От: Градът на селяните
Абе и измежду тях, има хора, но масата са си за брадва по главата.
Те са като деца - на ниво разбирания. Безобидни до един момент и после нахалството им надделява, дори не прераства в арогантност, а си е обикновено нахалство, за наместване в света- тогава стават неприятни и досадни. Иначе могат да са много предани като кучета, но трябва да се дресират.
Преди време- там в Шабла са доста и махалата им баш на центъра в близост. Привечер като плъзнат и пейките почерняват.
И детето беше по-малко, рита футбол- едва се събраха три българчета срещу четири циганета. И най-дребното мангалче плюе през зъбите като гъзе, ходи с такива леко раздалечени ръце и най-неприятното влиза яко в пищялките на нашите деца няколко пъти. Едното се разплака, второто се отказа и вече и мойто като беше наритано аз отивам към него и това нЕкво до кръста ми обаче ми се развика- а-ма знайш кат` викна ся` чичо и свако как`во ща напраят?
И аз спокойно: Добре викни ги. Но разбираш ли, че не може да риташ децата по краката, а ритай топката!
Това сърдито изчезна в посока към махалата. И по едно време се задава с цяла тумба- младежи,девойки на различна възраст.
Мисля си- отекох. Смачкаха ме на центъра в Шабла мангалите. Обаче стоя и си викам, сега няма да показвам, че ме е страх пред детето.
Тия обаче се разцепиха по пейките и насядаха. И аз виждам къде е това малкото и как плямпа пред двама млади левента. И отивам към тях и започвам: Много се извинявам, но ... (така и така обяснявам как не съм искала децата да се карат, а да си играят, но тяхното като ги рита ... бля бля)- и т`ва дребното като се развика- не е вярно тая лъже!!!!
Изправя се единия левент и ми казва- Не се притеснявайте. Всичко е наред. Той повече няма да рита децата! - на много правилен български, а на самото дете- шааааааааат един шамар през лицето! Онова полетя и падна на земята.
Аз зяпнах. Разрева се и се прибра. Повече никога не са ни правили проблеми. Поздравяваме се, всичко точно.