Да взема да се включа и аз по темата и защо не купувам употребявани автомобили.
През пролетта на 2016г си купувам нов внос от Франция кола на 2 години и няколко месеца, по километри - реална, гледан VIN всичко бомба, гледахме я и на място и в сервиз.
Колата струваше на 70% някъде спрямо нова. Докато се прибирах към Варна с нея усетих, че тонколоната на задна дясна врата не свири. После се видя че на предна дясна "хартията" е скъсана. След седмица забелязах, че предното стъкло се омазнява отвътре - оказа се пукнато дъното на казанчето за антифриза. От там - хайде на една щателна инспекция в оторизирания сервиз, където поне познавах приемчика - колата се оказа блъскана и въртяна. Сходимостта на едното колело дори бягаше.
Продадох я с 1/3 загуба, като на клиента в същия сервиз отидохме да му обяснят какво-що. Мразя и не толерирам тарикатщини.
Отидох и си взех едно ново Опелче от магазина - складово, готово, не го чаках, а и отстъпка ми направиха хората.
Карах това Опелче 5 години и половина и това лято го продадох. Обезценката за това време бе в размер на 5750лв. Годишното му обслужване в оторизирания сервиз струваше между 250 и 300лв според зависи дали е година за смяна на спирачна течност.
Сега пак си взех Опел, пак от тях (доволен съм от сервиза, обслужването), отново складово, блъскано с екстри, пак с отстъпка (4000лв надолу от нормалната цена, като същото в Германия, моите познати там провериха струва 66 000лв).
Взех го бензиново, с осем степенен японски автомат.
Тъй като става на въпрос за лизинг - и двете коли съм ги взимал на лизинг при положение, че имам възможност и да ги взема без кредит. Защо на лизинг? За да не си затварям парите ей така. Лихвата по лизинга за една кола, струваща от 50 до 70 000лв е от 50 до 80лв на месец. Също ако има щета по каско, от застрахователната фирма са много по-отзивчиви, когато каското се води на лизингов автомобил.
Зачудих се преди да взема сегашната нова, дали да не купя пък ползвана 3 годишна за едни 30-тина хиляди лева. На до 170 000км уж да е читава. Да ама няма такива!
На колкото продавача звънях - само лъжи насреща. На един му умрял шурея, наследила я жена му, че накрая я карал той от три месеца ама й навъртял около 160 000км. На друг - представя се за часно лице, а се оказва автокъща. Трети - вкарал колата от чужбина, превъртял километража и отишъл да й смени маслото и ремъците в Опел Бургас, за да се впише и излиза по VIN, че колата е точно на 90 000км. Дори снимал гордо какво е сменял.
Да купуваш втора ръка автомобил в България е като да си затвориш очите и избираш посочвайки с ръка - каквото и да избереш 99% те очакват проблеми или има прикрити такива, които ще излязат след време.
Върнатите от лизинг автомобили се разграбват веднага (до 2-3 дни след пускане на обява) и са предимно без екстри. Да уцелите кола от човек, купил я и карал в България, с екстри...офертите за цялата страна се броят на пръсти.
Затова започнах с нови автомобили - там поне отговорността по поддръжката е изцяло моя, знам си колата и до колко мога да й се доверя.
Преди да започна с новите автомобили карах все употребявани. Предния, преди този блъскания за който писах в деня на сватбата ми реши да счупи датчик за задна скорост и трябваше да карам и паркирам само напред.
Няколко седмици след това започна да се самофорсира колата, после взеха едно след друго да й се късат ремъците на ел стъклата. А колата бе на реални малко над 240 000км, на 11 години, уж среден към висок клас.
Колкото пъти съм карал втора употреба кола, винаги е ставало нещо по пътя, въпреки, че съм се старал да ги поддържам перфектно. Случвало ми се е да угасне вечерта докато се спускам по АМ Черно море към Варна (голямото надолнище) - ни спирачка, ни светлини - угасна и край. Успях да спра в аварийната както се движих със 120+ км/ч. Друга пък реши да гасне на всеки 100 метра а пътувах към Обзор. Накрая й хванах цаката и с форсиране на 2ра стигнах, при това лятото...на супер натоварен път...налагаше се да отбивам и карам по банкета през 2-3 минути за да пускам трафика. Все приключения с ползвани и поддържани автомобили.
А да, нещо важно, което щях да пропусна: винаги съм гледал автомобилите ми да са от "обикновените" марки, за да е по-лесна и на нормални цени поддръжката. Премиум марките не ме интересуват - все пак карам кола в България, където по всяко време може да ти налети някой и от колата да не остане нищо.