ExTended
Active Member
Ще ти отговоря набързо, че имам работа.
Това, че не ти опонирам беше изключително щедър подарък от моя страна, не мога да разбера защо го отхвърляш така лекомислено. Главното нещо, с което си вадя хляба е това, че съм макретинг консултант, т.е. да казвам подсъзнателно на хората какво да мислят за даден продукт, оферта, бранд. За това в свободното ми, неработно време, намирам контраст в това да не правя същото и избягвам да казвам на хората какво да мислят. Но в твоя случай може би ще ти е по-полезно, ако превключим тона.
Изгуби ме на "истинската". Няма истинска и неистинска литература. А това, което ти определяш като истинска литература, особено ако е художествена такава, се нарича straw-man, ако е художествен герой се нарича paragon. И двете се разглеждат с присмех от читатели и критици, защото не предлагат контраст, конфликт и възможност за това да има аргумент. А идея, която отказва да пребори опозицията си с аргументи, обикновено се нарича фанатизъм, а хората, които прилагат такива идеи и подходи на практика се наричат диктатори/авторитарни лидери или авторитарни режими.
Mein Kampf казва на хората какво да мислят. Малкият Принц дава на хората въпроси, върху които да мислят. И двете книги са известни, по различни причини. С причина.
Днешният свят не е пълен с изобретатели, защото доста от нещата, които могат да се изобретят без милиони или милиарди финансиране вече са изобретени от интелигентните хора в миналото, а такива хора не сса липсвали и не липсват дори днес, просто начина на изобретяване изисква друг подход.
Не съм съгласен. Явно е, че спокойствието ми те дразни, което е и целта в случая. Ще ти разкажа една история за алфа и бета лъвове. Когато два лъва се срещнат в саваната, алфа лъвът стои легнал спокойно и си почива. Бета лъвът обикаля около него и с посягания се опитва да накара алфа лъвът да реагира. Ако алфа лъвът не реагира на провокацията, защото знае, че превъзхожда опонента си и не се чувства заплашен, провокациите спира, бета лъвът се изнизва по терлични и няма битка. Само че в света на хората някои инидивиди отказват да се вслушат във вътрешния си глас и се налага да се случи провокация, в която неминуемо да се изложат. Ако тук припознаваш себе си - това не е случайно и всяка прилика с истински лица и събития също не е случайна.
Какво имам предвид... Това, че ме мързи да оборвам постовете ти не означава, че са необорими, а че не си заслужава усилията човек да го прави.
Но нека все пак ти демонтрирам какво имам предвид:
Кое е това нищо, което не еволюира? Сложи две диви лисици в клетка, изгледай 2-3 поколения от тях, козината им ще стане от оранжево-червена на кафяво-черна. Това еволюцията ли е? Да. Next.
Относно маймуните... сега не ми се проверява доколко са ти верни фактите, че маймуните не еволюират, но да се престорим за секунда, че си прав...
Мутациите се случват по три причини.
1. Условията/околната среда го предполага - климата се затопля, има повече храна, животните могат да си позволят да увеличат своята маса от поколение на поколение, за да по-трудни за улавяне от хищниците. Хищниците обаче постепенно също порастват, защото плячката им е по-едра. Всичко еволюира, защото има такива предпоставки.
2. Условията/околната среда го налага. Климата застудява, храната намалява, треопасните се смаляват със времето, за да могат да си доставят нужните калории от по-разредената растителност, хищниците също се смаляват, защото вече няма мастодонти, а има само мини-слонове. Еволюция!
3. Случайни мутации - немалка част от това, което наричаме болести, особено нелечимите такива, са мутации. Те се случват и при хората, и при маймуните, и при животните, растенията и т.н. Случайности, целящи да открият по-добър начин даден вид да се справя с ребуса на оцеляването.
Ако мутиралият индивид успее да създаде поколение - мутацията е успешна. Ако неговото потомство също създаде поколение, мутациятра се разпространява и ако е достатъчно полезна за вида, го бхваща целия, но това отнема много, много, много, много поколения.
Представи, че даден мъж се роди със суперсилата да извлича нужните му дневни хранителни вещества като яде пръст. Товаби било супер голямо предимство, защото пръст има навсякъде, безплатна, и без да се налага да я култивираш. Този човек няма да дава пари за храна, ще има готин лайфстайл, ще се ожени, ще има 5 деца, от които 3 ще могат също да ядат пръст. След 50 000 години, ако пръста не вземе случайно да свърши, цялата човешка раса ще яде пръст вместо жабешки крака. След 50 000 години обаче, не след 50.
