Задавам си този въпрос отново и отново всеки път, когато се случи поредната гротеска, поредният недостоен цирк и чудовищен гаф в политическо и социално отношение за смях на Европа и за сълзи на клетия ни народ.Историята има неприятният навик да се повтаря отново и отново. Модифицирана съобразно епохата, съобразно новите условия и нрави, но в същността си една и съща в най-големите ужасии и безобразия, които човечеството е познало.
Нека заедно си припомним някои от основните белези на фашизма, повторени с пригодяване към методите на новите господари . Основното е пълен контрол на една диктаторска партия върху цялата власт във всички нейни форми и измерения. Ако има опозиция, това е формална, питомна група, изпълняваща функциите на мажоретките към един волейболен мач. Нейните действия са имитация на истински политически и социален отпор, а изборите, кичени с нежните епитети „свободни” и „парламентарни” са просто един цирк с предрешен резултат. Като следствие на диктата на една политическа сила, настъпва сливане на уж независимите и разделени форми на властта, които са основно условие, за да е налице класическа демокрация. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са в едни и същи ръце, а свободните медии съществуват само на думи. Икономическите цели на едно фашистко управление са обслужване на монополите, които държат крупния капитал в страната. Друг белег е войнстваща, креслива и безпардонна посредственост, изразяваща се в елементарна идеология, форми на агитация, които обиждат интелекта и безнадеждно опростачване на нацията. Фашизоидната власт мрази интелигенцията, ненавижда различните, не търпи творческата и житейска пъстрота. И накрая подобна диктатура като форма на държавно управление винаги е свързана с култ към една личност, един бащица, един фюрер, който, подобно на Големия брат при Оруел винаги е прав, вижда и знае всичко, всемогъщ и вездесъщ е и замества фигурата на Бог.
Мисля, че всички тези белези са налице при управлението на ГЕРБ.
В момента тази партия държи юздите на законодателната власт (имат пълно мнозинство в парламента, заедно с купените от тях евтини слуги, наричани независими депутати); на изпълнителната власт (вожда-пожарникар, заедно с послушната си свита); президентската институция (президентът Плевнелиев е издигнат като кандидат от ГЕРБ и е послушен подвластник на своя гуру Борисов, въпреки вялата имитация на известна еманципация, предварително съгласувана с господаря му („ако не ме слушаш ще ти дърпам ушите!”); съдебната власт (Висшият съдебен съвет вече е доминиран от момчета и момичета на вожда); главният обвинител на републиката Цацаров, който от самото начало на всички стана ясно, че е кадър на ГЕРБ (със забраната на министъра на правосъдието да се гласува за другите двама кандидати – „той вече е избран”).
Медиите са завладени икономически, като в повечето случаи чрез капитал, задкулисно финансиране, политически менуети и т.н. собстениците са под контрола на великата партия хранилница. Журналистите, бивайки и те само хора, изпадат в пристъп на страх и рядко се осмеляват да критикуват Великия маркуч, Боко Тиквата, дори и на шега. В пресата, в повечето ТВ предавания и пр. текат вяли отчети за международните успехи на вожда, за поредната първа копка, за магистралите на великия строител. Понякога затварям очи и ми се струва, че се намирам в Северна Корея. Вярно, в Интернет човек все още може да каже какво мисли, а някой да го прочете. Социалните мрежи са най-големият враг на диктатурата и неслучайно има страни, където достъпът до мрежата е забранен. Благодарение на Интернет все още можем да четем искрени и обективни материали, като тези, публикувани в сайта на Биволъ.
Безобразията на полицейското насилие също надигат нерядко грозната си глава, а до нас достигат сравнително малко случаи на изпълнения в стил Цветанов.
Правителството се кланя на няколко монопола и живее, за да служи на щедрите си господари като Овъргаз, Лукойл, Нефтохим, банки, други енергийни холдинги, някой и друг мобилен оператор (все чужди компании). Понятието „обществени поръчки” е смехотворно, защото винаги е ясно на кого ще бъде подхвърлен съответния тлъст кокал, коя банка ще намаже от финансовите операции на държавата, кои фирми са на „наши хора”.
При класическия фашизъм се насажда ненавист към определени етноси (евреи, цигани и др.), а при този съвременен вариант ненавистта е насочена към съответни социални групи: пенсионерите, назовани от вожда „лош човешки материал”, учените от БАН „синодални старци”, художествено-творческата интелигенция, съдиите, които дръзват да мислят за независимост от изпълнителната власт.
Налице е и онази ужасяваща посредственост, характерна за всеки тоталитарен режим. Държавното управление гъмжи от Калинки с квази познания, квази образование и менте идеи, готови на всякакви циркове, за да угодят на фюрера. А посредствеността винаги е войнствена, защото дълбоко в себе си съзнава своето нищожество. Кадрите на ГЕРБ са пълна скръб както в нравствено, така и в интелектуално отношение.
Над окаяната ни страна шества победоносно страхът. Вярно, няма политически затворници, екзекуции или концетрационни лагери, но гладът и икономическата дискриминация са понякога по-страшни от физическото насилие. Различните слоеве от населението си знаят, че, ако са против ГЕРБ, няма кокали, работа, бизнес, кебапчета и мангизи. Това важи за всеки от най-издигнатата част на българската интелигенция до последният Манго, който се чуди дали в деня на изборите да не пусне някоя друга бюлетина. А страхът, приятели, е лош господар.
Налице е и евтината и лесна идеология в дух на промиване на мозъците в стил Гьобелс. Простичко, елементарно, понародному. Посланията са няколко:
Друга идеологема е „Аз поне нещо строя, а другите само рушиха”. Някога в Древен Китай била издигната Великата Китайска стена върху пиедестал от кости, сред море от кръв на гладните и страдащите. Тя поне е била грандиозно за времето си начинание. Не мисля, че магистралите на Борисов заслужават сълзите на гладуващите старци! Още повече, че той строи там, където се набива на очи, а второстепенните пътища, по които се движим ние, плебеите, са в руини.
Друга легенда гласи „Европа ни хвали”. Не, Европа не ни хвали, а отчита безобразията в социално и политическо отношение. Европейските страни, които от векове са демократични, не могат да бъдат измамени с евтените номера и илюзионизъм на Бойко Борисов.
Друг паралел, далеч не маловажен е култът към вожда и фюрера. И Адолф, и Бойко са посредствени лумпени с мания за величие. Първият някога бил отхвърлен като кандидат за студент в Художествената академия, поради некадърност. Вторият попаднал в отдел в Школата в Симеоново, предназначен за по-посредствени ученици, въпреки че сега твърди, че отиването му в най-малко популярния отдел е резултат на политическото преследване на комунистите. Интересно, как тогава да си обясним членството на Борисов в БКП? Посредствеността ражда омраза и злоба към по-можещите и по-знаещите. Ражда чудовища. Едно такова чудовище е нашият премиер. Той няма елементарна тактичност, срам и почит към истински стойностните неща. Това е човек, способен да иска от семейство на убито дете да се извини на полицията и да говори за пържолката, която заслужавало кучето, изровило трупа. Това е човек, прочел само една-две книги, като си позволявам да се съмнявам дори и в това. Човек, направил ни за смях в Европа и САЩ с маниерите си, излъчването си, поведението си. Отначало доста се смеех на някои негови изпълнения. Някога Чаплин се смеел така на речите на Хитлер и казвал, че този човек разсмива човечеството повече и от него. После, обаче, когато се развихрил кървавият ужас в Германия и цяла Европа признал, че вече никак не му е смешно. Обама с тънкия си хумор направи Борисов смешен: „ Борисов е политик от световна класа и нека да се съобразяваме, защото притежава черен колан”. Моята усмивка също угасна. Не че очаквам вълна от насилие при управлението на Царя-пожарникар. Не съм параноик и съзнавам, че не живеем в такова време. Но очаквам стагнация, кретане на опашката на ЕС, някой и друг блъснат от кола противник на фурера. Присмех към нацията ни и принизяване на ценностите ни, опростачване, бягство на всеки, който е достоен и млад, смазване на всякакви традиции, научни открития, художествени творби и гладна смърт за безпомощни бебета и страци. Малко ли Ви е това?!
Мисля си как до главите ни дойде това бедствие? Бойко Борисив символизира цялото човешко зло!
Подобно както в Германия някога, бяхме в тежка криза, вследствие на некадърно и корумпирано управление на няколко поредни правителства. Българска банда политици спокойно може да нанесе толкова щети, колкото някога в Германия е нанесла една война. В такива времена не само отделните хора, а и народите правят глупости. Само че поради нашата глупост, Боико Тиквата се окопава все по-дълбоко и се гласи да управлява повече и от Тодор Живков.
В първия ден на новата 2013 г. ви моля, нека се опомним и да се опитаме да спасим Родината си! Дошло е време разделно! Ще питам нещастната свита от слуги на Пожарникаря: Докога ще крадете, а народът ни ще умира от глад? Гневът расте и наближава мигът, в който ще ви помете, заедно с вашия фюрер!
Едно знам със сигурност. Дори да остана единственият човек в тази страна, който ще каже не на безобразията на Борисов, никога няма да навлека псевдоевропейска, клоунска гербаджийска ливрея!
