Владимир Йончев:
Попаднах в най-голямото меле, точно до депутатския рейс, със стъклена бутилка бира в ръка. Робокоп възпитано, но твърдо ми каза да отстъпя, аз му казах, че няма да стане. Разбрахме се от половин дума. Казах му: “Чакай да разкарам бирата, да не стане беля”. Той отстъпи, пуснахме от ръка на ръка бутилката да я изхвърлят зад протестиращите. И чак тогава почна надлъгването.
Ако имах вътрешното убеждение, че Робокоп е мой враг, щях да опищя орталъка за думите, които си наговорихме. Каза, че ще ме смаже от бой, че ще ме рита, докато умра, че ще ми счупи главата, че ме арестува за неизпълнение на полицейско разпореждане. На което аз му размахвах едновременно журналистическата карта, камерата и телефона и му показвах как в момента целият свят гледа на стрийм какво се случва и вижда снимките в едър план, защото шервам непрекъснато. Така че да ме смаже, ако иска утре да е на първа страница.
След 3-4 минути рейсът с депутатите зави към “Александър Невски” и напрежението се пренесе в друга част на кордона.
Подадох ръка на моя Робокоп и му казах: “Много си печен”. Отговори, че и мене си ме бива и си поговорихме около минута за това колко са забавни протестите, докато не го предислоцираха в друга част на площада.
Напрежението вече беше паднало рязко и с полицаите, с които допреди минута се бутахме, пак бяхме приятели, както в началото на протеста. Един от тях – изглежда дребен началник, гледаше отдалечаващия си рейс и казваше: “Гледай ги идиотите – колко си мислят, че ще издържат така. Можеш ли да управляваш държава по този начин?”.
Питах го: “Вие как издържате?”, а той ми каза – “Не издържаме. Въпрос на време е да се направим, че сме объркали редиците и да ви пуснем при ония”.
Тази нощ си говорих с много от полицаите. Питах ги: “Защо ви трябваше да вкарвате рейса точно в най-многобройното шествие, вместо да преспят една нощ депутатите в парламента?”. Всички отговаряха едно: “Тази глупост полицай не може да я измисли. Може да сме всякакви, но дотолкова си знаем работата”.
Малко по-късно, при една от по-малките ескалации на напрежението, интелигентно момче до мен на висок глас питаше един полицай шаблонното: “От кого ги пазите? Ние протестираме и за вас, и вашите деца ще живеят в тази страна”.
Изненадах се, че полицаят отговори: “Не пазим тях. Вас пазим от това, което искате да направите. А тях… Тях вече никой не може да ги опази…”.
Сигурно сред всичките 400-500 полицая около парламента е имало 10% садистични кретени, които са използвали момента да се отбият на беззащитните. Но огромното множество от полицаите изтърпя обидите и блъскането, без да използва сила. Както и унижението да стоиш 18 часа на крак, пазейки политици, които не харесваш от роднините, приятелите си и хората, които вече познаваш от 39-те дни шествия, в които са ти ръкопляскали и се ти давали цветя и вода.
Измежду всичките основания, които правителството има да подаде оставка, неизвестно защо пропускаме едно много важно – след сприятеляването на протеста с полицията, властта не е сигурна дали контролира репресивния си апарат.
Ако протестиращите тръгнат на сблъсък с полицията, властта ще си осигури лоялността на полицаите, която сега е под въпрос.
Идеята да се вреже рейса в тълпата целеше именно това. Полицаите го разбраха по-добре от протестиращите и въпреки че се оказаха между два огъня, направиха всичко възможно да се пролее по-малко кръв, отколкото беше планирано.
, но това е друга тема.
