ОФ, много съм зле!
Имало едно време едно малко коте, и като всяка маца търсело и то да похапне, но не щеш ли времето се развалило - завалели проливни дъждове и храната станала оскъдица.
Вървяло котето и умирало от глад, когато изневиделица пред него се появила малка локвичка, а по средата малко парченце салам.... на котенцето не му се щяло да се намокри, но било много гладни и си казало:
- Какво пък ще си намокря едната лапичка, но поне ще хапна - речено сторено.
Хапнало котето и продължило, но колкото повече вървяло, толкова повече огладнявало! Вървяло с часове и за негова радост щастието му се усмихнало отново - на пътя му след поройните дъждове се била образувала голяма локва, а по средата голямо парче салам. Котето се поспряло, позачудило, но било премряло от глад и си рекло:
- Ща не ща ще се намокря пак, нагазило в локвата с двете лапички, придърпало парчето със салам и бързо го излапало.
Доволно от следобедната закуска котето продължило напред весело и със песен на уста, но лека полека пак започнало да огладнява!
Вървяло то и си мислело само за вкусният сала..... за късмет на малкото котенце съдбата му се усмихнала за трети път - пред него стоял огромен гьол, а по средата на гьола огромно парче шпек салам, мъничето се зачудило какво да прави, но вече било прималяло от глад и решило, че ще направи всичко възможно да вземе салама и да се нахрани.
Постояло до гьола, почудило се и накрая цамбурнало цялото в водата, успяло да се докопа до шпека, след дълга борба излязло на сухо и се заело с вечерята си.....
Извод: Колкото е по-голям салам, толкова по-мокро е котето.....
