хе, ами макар да обичах това момиче повече от всичко на света, тя не ми спести разочарованието, защото въпреки всички обещания и мечти е позволила да се появи някой друг, който да и стане интересен, а аз ненужен. тъпото е, че не ми каза истината, както я молих съвсем в началото, защото имаме много дълга и всъщност хубава история, но накратко преди пет години пак бяхме заедно, първата ми голяма любов и всичко супер, но един ден реши да си тръгне без да каже защо, много време, почти година, а я забравях около две, се измъчвах докато разбрах, че имало друг, след време ми мина и живота продължи. до преди една година, когато пътищата ни пак се пресякоха и разбрахме, че сме сбъркали преди и се влюбихме отново един в друг, дори по-силно и започнахме да мечтаем за дом, семейство, бъдеще заедно, защото уж бяхме един за друг, толкова страдали един за друг през времето, когато не бяхме заедно и сме мечтали пак да се намерим някакси, защото си липсвахме. и сега пак същото, с разликата, че вече не съм толкова малък и се доверих изцяло, тя беше моят човек, най-красивото нещо, което ми се е случвало и бях отново щастлив, какво се обърка не знам, и как за една секунда всичко се промени и имаше сили да захвърли всичко и то за какво? няма никой, който да я обича, както аз я обичах и бях винаги до нея, когато и беше трудно, коагато се срещнахме пак беше такава каша, но аз знаех - тя е моето момиче и не се колебах, бяхме с други, беше сложно, но се преборихме и беше красиво. сега като разбрах не почувствах нищо, дори и гняв или омраза, просто едно пусто разочарование. някак не може една голяма любов да завърши така безлично.. така не ми се иска да я пускам, тя ме умоляваше никога да не я пускам, каквото и да стане, каквото и да направи, каквото и да ми каже. Ще ми е много трудно без нея, но сигурно трябва да я пусна и само да запазя хубавия спомен за нея и всичко с нея
тва е