Тъга, събрана в алманах.
Четем го всяка вечер.
От мен до теб е шепа страх.
А после е далечност.
Не сме отричали дъжда,
но той ни е обиден.
Вали, за да намокри там,
където ще отидем.
Не знаеш, но постлах ръка,
където беше есен.
И само вятърът се спря.
Но бързо се възнесе.
След него тръгнах убеден,
че всичко предстои ни.
Пред нас узрява следващ ден
и в него ще ни има.
Замислих се, все още сам,
щом в теб намеря стряха,
коя ръка да ти подам:
едната е със суха длан,
а в друга – алманаха…
Мартин Спасов
Защото премълча тревата,
а друга пролет те обиди,
не виждаш придошлото ято.
И то внезапно си отиде.
Защото те подведе мракът,
а в тъмното болят очите,
не си отнемай свободата
да виждаш миговете скрити.
Защото късно се опомни,
а не разбра, че късно няма,
недей полива с празни стомни
тревата. Тя е премълчана.
Може да давам подвеждаща информация 