Същото е и при маймуните. Ако средата не се е променила значително в положителен или отрицателен план, и някоя случайна мутация не се е случила, маймуняците няма да мутират дълго време.
Друго - ние от колко време можем да следим промени в ДНК-то? Да кажем 50 години? Нека ти подаря един безценен факт - 5 000 години са нищо в човешката еволюция. Истински видимите промени, впечатлителните промени стават бавно.
Но стават.
Fun fact. Днешните хора са с 2-3 сантиметра по-високи отколкото са били хората през средновековието. Защото имаме по-лесен достъп до храна, представи си. Това не е ли еволюция?
Начина по който ходим също е изключително различен, защото модерните обувки ни позволяват да стъпваме с цялото стъпало, докато хората тогава са стъпвали само на предните си пръсти, за да избегнат да стъпят прекалено силно върху остри или неудобни камъни, защото краката им са били обвити с кожи, а не с дебели подметки. Сигурен съм, че това също спомага за това да сме по-високи, но пък едва ли мускулите на краката ни са толкова силни колкото техните тогава, защото сегашният начин на ходене не изисква толкова усилия.
На другите ти небивалици няма да отговарям, просто ще те информирам, че липсата на причина, не означава че можеш да си избереш какво означава следствието, което се опитваш да утвърдиш с най-дубоната за теб причина.
Опитваш се да ме убедиш в нещо, в което аз така или иначе вярвам, и въпреки това се проваляш по хиляди различни начина. Със съотборници като теб, на човек изобщо не му и трябват опоненти.
Хайде сега да лягаш да спиш, преди да напишеш още нещо, което да ме принуди да те излагам.
П.С: Аз съм достатъчно зрял да съм уверен в моето мнение, без да имам върешна нужда да наложа мнението си на околните, за да го считам за валидно. Истината е някъде там, и или аз я знам, или някой друг, но изводите до които съм достигнал за света са както плод на човека, който съм, така и на обстоятелствата, през които съм минал. Което е валидно за всеки, всякога. Стига някой да не ми вреди пряко, може да си вярва в каквото си иска, без това да умаловажава моето или неговото мнение.
Освен това истината не е там, защото ние я знаем, а ние я знаем, защото е там. Пример:
Двама мъже стоят един срещу друг на маса с една свещ и един забит нож по средата на масата. Единият вижда ножът като светъл сребрист метал, докато другият вижда ножът като черен силует, заради мястото, на което стои и мястото, на което е свеща спрямо ножа. Кой от двамата е прав? И двамата са прави за себе си. Ножът е сребрист, но не е точно оттенъка сребристо, който вижда мъжа от светлата страна, нито пък е тъмнияв силует, който вижда мъжа от тъмната страна. Ножът изглежда различно в зависимост от това от какъв ъгъл и на каква светлина се гледа. Ако ги изкарат навът на слънчева светлина ще има съвсем друг оттенък. Цевът на ножа не се применя, но начина по който цветът бива възприет от наблюдаващите да, защото тяхната преспектива е различна, и информацията до която имат достъп не е пълна, идеална и т.н. и в почти никое обстоятелство няма да е.
Това означава ли че всички сме прави или всички сме грешни? Не. Означава, че никой от нас няма пълната картина и не може да докаже на другите без капка съмнение, че дадена тема като религията или еволюцията, или неща като любовта или политиката е точно такава и това е.
Ако повече хора бяха доволни от това да имат истина, която да ценят защото е вярна за тях самите, а не истина, която да е миродавна за 6 000 000 000 души, нямаше да се налага всяка претендентка за Мис Свят да повтаря през 10 секунди колко е важен световния мир.
И те така.
ЕДИТ: Сега се басирам, че ще напишеш някоя псувня или неподплатена с факти небивалици, която тотално ще ни убеди, че маймуните аджеба са еволюирали, и някак си са успели да те дегизират доста убедително външно, но не и вътрешно, като човек и да те пуснат на свободно отглеждане сред нас.
Това, че не ти опонирам беше изключително щедър подарък от моя страна, не мога да разбера защо го отхвърляш така лекомислено. Главното нещо, с което си вадя хляба е това, че съм макретинг консултант, т.е. да казвам подсъзнателно на хората какво да мислят за даден продукт, оферта, бранд. За това в свободното ми, неработно време, намирам контраст в това да не правя същото и избягвам да казвам на хората какво да мислят. Но в твоя случай може би ще ти е по-полезно, ако превключим тона.
