии и т.н.
Реално заради ЕС не може да произвеждаме и изнасяме нищо от товас което държавта ни може да се издържа. Или ако все пак нещо работи парите отиват във чужди компании и да една руска, но десетки западни.
Ситуацията не е точно по вина на ЕС. От последните доклади много ясно се вижда как България продължава и наскоро не е мърдала от ниските си оценки във всеки един аспект, ставайки най-вече дума за икономическа среда, която е отражение както на политическия климат, така и на всяко едно звено - от образование до съдебна власт.
За сравнение може да дадем като реален пример Румъния, с която имахме равен старт след едновременното ни приемане в ЕС, да не кажем, че дори бяхме преди тях. Задавайки си въпросите защо там отидоха някои автомобилопроизводители, защо средния доход стана по-висок от нашия, защо ни изпреварва в дадени направления касаещи пряко бизнес сферите, можем реално да си дадем извод на това кое ни спира и защо не получаваме доверието, което се гласува на други държави.
Румъния сътвори истинска икономическа сензация. Северната ни съседка се е откъснала от дъното, което години наред търкаше с България, и е изпреварила три по-стари членки на ЕС - Гърция, Латвия и Словакия, а също и Хърватия. Това показват данните на Евростат за брутния вътрешен продукт (БВП) на...
www.segabg.com
Може да се говори за спиране да правим каквото и да е от ЕС, само и единствено, ако всичко ни е наред. От тук натам вече е трезва преценката, както и може да се подозира какъвто и да е саботаж от Запада. До тогава всяко едно обвинение към тях е лесно оборимо. Да не говорим за последните 2 години без постоянно правителство, без влизането и гласуването на законопроекти, бюджети, наредби и какво ли още не. Малко хора са запознати с факта, че за да се отвори една врата е нужно да се приеме закон, наредба, да се гласува, да се наложи като правило. Бройте го също като спирачка.