От: Предприемачеко разпускане!
Не, Касиопея - нямам теоретичен опит - засичала съм ги по заглавия въпросните теми, щото не са ми интересни - всеки си защитава със зъби собственото положение и се прави, че от това по-убаво няма. Ау, ма то всъщност моят се изпразни, без да иска в мени, ама добре, че така стана. Супер е да си млада майка с безработен забременител, дет даже не иска да се ожени за мени.
А, или другото - ся станах някакъв супер биг бос, нищо, че съм на 40 години, време е да излъжа някой льольо. Не, че толкова обичам децата, ама да има.
Аз понеже отзад започнах да чета мненията и отговарям на минало, ама то не се губи ...
Първо да отбележа, че аз разбирам от дума и женска солидарност. Веднъж като ми кажат: Заградено!- Ок. Не пипам. Така че нямайте притеснения за конкуренция или други разни.
След това по самото мнение (малко по-сериозно и дългичко може да е, но отегчените да не четат
)
Не знам кое и каква е разликата в това, което аз обяснявам като "теоритичен опит" и това, което ти, че си имаш все пак впечатления било и просто от незадълбочено прочитане. Твоето отношение ми се струва напълно адекватно в момента, когато акцентираш на недостатъците и това, което на теб не ти харесва при "създаването" на семейства.
Но аз лично за създаването на моето дете мога да кажа, че беше обмислено, обсъдено и абсолютно съотносимо с условията, които посочих по-горе. Колкото и неспотанно да изглежда и меркантилно. Но таткото беше на 32 години, имаше хубава работа, добре платена, живеехме самостоятелно в негов неголям апартамент, имаше кола и ... един интересен психологически фактор- повечето му приятели вече имаха от месеци или година деца.
После се случи раздалечаването и детето ни в такъв случай няма, ама никаква вина, че е било искано и създадено с любов.
След това, имах много приятелки на около моята възраст тогава- бях на 27 години- които по същия начин имаха и бяха родили деца съвсем обмислено и отговорно.
За по-възрастните ми приятелки, които все още нямат деца и нещо и не могат да намерят заслужил татко има един момент, който също споменах. Те вече това го чувстват като някакво бреме и чуват буквално все едно някакъв тиктакащ часовник. И не е толкова лесно, дори да си успяла в кариерата, да щракнеш с пръсти и да намериш "льолото", дори и по-млад. Някак вече не го правиш заради себе си и твоето желание, а заради хората и да не те гледат като инвалид.
За това си мисля, че е необходимо, преобладаващо за жените, да имат ясно съзнание и наистина много да го искат. А мъжете, просто да не се плашат и в такъв момент да покажат какви са мъже, като помагат на една жена, която им е родила дете и могат да се грижат за нея.
Не казвам, че е лесно. А само, че мъжа трябва да е истински гръб, а не мрънкало.
Толкова.