Ето тук ти е грешката, либерален писателю. Истинската литература всъщност заема страна и цели да каже на хората какво да мислят, просто защото са прекалено тъпи да мислят сами. Чак като им кажеш как да мислят, и видят че си прав и че работи, тогава почват да мислят.
Изгуби ме на "истинската". Няма истинска и неистинска литература. А това, което ти определяш като истинска литература, особено ако е художествена такава, се нарича straw-man, ако е художествен герой се нарича paragon. И двете се разглеждат с присмех от читатели и критици, защото не предлагат контраст, конфликт и възможност за това да има аргумент. А идея, която отказва да пребори опозицията си с аргументи, обикновено се нарича фанатизъм, а хората, които прилагат такива идеи и подходи на практика се наричат диктатори/авторитарни лидери или авторитарни режими.
Mein Kampf казва на хората какво да мислят. Малкият Принц дава на хората въпроси, върху които да мислят. И двете книги са известни, по различни причини. С причина.
Не случайно на тоя свят, в днешни модерни времена, много повече са модификаторите, отколкото изобретателите, и в това число влизаш и ти.
Днешният свят не е пълен с изобретатели, защото доста от нещата, които могат да се изобретят без милиони или милиарди финансиране вече са изобретени от интелигентните хора в миналото, а такива хора не сса липсвали и не липсват дори днес, просто начина на изобретяване изисква друг подход.
Колкото и на умен да се правиш със видимо спокойния ти тон, доникъде не стигаш.
Не съм съгласен. Явно е, че спокойствието ми те дразни, което е и целта в случая. Ще ти разкажа една история за алфа и бета лъвове. Когато два лъва се срещнат в саваната, алфа лъвът стои легнал спокойно и си почива. Бета лъвът обикаля около него и с посягания се опитва да накара алфа лъвът да реагира. Ако алфа лъвът не реагира на провокацията, защото знае, че превъзхожда опонента си и не се чувства заплашен, провокациите спира, бета лъвът се изнизва по терлични и няма битка. Само че в света на хората някои инидивиди отказват да се вслушат във вътрешния си глас и се налага да се случи провокация, в която неминуемо да се изложат. Ако тук припознаваш себе си - това не е случайно и всяка прилика с истински лица и събития също не е случайна.
Какво имам предвид... Това, че ме мързи да оборвам постовете ти не означава, че са необорими, а че не си заслужава усилията човек да го прави.
Но нека все пак ти демонтрирам какво имам предвид:
Защо нищо не еволюира в момента, само това да ми кажеш? Маймуните що не се превръщат хора
Кое е това нищо, което не еволюира? Сложи две диви лисици в клетка, изгледай 2-3 поколения от тях, козината им ще стане от оранжево-червена на кафяво-черна. Това еволюцията ли е? Да. Next.
Относно маймуните... сега не ми се проверява доколко са ти верни фактите, че маймуните не еволюират, но да се престорим за секунда, че си прав...
Мутациите се случват по три причини.
1. Условията/околната среда го предполага - климата се затопля, има повече храна, животните могат да си позволят да увеличат своята маса от поколение на поколение, за да по-трудни за улавяне от хищниците. Хищниците обаче постепенно също порастват, защото плячката им е по-едра. Всичко еволюира, защото има такива предпоставки.
2. Условията/околната среда го налага. Климата застудява, храната намалява, треопасните се смаляват със времето, за да могат да си доставят нужните калории от по-разредената растителност, хищниците също се смаляват, защото вече няма мастодонти, а има само мини-слонове. Еволюция!
3. Случайни мутации - немалка част от това, което наричаме болести, особено нелечимите такива, са мутации. Те се случват и при хората, и при маймуните, и при животните, растенията и т.н. Случайности, целящи да открият по-добър начин даден вид да се справя с ребуса на оцеляването.
Ако мутиралият индивид успее да създаде поколение - мутацията е успешна. Ако неговото потомство също създаде поколение, мутациятра се разпространява и ако е достатъчно полезна за вида, го бхваща целия, но това отнема много, много, много, много поколения.
