Кои точно книги да четем, бе другарю, щото има всякакви?
Не са ми нужни книги, защото още виждам ухото на дядо ми с липсващо парче, отрязано от фашистите. Дядо ми и баба ми са били ятаци на партизаните в пиринския край. Разказвали са ми за истински реални зверства, извършени от монархо-фашистите в България - българи. Убийства на деца, ама реални, а не имагинерни като тия, дето днес се лансират по адрес на червената армия.
На 7 юли се навършват 76 години от зверското убийство на братовчедите Васил и Сава Кокарешкови, дали живота си за социалистическия идеал. От 18.00ч. пред паметника издигнат величествено до училището в което героите на Белица са
pirinpress.com
За баба и дядо най-щасливият ден в живота беше 9-ти септември. Празнуваха го пищно, но не защото беше национален празник, а защото са участвали лично в неговото извоюване. Дядо ми винаги говореше с любов за ''русите'' (да не се бърка с блондинки) - освободители, спасители. Неблагодарното племе днес плюе на паметта на хората дали живота си за един свободен, цивилизован свят.
и не си правете илюзии - за немеца-фашист българите не сме били с по-добър генофонд от полските евреи.