Какво изгубихме с края на социализма
- Автор Maverick
- Начална дата
EGraphix
Well-Known Member
Из заседанията на "народния" съд.
- Ти фашист ли си, бай Димитре?
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
- Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
- Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
- До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист - значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат "Смърт на фашистите!"
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
- Смърт за това Михайловистко куче!
При такава "делова" обстановка се провеждаха заседанията на "народния" съд в Неврокоп...
от автобиографичната книга на Никола Шайков "Пътят"
- Ти фашист ли си, бай Димитре?
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
- Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
- Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
- До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист - значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат "Смърт на фашистите!"
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
- Смърт за това Михайловистко куче!
При такава "делова" обстановка се провеждаха заседанията на "народния" съд в Неврокоп...
от автобиографичната книга на Никола Шайков "Пътят"
EGraphix
Well-Known Member
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
EGraphix
Well-Known Member
ivanka kostova
New Member
Загубихме спокойствието, това загубихме! Днес не живеем в демокрация, а в анархично общество!
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
От Мрежата:
Asso Kozi
Една от най-откровено безочливите статии, на които съм попадал в последно време. Още първото изречение под заглавието (,,Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни") е пример за пропаганда, драматично разминаваща се с реалността. Истината е, че селата опустяха като след продължителна война, едва след 1991г. в резултат на демократичната ЛИКВИДАЦИЯ на кооперативните стопанства. Затриването на селскостопански икономически структури в селата бе съчетано и с унищожаването на индустриалните предприятия и заводи в близките градове. В резултат на липсата на препитание хората мигрираха към големите областни центрове или извън страната. Останаха села призраци. Дори елементарна справка върху официалната статистика на заличените селища до 1989 и след това е достатъчна за да покаже абсурдността на горното агитационно твърдение. В следващото десетилетие броя на селата призраци ще се увеличи, защото и последните им жители ще напуснат този свят. Допотопния антикомунизъм от 90-те замъгли разсъдъка на тогавашните политици и те безогледно в съдружие със зараждащия се мутробизнес унищожиха и разграбиха действащите икономически структури. Дотолкова бяха заслепени в омразата си и жаждата за бърза печалба, че не бяха способни обективно да оценят плюсовете и минусите на предишния режим, за да елиминират негативите и надстроят позитивното. Устремени в ликвидацията на ТКЗС и АПК не им мина въобще през главите да ги запазят като икономически структури, но вече като кооперативи с дялово участие на реални частни собственици. Именно това направиха в Чехия. Вместо това у нас се осъществи дивашка приватизация. Връщаха земята в реални граници и раздаваха бройки животни на хора вече живеещи и работещи в града. Животните отидоха моментално на заколение, а земята запустя с десетилетия, защото новите реални собственици не разполагаха със своя селскостопанска техника и обори. Отделно, че след ликвидационните съвети, работещи трактори, камиони, косачки, комбайни заминаха за скрап... Финалът на статията е достоен за настоящото Оруелско време, в което пропагандната машина безочливо подменя факти на 180 градуса, разчитайки на късата памет на хората, /цитирам/: "Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация. Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа." Значи според автора Н.Цеков перманентното намаляване на селскостопанското ни производство след влизането ни в ЕС (и въпреки налетите милиарди евро) е съвземане?!? Ако това е съвземане, какъв ли би бил разцветът според съвременните агитпропчици. 28 години след падането на комунизма, те продължават да се борят с него. Това удивително напомня на предишния режим, при който десетилетия след реалните исторически процеси.продължаваха да се появяват нови и нови активни борци против фашизма. И днес отново загледано все назад, българското общество не вижда накъде върви и се спъва ли спъва...
Asso Kozi
Една от най-откровено безочливите статии, на които съм попадал в последно време. Още първото изречение под заглавието (,,Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни") е пример за пропаганда, драматично разминаваща се с реалността. Истината е, че селата опустяха като след продължителна война, едва след 1991г. в резултат на демократичната ЛИКВИДАЦИЯ на кооперативните стопанства. Затриването на селскостопански икономически структури в селата бе съчетано и с унищожаването на индустриалните предприятия и заводи в близките градове. В резултат на липсата на препитание хората мигрираха към големите областни центрове или извън страната. Останаха села призраци. Дори елементарна справка върху официалната статистика на заличените селища до 1989 и след това е достатъчна за да покаже абсурдността на горното агитационно твърдение. В следващото десетилетие броя на селата призраци ще се увеличи, защото и последните им жители ще напуснат този свят. Допотопния антикомунизъм от 90-те замъгли разсъдъка на тогавашните политици и те безогледно в съдружие със зараждащия се мутробизнес унищожиха и разграбиха действащите икономически структури. Дотолкова бяха заслепени в омразата си и жаждата за бърза печалба, че не бяха способни обективно да оценят плюсовете и минусите на предишния режим, за да елиминират негативите и надстроят позитивното. Устремени в ликвидацията на ТКЗС и АПК не им мина въобще през главите да ги запазят като икономически структури, но вече като кооперативи с дялово участие на реални частни собственици. Именно това направиха в Чехия. Вместо това у нас се осъществи дивашка приватизация. Връщаха земята в реални граници и раздаваха бройки животни на хора вече живеещи и работещи в града. Животните отидоха моментално на заколение, а земята запустя с десетилетия, защото новите реални собственици не разполагаха със своя селскостопанска техника и обори. Отделно, че след ликвидационните съвети, работещи трактори, камиони, косачки, комбайни заминаха за скрап... Финалът на статията е достоен за настоящото Оруелско време, в което пропагандната машина безочливо подменя факти на 180 градуса, разчитайки на късата памет на хората, /цитирам/: "Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация. Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа." Значи според автора Н.Цеков перманентното намаляване на селскостопанското ни производство след влизането ни в ЕС (и въпреки налетите милиарди евро) е съвземане?!? Ако това е съвземане, какъв ли би бил разцветът според съвременните агитпропчици. 28 години след падането на комунизма, те продължават да се борят с него. Това удивително напомня на предишния режим, при който десетилетия след реалните исторически процеси.продължаваха да се появяват нови и нови активни борци против фашизма. И днес отново загледано все назад, българското общество не вижда накъде върви и се спъва ли спъва...
Отдавна е, обаче това не е хубав процес. За момента се смята, че повече от 50% от населението на земята е в големите градове, и се прогнозира увеличаване в геометрична прогресия. Ест. трябва да отбележим, че голям процент за тази статистика вероятно идва от Индия и Китай.Числата говорят друго, миграцията село-град започва още от 50-60-та година.
Pavlin_Kralev
Active Member
Няма как някои хора "които са живели" по времето на соца да нямат и хубави спомени. Било е време на крадене от народа. Съответно липсва на тази част от крадците, които са изпаднали от последващата хранилка (червени куфарчета). Все пак една много голяма част от тези, които са живели по времето на соца са се изнесли в посока Запад, което дава обяснения и защо не можете да говорите с тях. Общо взето частта от плачещите по соца е основно от хора, които са паразитирали по някакъв начин, но вече не могат да го правят.
Последно редактирано: