contra
Well-Known Member
Аз съм планирал на тая възраст да се занимавам с развъждане на расови коне и колекциониране на антични оръжия.
Препоръчвам и ти да оставиш Интернета на мира и да се ориентираш към по-подходяща сфера.
Продавам домейн: lizing.bg
- Автор starlordbg
- Начална дата
Препоръчвам и ти да оставиш Интернета на мира и да се ориентираш към по-подходяща сфера.
PUTIN
Well-Known Member
Това, което правиш се нарича замърсяване на Форума.
contra
Well-Known Member
Напълно сериозен съм. Не ща след 20-30 години да кибича онлайн.
Само колкото да видя къде и кога ще е следващия аукцион.
PUTIN
Well-Known Member
Влизай в бизснеса с питейната вода, там ще е следващата криза.
deffnews
Well-Known Member
Ще ви вкарам в правия път малко по малко.
PUTIN
Well-Known Member
Производството е по чл.288 от ГПК. ECONT.BG - това се случва когато си мислите, че имате права над даден домейн.
Постъпила е касационна жалба на Д.М.Т. срещу решение №262 от 14.11.2016г. по в.т.д. №388/2016г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 204 от 30.03.2016г. по т. д. №660/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Д.М.Т. срещу [фирма], [населено място], евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.второ във връзка с чл.82 от ЗЗД и с правно основание чл.79 ал.1 пр. първо от ЗЗД искове за сумите както следва: сумата 26 000 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на общите условия на сключен между страните договор за регистрация на домейн и за сумата от 316, 81лв., претендирана като претърпени загуби – сбор от заплатени ежегодни такси за поддръжка на домейна за периода 2010г. – 2014г. и евентуално за осъждане на ответника да изпълни реално поетите със същия договор задължения като регистрира интернет името econt.bg на името на Д.М.Т.. Решението е постановено при участието на [фирма], [населено място], като трето лице - помагач на страната на ответника.
Касаторът поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, а също и че е необосновано. Счита, че въззивният съд неправилно е дал приоритет на регистрираната от третото лице - помагач търговска марка Е. експрес, което прави изводите му необосновани и е в противоречие както с общите условия на Регистър.БГ, така и със съдебната практика. Счита за необоснован и извода на съда, че преценката му при регистрацията на домейна се извършва само при съобразяване на изискванията на 5.4.1 от общите условия, а преценката по 5.4.2 - дали желаното интернет име може да доведе до объркване, само при заявено арбитриране от заявител за същия домейн. Поддържа, че съдът неправилно е приложил Общите условия, приемайки, че се касае до хипотезата на т.5.4.2 от същите, както и че не е изложил аргументи защо счита,че интернет името еcont.bg може да доведе до объркване и в какво се изразява то.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа,че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Наличието на регистрирана търговска марка може ли да се ползва с приоритет, когато домейнът е защитен, при положение, че в Общите условия са предвидени четиринадесет самостоятелни основания за регистрация и те не могат да се противопоставят по сила? 2.При преценката дали името на домейна може да доведе до объркване, следва ли да се изхожда от съдържанието на информацията, публикувана на интернет - страницата на регистранта или за това следва да се съди единствено от името на домейна? 3. Налице ли е нищожност, поради противоречие с морала и добрите нрави и на закона, на клаузите на пункт 1.13 и 11 от Общите условия на [фирма], допускащ разрешаване на спорове между регистранта и заявителя на домейна от арбитражна комисия, формирана от [фирма] и поставят ли Общите условия регистрантите в неравностойно положение? Поддържа, че първият и вторият въпроси се решават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №1708/12.04.2013г. по гр.д.№18234/2012г. на Варненски районен съд и на решение №1511/25.08.2011г. по в.т.д.№498/2010г. на Софийски апелативен съд, в което при преценка на вероятността за объркване на потребителите се приема,че на интернет страницата на ответника има достатъчно информация, че дружеството е българска компания и не е обоснована възможността за асоцииране от потребителя на материална връзка между така предлаганите услуги от притежателя на домейна и маркопритежателя. Твърди, че осъществяването на касационен контрол по третия въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], и третото лице помагач [фирма], [населено място], поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд, както и че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че въз основа на подадена заявка № 53961 от 21.12.2009г. за регистрация на домейн в областта .bg и подобластите, между страните по делото е възникнало правоотношение по регистрация и поддръжка на домейн econt.bg,. Със заявка за промяна на основанието за ползване на името № 7903 от 22.10.2010г. от регистранта е посочено основание за ползване– „име на лиценз” без представяне на документи, удостоверяващи основанието за ползването на интернет името. Съдът е приел, че с оглед на това домейнът, ползван от въззивника, е станал защитен по смисъла на чл.1.6 от Общите условия за регистриране и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, независимо