Представи, че даден мъж се роди със суперсилата да извлича нужните му дневни хранителни вещества като яде пръст. Товаби било супер голямо предимство, защото пръст има навсякъде, безплатна, и без да се налага да я култивираш. Този човек няма да дава пари за храна, ще има готин лайфстайл, ще се ожени, ще има 5 деца, от които 3 ще могат също да ядат пръст. След 50 000 години, ако пръста не вземе случайно да свърши, цялата човешка раса ще яде пръст вместо жабешки крака. След 50 000 години обаче, не след 50.
Същото е и при маймуните. Ако средата не се е променила значително в положителен или отрицателен план, и някоя случайна мутация не се е случила, маймуняците няма да мутират дълго време.
Друго - ние от колко време можем да следим промени в ДНК-то? Да кажем 50 години? Нека ти подаря един безценен факт - 5 000 години са нищо в човешката еволюция. Истински видимите промени, впечатлителните промени стават бавно.
Но стават.
Fun fact. Днешните хора са с 2-3 сантиметра по-високи отколкото са били хората през средновековието. Защото имаме по-лесен достъп до храна, представи си. Това не е ли еволюция?
Начина по който ходим също е изключително различен, защото модерните обувки ни позволяват да стъпваме с цялото стъпало, докато хората тогава са стъпвали само на предните си пръсти, за да избегнат да стъпят прекалено силно върху остри или неудобни камъни, защото краката им са били обвити с кожи, а не с дебели подметки. Сигурен съм, че това също спомага за това да сме по-високи, но пък едва ли мускулите на краката ни са толкова силни колкото техните тогава, защото сегашният начин на ходене не изисква толкова усилия.
На другите ти небивалици няма да отговарям, просто ще те информирам, че липсата на причина, не означава че можеш да си избереш какво означава следствието, което се опитваш да утвърдиш с най-дубоната за теб причина.
Опитваш се да ме убедиш в нещо, в което аз така или иначе вярвам, и въпреки това се проваляш по хиляди различни начина. Със съотборници като теб, на човек изобщо не му и трябват опоненти.
Хайде сега да лягаш да спиш, преди да напишеш още нещо, което да ме принуди да те излагам.
П.С: Аз съм достатъчно зрял да съм уверен в моето мнение, без да имам върешна нужда да наложа мнението си на околните, за да го считам за валидно. Истината е някъде там, и или аз я знам, или някой друг, но изводите до които съм достигнал за света са както плод на човека, който съм, така и на обстоятелствата, през които съм минал. Което е валидно за всеки, всякога. Стига някой да не ми вреди пряко, може да си вярва в каквото си иска, без това да умаловажава моето или неговото мнение.
Освен това истината не е там, защото ние я знаем, а ние я знаем, защото е там. Пример:
Двама мъже стоят един срещу друг на маса с една свещ и един забит нож по средата на масата. Единият вижда ножът като светъл сребрист метал, докато другият вижда ножът като черен силует, заради мястото, на което стои и мястото, на което е свеща спрямо ножа. Кой от двамата е прав? И двамата са прави за себе си. Ножът е сребрист, но не е точно оттенъка сребристо, който вижда мъжа от светлата страна, нито пък е тъмнияв силует, който вижда мъжа от тъмната страна. Ножът изглежда различно в зависимост от това от какъв ъгъл и на каква светлина се гледа. Ако ги изкарат навът на слънчева светлина ще има съвсем друг оттенък. Цевът на ножа не се применя, но начина по който цветът бива възприет от наблюдаващите да, защото тяхната преспектива е различна, и информацията до която имат достъп не е пълна, идеална и т.н. и в почти никое обстоятелство няма да е.
Това означава ли че всички сме прави или всички сме грешни? Не. Означава, че никой от нас няма пълната картина и не може да докаже на другите без капка съмнение, че дадена тема като религията или еволюцията, или неща като любовта или политиката е точно такава и това е.
Ако повече хора бяха доволни от това да имат истина, която да ценят защото е вярна за тях самите, а не истина, която да е миродавна за 6 000 000 000 души, нямаше да се налага всяка претендентка за Мис Свят да повтаря през 10 секунди колко е важен световния мир.
И те така.
ЕДИТ: Сега се басирам, че ще напишеш някоя псувня или неподплатена с факти небивалици, която тотално ще ни убеди, че маймуните аджеба са еволюирали, и някак си са успели да те дегизират доста убедително външно, но не и вътрешно, като човек и да те пуснат на свободно отглеждане сред нас.
Последно редактирано: