Защо, когато загинат стотици по вина на политиците и намесите на армиите им в чужди земи с пари и животи на данъкоплатците, всички медии се съсредоточават в образа на политическия лидер, който да обедини нацията? (Оланд сега, Путин при взривения руски самолет над Египет). При нормални условия този човек би следвало да бъде съден като отговорен за атаките на равна нога като организаторите на атентата.
Какво ще стане оттук насетне.
1) Вместо да се приеме очевидният факт, че държавата "сигурност" на гражданите си не може да предостави и въобще не е в този бизнес, от днес всички ще очакват по-добра протекция именно от нея.
2) Нещо повече. Вместо да се признае очевидният факт, че именно правителството, което с парите на мъртвите французи, води имперска външна политика в чужди земи, докато у дома налага политика на насилствена „интеграция”, тоест купуване на социалния мир с преразпределение на доходите на работещите, е виновно за всичко, то фокусът ще падне върху личната история на атентаторите самоубийци. Това важи и за САЩ, и Русия, с пълна сила.
3) Вместо да преустанови тази външна политика, която е агресия първо срещу французите и собствеността им (с данъците) и след това срещу непознати хора и живота им (с мисиите в Близкия Изток), ще видим по-скоро обединение на политическите лидери – виновните за случващото се – в „борба срещу тероризма”. Външната и вътрешната агресия ще се увеличат – в името на тази борба.
4) Вместо да се признае, че право и задължение на всеки нормален човек в такава извратена ситуация е да носи оръжие, за да защити себе си и децата си, ще има засилен контрол над притежанието на оръжие. Като че ли убийците терористи, ще си правят труда да минават психо и да питат Оланд дали може да разстрелят стотина французи на рок концерт…
5) Вместо атентатите да се отчетат като пълен провал на държавата в услугата правоохраняване, рейтингът на Оланд ще хвръкне. Така, както хвръкна този на Буш след 11 септември.
6) Вместо недоверието на нормалните хора към държавата да намали обсега на контрола й, напротив, той сега ще стане неограничен. Проверки, контрол в интернет, банкови сметки, сделки – няма сфера, която да остане вън от правителствения обсег. За сигурността на свободните граждани, разбира се.
7) Вместо да се покрият в миши дупки от днес ще гледаме и слушаме – Оланд, Обама, Путин, Меркел, които ще ни инструктират какво да правим. Войната е здравето на държавата, беше казал Рандолф Бърн.
8) Французите, които досега си бяха най-политически коректните мултикултуралисти и анти-дискриминационно настроените хора, днес вместо да се разбунтуват срещу безумния си културен и политически амбианс, напротив, ще станат още по-наплашени, „интегриращи” и изчезващи морално и демографски като нация. А основна задача ще бъде – да не вземе някой, колещ агнета насред Риволи и затварящ цялa улица, празнувайки важен религиозен празник, да не се почувства засегнат или неразбран.
Афганистан и Сирия вече са в Париж. И ако не стане ясно, че идеите на свободата трябва да се бранят, отстояват и защитават на практика, то цената ще бъде съвсем, съвсем реална и за жалост трагична.