от липсата на доказателства за основанието. Съдът е установил подаването на заявка за регистрация на домейн econt.bg и на заявка за промяна на основание за регистрация от третото лице помагач по делото [фирма] – име на регистрант и име на регистрирана марка или географско означение, както и на заявка за арбитриране на домейна econt.bg. С решение на предвидена в т.11 от Общите условия арбитражна комисия е било уважено искането за прекратяване на регистрацията на въззивника - ищец Д. Т. и въззиваемото го дружество е уведомило, че неговият домейн econt.bg ще бъде закрит и същият ще бъде регистриран на заявителя, спечелил арбитрирането. Въззивният съд е приел, че с оглед характера на договора между страните, като такъв за продължително изпълнение, при който развалянето е за в бъдеще, платените от регистранта такси за периода на безспорното между страните действие на договора 2010г. – 2014г., не подлежат на връщане дори и да се установи липса предпоставки за прекратяване на регистрацията, тъй като тези суми представляват заплатена от регистранта цена за вече получена услуга по поддръжка на домейна за този период. Приел е за спорно между страните наличието на предпоставките за едностранно прекратяване на регистрацията от регистъра по реда на чл.9.6 от Общите условия – по решение на арбитражната комисия. Счел е за неоснователни твърденията на въззивника за нищожност на клаузите на т.1.13, т.11 и т.11.4.2 от Общите условия, предвиждащи възможност регистраторът – [фирма] сам да отнема регистрация, като противоречащи на закона, на морала и добрите нрави, поставящи регистрантите в неравностойно правно положение, предвид, че само регистраторът разполага с правата да осъществява регистрация на домейни за област.bg. Въззивният съд е изложил съображения, че накърняване на добрите нрави има, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато правата и задълженията на страните са явно несъразмерни. Приел е, че в случая Общите условия дават възможност само на регистранта да прекрати едностранно договорната връзка между страните, без да излага причини за това, а такава насрещна възможност за регистъра не е предвидена. Всички възможности на регистъра за едностранно прекратяване на договора са поради виновно неизпълнение на задължения на регистранта, като във всички случаи е предвидена възможност на регистранта да промени поведението си или защити избора си пред нарочно сформиран от регистъра помощен орган. Поради което и съдът е приел, че текстовете за прекратяване на договорната връзка след процедура на арбитриране не противоречат на добрите нрави и не поставят потребителя на услугата в неравностойно положение. Въззивният съд е приел, че извършването на арбитриране между заявители и регистранти е една от основните функции и задължения на регистъра, изрично регламентирана в т.2.1 от Общите условия, като според т.1.13 и т.11.14 от същите, споровете между заявител на домейн и регистрант се разглеждат от сформирана от търговското дружество арбитражна комисия, която излиза със становище, въз основа на което окончателното решение по спора се взема от [фирма]. Съдът е посочил в мотивите си, че в част пета на общите условия изисквания към интернет името от т.5.5.1.1. до т.5.5.1.14. са изброени различни основания за ползване на интернет името, без да е предварително регламентиран приоритет на някое от тях. Изложил е мотиви, че е напълно възможно различни лица да имат различни основания за ползване на едно и също име, което изключва възможността регистърът сам да извършва преценка и да решава кое основание е по- силно и на кое следва да бъде дадено предимство. В правомощията на регистъра е само проверката за това дали избраното и регистрирано име, за което и трето лице има основание, при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави. В конкретната хипотеза съдът е приел, че третото лице, помагач на въззиваемото дружество, се легитимира като носител на регистрирана търговска марка „Е. експрес” в патентното ведомство на страната и регистрирана марка Еcont в Общността с регистрация от 28.03.2008г., за които са представени свидетелство и удостоверение за регистрация, като марката е регистрирана за куриерски услуги, транспорт, опаковане и съхраняване на стоки. Посочил е, че третото лице - заявител е дружество, което извършва куриерски услуги под това име и е придобило известност в България към момента на регистрация на спорния домейн, както и че то има регистриран домейн със същото интернет име в друго разширение econt.com. Съдът е изтъкнал, че въззивникът Т. не е представил в производството по делото доказателства за посоченото от него основание за ползване на името – посоченият в заявката лиценз на негово име. При така установеното, съдът е приел, че регистрантът – въззивник с регистрацията на домейн с името econt.bg и използването му нарушава добрите нрави и създава възможност за объркване на потребителите на домейна, поради което и са били налице предпоставките по т.5.4 във т.9.5 от Общите условия за едностранно прекратяване на договорното правоотношение от страна на регистратора. Поради това съдът е приел предявените искове за неоснователни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответства на фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение и не е обусловил правните изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените осъдителни искове. Въпросът е поставен с оглед твърдението на касатора, че неговият домейн е защитен. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че домейнът действително е регистриран като защитен, като касаторът - регистрант със заявка за промяна на основанието за ползване на името №7903 от 22.10.2010г. се е позовал на основанието по т.5.5.1.5 - име, придобито от регистранта, съгласно издадени лицензи, валидни на територията на Р.Б. Въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че нито пред регистъра, нито в хода на настоящото производство, касаторът - ищец е представил доказателства,че действително притежава такъв лиценз, съответно за наличие на някое от останалите предпоставки по чл.5.5.1.1 - 5.5.1.14 от общите условия към договора, даващи право на регистрация на защитен домейн. Поради това обуславящо за изводите на съда не е отдаването на приоритетно значение на едно от основанията за регистрация на защитен домейн, спрямо друго основание, а преценката, че наличието на едното основание регистрирана търговска марка „Е. експрес” в патентното ведомство на страната и регистрирана марка Еcont в общността е доказано от заявителя [фирма], [населено място], докато посоченото от Д. Т. основание - лиценз, валиден на територията на Р.Б не е доказано от него.
Вторият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по него не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В цитираното от касатора решение №1511/25.08.2011г. по в.т.д.№498/2010г. на Софийски апелативен съд се изследва нарушение на правото върху търговска марка и по - специално кога използването в домейна на знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана създава вероятност за объркване на потребителите, с оглед хипотезите на нарушение на правото върху търговската марка, изброени в чл.13 ал.1 от ЗМГО. За да е налице нарушение на търговската марка е необходимо едновременното използването на марката в търговската дейност на нарушителя и то за означаване на сходни стоки и услуги, и създаването на възможност за объркване на потребителя, че са касае за стоки и услуги, произведени от притежателя на марката. В настоящата хипотеза създаването на възможност за объркване е предвидено като самостоятелно основание за прекратяване на регистрация на домейн в Общите условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта.bg и подобластите, тоест без да е да е предвидено като условие домейнът да се използва в търговска дейност и то за идентични стоки или услуги. Поради това изследваните от САС предпоставки за наличие на нарушение на правото върху търговска марка, не са приложими в настоящата хипотеза.
Третият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос също не обуславя допускането на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд, че текстовете за прекратяване на договорната връзка след процедура на арбитриране не противоречат на добрите нрави, е основан изцяло на конкретните клаузи в общите условия на [фирма] за регистрация и поддръжка на домейни в областта.bg. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява формулираният в п. 3 от изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото, а и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно - за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на уговорките, обективирани в общите условия, при които е сключен процесният договор. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №262 от 14.11.2016г. по в.т.д. №388/2016г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д.М.Т. [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.11, да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. С., на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева / триста лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Източник: https://ex-lege.info/
Последно редактирано:
PUTIN
Well-Known Member
Още едно дело за Арбитриране на .bg домейн.
Образувано е по касационна жалба на „Регистър.БГ” ООД срещу решение №827 от 05.12.2017 г. по в.т.д.№990/2017 г. на ОС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №2017 от 18.05.2017 г., по г.д.№13006/2016 г. на РС Варна, в частта, с която „Регистър.БГ” ООД е осъден да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „Мюзикшоп” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като приложното поле на касационно обжалване е обосновано с твърдяна очевидна неправилност на решението. Поддържа се, че в грубо нарушение на разпоредбата на чл.20а от ЗЗД и чл.12 от ГПК съдът не е установил, че касаторът ответник е действал в съответствие с приетите от ищеца общи условия и не е обсъдил обстоятелството, че в самата искова молба се признава, че дейността на регистранта не му е конкурентна, което води до извод, че налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Излагат се съображения, че дейността по регистрация и поддръжка на домейни е съвсем различна от дейността по използването им, поради което поведението на търсачките в интернет и принципите на използването им са съвършено неуместни при решаване на въпроса налице ли е идентичност между имената на домейните.
Ответникът по касация „Мюзикшоп” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са в договорни правоотношения за регистрация на домейн, сключен при Общи условия на регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, че домейнът на ищеца musicshop.bg е придобил статута „защитен” и че ответното дружество е допуснало регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В.. Посочил е, че от дадената в Общите условия легална дефиниция се установява, че „защитен домейн” е домейн в областта .bg, за който при регистрацията са представени от регистранта документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името или домейнът е регистриран и поддържан непрекъснато повече от пет години, като ответникът не оспорва, че регистрираният от ищеца домейн е със статута на защитен в хипотезата на т.1.6, пр. 2 от ОУ, като не се твърди и не се установява регистрантът да притежава основание за ползване. Изложил е съображения, че Общите условия уреждат и хипотезите на едностранно прекратяване, когато виновните действия на регистранта са извършени преди регистрациятата на домейна, като една от тях е хипотезата по т.9.5 от Общите условия, препращаща към разпоредбата на т.5.4, уреждаща неподходящите интернет имена и в контекста на повдигнатия спор, т.5 на ОУ подробно регламентира изискванията към интернет името, което трябва да бъде валидно и подходящо, а т.5.4.2 сочи, че когато желаното интернет име може да доведе до объркване, регистрантът трябва да избере друго име. Изразил е становище, че хипотезите на едностранно прекратяване на регистрацията сочат, че именно в правомощията на регистъра е да извърши проверка за това дали избраното и регистрирано име /за което трето лице има основание/ при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави, като тази преценка е винаги конкретна и в зависимост от специфичните обстоятелства за всеки отделен случай и представените доказателства, а уредбата на основанията за едностранно прекратяване на регистрацията отделно от процедурата по арбитриране, включително като се предвиждат различни основания за арбитриране, сочи, че се касае два самостоятелни фактически състава. В този смисъл е намерил, че неизпълненото договорно задължение на ответника е това за прекратяване на регистрацията на домейна „music-shop.bg”, поради наличието на хипотезата на т.5.4.2, за което той е сезиран от ищеца със заявката за арбитриране /обстоятелството, че същият е провел процедура по арбитриране и че арбитражната комисия е произнесла решение, като е квалифицирала спора като такъв за „ползване на домейн“, не е аргумент за противното, тъй като арбитражната комисия няма правораздавателни функции и не съставлява арбитраж по смисъла на чл.1 и чл.4 от ЗМТА/. Приел е, че домейнът по своята характеристика е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите, като регистрацията на домейн, при спазването на добрите нрави предполага тя да не нарушава по какъвто и да е начин правата на трето лице, самата регистрация да не се извършва за незаконни цели, както и да защитава интересите на потребителите на интернет мрежата, като именно за постигане на тези цели т.5.4.2 въвежда изискването желаното интернет име да не води до объркване. Достигнал е до извод, че е очевидно, че избраното от К. В. име на домейн „music-shop.bg” не изпълнява това изискване предвид единственото различие от регистрирания вече домейн на ищеца „musicshop.bg”, изразяващо се в поставянето на символа „-” /тире/, а обстоятелството дали този символ обуславя извод за пълна или сходна идентичност, с оглед гореизложената разлика между двете основания за прекратяване на регистрацията /след арбитраж и едностранно от регистръра/, е ирелеватно. Не е споделил и доводите на ответното дружество за недоказаност на твърденията за поставяне в заблуждение на потребителите, тъй като в конкретния случай се касае включително за регистриране на домейн, визиращ фирмено наименование на търговско дружество, а е ноторно, че при регистриране на домейн под т.нар. „мета ключова дума“ се стига до привличане на трафик към другия търговец, което явление е наречено „кибер-настаняване“.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален /каквито твърдения са наведени в случая/, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 600 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №827 от 05.12.2017 г. по в.т.д.№990/2017 г. на ОС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №2017 от 18.05.2017 г., по гр.д.№13006/2016 г. на РС Варна, в частта, с която „Регистър.БГ” ООД е осъдено да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „Мюзикшоп” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Регистър.БГ” ООД,[ЕИК] да заплати на „Мюзикшоп” ЕООД,[ЕИК] сумата от 600 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Източник: https://ex-lege.info/
Образувано е по касационна жалба на „Регистър.БГ” ООД срещу решение №827 от 05.12.2017 г. по в.т.д.№990/2017 г. на ОС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №2017 от 18.05.2017 г., по г.д.№13006/2016 г. на РС Варна, в частта, с която „Регистър.БГ” ООД е осъден да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „Мюзикшоп” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като приложното поле на касационно обжалване е обосновано с твърдяна очевидна неправилност на решението. Поддържа се, че в грубо нарушение на разпоредбата на чл.20а от ЗЗД и чл.12 от ГПК съдът не е установил, че касаторът ответник е действал в съответствие с приетите от ищеца общи условия и не е обсъдил обстоятелството, че в самата искова молба се признава, че дейността на регистранта не му е конкурентна, което води до извод, че налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Излагат се съображения, че дейността по регистрация и поддръжка на домейни е съвсем различна от дейността по използването им, поради което поведението на търсачките в интернет и принципите на използването им са съвършено неуместни при решаване на въпроса налице ли е идентичност между имената на домейните.
Ответникът по касация „Мюзикшоп” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са в договорни правоотношения за регистрация на домейн, сключен при Общи условия на регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, че домейнът на ищеца musicshop.bg е придобил статута „защитен” и че ответното дружество е допуснало регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В.. Посочил е, че от дадената в Общите условия легална дефиниция се установява, че „защитен домейн” е домейн в областта .bg, за който при регистрацията са представени от регистранта документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името или домейнът е регистриран и поддържан непрекъснато повече от пет години, като ответникът не оспорва, че регистрираният от ищеца домейн е със статута на защитен в хипотезата на т.1.6, пр. 2 от ОУ, като не се твърди и не се установява регистрантът да притежава основание за ползване. Изложил е съображения, че Общите условия уреждат и хипотезите на едностранно прекратяване, когато виновните действия на регистранта са извършени преди регистрациятата на домейна, като една от тях е хипотезата по т.9.5 от Общите условия, препращаща към разпоредбата на т.5.4, уреждаща неподходящите интернет имена и в контекста на повдигнатия спор, т.5 на ОУ подробно регламентира изискванията към интернет името, което трябва да бъде валидно и подходящо, а т.5.4.2 сочи, че когато желаното интернет име може да доведе до объркване, регистрантът трябва да избере друго име. Изразил е становище, че хипотезите на едностранно прекратяване на регистрацията сочат, че именно в правомощията на регистъра е да извърши проверка за това дали избраното и регистрирано име /за което трето лице има основание/ при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави, като тази преценка е винаги конкретна и в зависимост от специфичните обстоятелства за всеки отделен случай и представените доказателства, а уредбата на основанията за едностранно прекратяване на регистрацията отделно от процедурата по арбитриране, включително като се предвиждат различни основания за арбитриране, сочи, че се касае два самостоятелни фактически състава. В този смисъл е намерил, че неизпълненото договорно задължение на ответника е това за прекратяване на регистрацията на домейна „music-shop.bg”, поради наличието на хипотезата на т.5.4.2, за което той е сезиран от ищеца със заявката за арбитриране /обстоятелството, че същият е провел процедура по арбитриране и че арбитражната комисия е произнесла решение, като е квалифицирала спора като такъв за „ползване на домейн“, не е аргумент за противното, тъй като арбитражната комисия няма правораздавателни функции и не съставлява арбитраж по смисъла на чл.1 и чл.4 от ЗМТА/. Приел е, че домейнът по своята характеристика е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите, като регистрацията на домейн, при спазването на добрите нрави предполага тя да не нарушава по какъвто и да е начин правата на трето лице, самата регистрация да не се извършва за незаконни цели, както и да защитава интересите на потребителите на интернет мрежата, като именно за постигане на тези цели т.5.4.2 въвежда изискването желаното интернет име да не води до объркване. Достигнал е до извод, че е очевидно, че избраното от К. В. име на домейн „music-shop.bg” не изпълнява това изискване предвид единственото различие от регистрирания вече домейн на ищеца „musicshop.bg”, изразяващо се в поставянето на символа „-” /тире/, а обстоятелството дали този символ обуславя извод за пълна или сходна идентичност, с оглед гореизложената разлика между двете основания за прекратяване на регистрацията /след арбитраж и едностранно от регистръра/, е ирелеватно. Не е споделил и доводите на ответното дружество за недоказаност на твърденията за поставяне в заблуждение на потребителите, тъй като в конкретния случай се касае включително за регистриране на домейн, визиращ фирмено наименование на търговско дружество, а е ноторно, че при регистриране на домейн под т.нар. „мета ключова дума“ се стига до привличане на трафик към другия търговец, което явление е наречено „кибер-настаняване“.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален /каквито твърдения са наведени в случая/, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 600 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №827 от 05.12.2017 г. по в.т.д.№990/2017 г. на ОС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №2017 от 18.05.2017 г., по гр.д.№13006/2016 г. на РС Варна, в частта, с която „Регистър.БГ” ООД е осъдено да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „Мюзикшоп” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Регистър.БГ” ООД,[ЕИК] да заплати на „Мюзикшоп” ЕООД,[ЕИК] сумата от 600 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Източник: https://ex-lege.info/
Последно редактирано:
madgooglebot
Well-Known Member
Това са брандове..
Абе човек, съвсем сериозно, МОЛЯ ТЕ давай линкове друг път. Защо си помисли, че нещата стават по-серизни ако праснеш 5мб текс в поста?? Нали беше преподавател по интернет право
пак ти повтарям, за дублирано съдържание чувал ли си?
Дай инфо къде преподаваш, истинско удоволствие ще бъде за мен да присъствам на някоя лекция
Абе човек, съвсем сериозно, МОЛЯ ТЕ давай линкове друг път. Защо си помисли, че нещата стават по-серизни ако праснеш 5мб текс в поста?? Нали беше преподавател по интернет право
пак ти повтарям, за дублирано съдържание чувал ли си?Дай инфо къде преподаваш, истинско удоволствие ще бъде за мен да присъствам на някоя лекция
PUTIN
Well-Known Member
Цял ден те поправям, и сега ще го направя отново:Това са брандове..
Абе човек, съвсем сериозно, МОЛЯ ТЕ давай линкове друг път. Защо си помисли, че нещата стават по-серизни ако праснеш 5мб текс в поста?? Нали беше преподавател по интернет право
Дай инфо къде преподаваш, истинско удоволствие ще бъде за мен да присъствам на някоя лекция
Марка или бранд (на английски: brand) е термин в маркетинга, който описва компания, продукт, продуктова линия или услуга. Марката се среща под различни форми, включително име, символ, комбинация на цветове или слоган. Защитената от закона марка се нарича търговска марка.
Марка (бранд) – Уикипедия
Поведението ти е отвратително.
madgooglebot
Well-Known Member
madgooglebot
Well-Known Member
Глей аз да не почна да те поправям, че много бързо ще се скриеш зад катедрата
PUTIN
Well-Known Member
ВНИМАНИЕ:А лизинг бранд ли е, господин филосоФ
РЕГИСТРИРАНА ТЪРГОВСКА МАРКА
Номер на заявка
2018150824N
Дата на заявяване
28.05.2018
Регистров номер
00104693
Дата на регистрация
28.02.2019
Срок на действие
28.05.2028
Статус
ТМ Регистрирана
Наименование на марка
1 лизинг
Незащитими елементи
Вид
Комбинирана
Тип
Индивидуална
PUTIN
Well-Known Member
ВНИМАНИЕ:
РЕГИСТРИРАНА ТЪРГОВСКА МАРКА
Номер на заявка
2018152470N
Дата на заявяване
15.10.2018
Регистров номер
00105435
Дата на регистрация
16.05.2019
Срок на действие
15.10.2028
Статус
ТМ Регистрирана
Наименование на марка
ОТП Лизинг OTP Leasing
Незащитими елементи
Вид
Комбинирана
Тип
Индивидуална
PUTIN
Well-Known Member
ВНИМАНИЕ:
РЕГИСТРИРАНА ТЪРГОВСКА МАРКА
Номер на заявка
2008103687N
Дата на заявяване
03.06.2008
Регистров номер
00073014
Дата на регистрация
22.01.2010
Срок на действие
03.06.2028
Статус
ТМ Регистрирана
Наименование на марка
Българска Асоциация за Лизинг БАЛ
Незащитими елементи
Вид
Комбинирана
Тип
Индивидуална
PUTIN
Well-Known Member
Както сам виждаш, отговорът е ДА! Слаб 2!А лизинг бранд ли е, господин филосоФ
madgooglebot
Well-Known Member
Виждам професорче изпаднало в немилост..
Няма НИТО ЕДНА търговска марка "ЛИЗИНГ" имаш съчетания, но самостоятелно термина го нямаш..
Нищо не разбираш от патентно право, ама грам
Няма НИТО ЕДНА търговска марка "ЛИЗИНГ" имаш съчетания, но самостоятелно термина го нямаш..
Нищо не разбираш от патентно право, ама грам
madgooglebot
Well-Known Member
Споко, вече изпушва, давам му макс още 2 часа и е тотал ахахаха