Имах свободно време и направих превода.... Прегледай си текста, може и да има някоя правописна грешка.
Поука от историята:
Щедростта започва от теб самия. Преди да очакваме нещо от другите, ние самите трябва първо да дадем без да очакваме нищо в замяна.
История:
За да придобиете представа за размера на Молоките, трябва да ги погледнете отдалеч. Ако застанеш до тях, те дори няма да те видят. Даже и най-големите чодовища от нашите приказки, застанали до тях, няма да бъдат забелязани от Молоките. Може би най-добрия начин да разберете как изглеждат е да ознаете с какво се хранят. За средностатистическия Молоко няма нищо по-вкусно от големи планети с техните океани, пустини и планини.
И от всички тях несравним е Великия Тутон. Голям, като звезда той може да погълне средно голяма планета на един път.Той също е велик в намирането на най-вкусните планети и това го е направило най-известен сред Молоките. По-велика от неговата слава, като откривател е единствено славата му на такъв егоист, че не поделя нито залък от своите великолепни ястия, и другите Молокита са принудени да пробват само трохите останали от планините.
От хиляди години – защото Молокитата живеят много дълго време и за това могат да пораснат толкова големи – Тутон вечерял с най-добрите планети. Но се оказала така, че една от тези планети – прекрасна, в червен, син и жълт цвят, чиято кора имала най-хубавия вкус, който можете да си представите – има център направен от най-здравата стомана във Вселената, и неразрошимите до сега зъби на нашето популярно Молоко се строшили на хиляди парчета.
До сега нищо такова не се било случвало на Молоко и се оказало, че е най-лошото развитие на обстоятелствата. Толкова много вкусни планети на ръка растояние, а той няма дори един зъб за да им направи впечатление. И когато помолил за помощ останалите Молокита, те всички си спомнили за неговия егоизъм и как им оставял единствено трохите от планетите, чиито вкус бил далеч по-лош от вкуса, с който бил свикнал Тутон.
И така предишния велик и известен консуматор на планети станал просяк, преминаващ, през всякакъв вид болка и изпитания. Всичко, което знаел е плач, молби, просене...и глад. И щял да прекара много време живеейки така, докато не осазнал, че ако иска да получи нещо, той първо трябва да даде, дори и толкова нещастен и беден колкото бил в момента
И мислейки какво може даде, той осъзнал, че все още невероятен откривател на най-вкусните планети. Обърнал съм към другите Молокита и им предложил да им покаже къде се крият най-добрите планети. Каква радост за всички! Те открили вкусове, които не знаели, че съществуват. Молокитата от благодарност към Тутон, че споделил с тях уменията си, станали много по-внимателни към него, а той вече никога не оставял някой в нужда – помагал за трошенето на някоя планина или им правел страхотен „пустинен” сок.
