Вицове

Тръгнал един слон да се катери по един бор.Отгоре на долу по същия бор си играела една катеричка.Слизайки надолу видяла слона:
- Ей слоне,къде си тръгнал по бора? - попитала катеричката
- Ще ям круши!
- Това е бор тук няма круши ха-ха-ха!
- Е и какво от това! - казал слона. Аз си нося!
 
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се
спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се
обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да
се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 10 метра от повърхността, между 40
и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа
какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено
казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се
дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа
как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат
вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което
бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах
виновен аз.
 
Министерство на отбраната. Началник щабът се връща от среща и вика старата опитна машинописка:
- Верче, трябва спешно да подготвим "Заповед за състоянието на дисциплината в армията". Готова ли си?
- Готова съм
- Отлично, диктувам.
- ДЕБА ВАШТА МАМА!!!
М: (Машинописката записва):
Другари офицери!

- НИКОЙ НИЩО НЕ ЕБ*ВА!
М: Дисциплината в армията е спаднала!

- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ И СЕ БАРАТ!
М: Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения.

- ТИЯ КРЕТЕНСКИ ПЕДАЛИ ПЪЛЗЯТ КАТО БРЕМЕННИ ВЪШКИ, КЪРКАТ ВОДКА, НАРУШАВАТ БЕЗПОРЯДЪКА И ЕБ*Т СИЧКО ДЕТО МЪРДА!
М: Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население.

- ДА ГО НАВРА НА ВСИЧКИ!
М: Заповядвам:

- НА ТОЯ НОВ КАПУТ, ДЕТО СЕ ПРАВИ НА БАЛОН, КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ МУ ТРЯБВА, НЕ ЛАМПАЗИ!!!
М: Командирът на дивизия полковник Иванов да се предупреди за непълното служебно съответствие.

- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА СИ ГО Е*Е ТОЙ!
M: Командирът на дивизията да накаже останалите виновни съответно.

- ТЯХНАТА МАМА!!!
М: Командващ окръг генерал-полковник Петров.
 
Хайде и аз да се включа, че знам доста хаха

- Иванчо се прибира от даскало и вижда марийка с 2 нейни много хубави приятелки в стаята.
Без да се замисли много казал на марийка що не ме запознаеш с тия 2-те.
Марийка го изгонила от стаята си и той отишъл при баща си тогава баща му се обърнал и му казал
Иване иди ми донеси чехлите....
Иван казал добре тате няма проблем.
След което отново се върнал в стаята на марийка и казал марийке ма тате каза да ги чукам тия 2-те
Марийка възкликнала ах Иване какъв простак си ще кажа на татко и Иванчо възкликнал няма проблем
аз ще му кажа и се провикнал от стаята ТАТЕЕЕЕ едната ли ?
Как едната бе простак естествено, че и двете :D
 
https://www.twitch.tv/seebotschat хахаха - Два бота си говорят сами
aibLtOq.png


Discussion
https://www.reddit.com/r/Programmer...google_homes_talking_to_each_other_currently/
 
Последно редактирано:
Човек среща свой преподавател по математика от университета, десетина години след, като го е завършил. Разговорили се, спомнили си старите времена.
Професорът пита:
- Ето аз ви преподавах три години висша математика. Кажи, бяха ли ти полезни тези знания в живота?
Човекът се замисля и отговаря:
- Само веднъж!
Професорът:
- Много интересно, разкажете ми! После ще разказвам на моите студенти, за да разберат, че висшата математика не е толкова абстрактна наука, а може да се използва и в реалния живот.
Бившият студент:
- Ами, вървя си аз един ден по улицата, вятърът ми духна шапката и тя падна в една дупка. Аз намерих едно парче тел, огънах го във формата на интеграл и си извадих шапката с него...
 
Собственик на заведение към бармана:
- Днес приготви повечко от един специален коктейл: 50 грама водка на 150 литра вода.
- Шефе, парти на няк'ви луди ли?
- Не, на хомеопатите...
 
Двама араби пътували със самолет към Ню Йорк. Преди излитането на борда се качил евреин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката.
По едно време единият арабин казал: "Искам кока-кола", а евреинът скочил: "Няма проблеми, аз ще ви донеса". Докато го нямало, арабинът плюл в обувката му. Когато евреинът се върнал, вторият арабин се обадил: "Аз също искам кола". Евреинът отново скочил и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата му обувка.
Когато самолетът кацнал, евреинът си обул обувките и веднага разбрал каква е работата.
- Колко ще продължава това? - обърнал се той към тях. - Тази вражда, тази ненавист... Колко дълго ще си плюем в обувките и ще си пикаем в кока-колата?
 
Конференция на гинеколозите.
Председателят става и открива събитието с думите: Колеги, къде бъркаме?!
 
Съдийка споделя със съпруга си:
- Падна ми се много интересно дело: Заловен е катаджия с 50 лева подкуп, взет от неправоспособен, пиян циганин, с крадена кола, който се е блъснал в турски тираджия с купена книжка, след което в тях се е нанизал един камион с контрабандна стока, собственост на митничар.
- И какво му е интересното?
- Митничарят е племенник на министъра на финансите.
 
Животът на един ОПЕЛ.
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен...
Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат,
да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли
маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение...
Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
 
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит.

Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта.

Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря.

Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета.

Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик.

Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна.

Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната проститутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит.

Проститутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва.

Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо.

В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото.

Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.

 
За съжаление не е само виц. Нарича се "междуфирмена задлъжнялост". Ако ни удари, банковата криза ще ни се види цветя и рози.
 
Скъпи, помниш ли сцената от Първичен инстинкт, в която Шарън Стоун си кръстоса краката?
- Помня, как да не помня.
А хляб забрави да купиш нали, гад мръсна?
 
Електромер монтиран в Столичния Градски Съд неочаквано смени показанията си:)
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе