От: Re: От: Re: От: За предприемачеството...
В тая тема малко се превъзнасяш ми се струва, разбирам че имаш някакви цели с темата, които гониш, ама по полека
Всъщност на 24 години и аз мислех като теб, уж всичко ми е ясно, ама после се оказва, че не е точно така.
Аз, като правил бизнес и тогава и сега, ще ти кажа, че легален бизнес нямаше, ако изключим перачниците, чуждите фирми и тея, които държавата им даваше пари. Никой не плащаше осигуровки, търговията ставаше предимно без документи, назначаваш един на минимална заплата, работят 10... Чиновниците сами си казваха колко искат, невъзможни неща нямаше. Не като сега да търсиш хора да те свържат, да гарантират и пак да няма гаранции за нищо
Повечето развивали бизнес по-този начин в последствие фалираха, щото не можаха да се адаптират.
От опит ти казвам, че на 24 години нищо не си видял, има още много да видиш, така че не се изказвай като крайна инстанция, защото живота е гадна работа и почти винаги ти доказва обратното. Това че днес си развил нещо успешно, не значи, че утре пак ще е успешно. Също не се знае колко време ще ти отнеме да развиеш следващото.
И последно, но не по значение. Колко фалита си изкарал? Нито един нали? Като фалираш първия път, ела пак да говорим за риска на всяка цена.
Обикновено първия голям провал идва малко след като си си помислил, че нищо не може да те изненада и по-всичко личи, че явно си много по умен от останалите.
Хахахах, да. Иначе то и днес може да станеш успешен, а утре да си на улицата. Идеята ми е, че тогава не всичко е било нелегален бизнес и не е било задължително да имаш гръб или да те изнудват.