Случващото се през последните дни кара много хора с право да се радват, че българското общество се учи, макар и бавно и с отчайващо закъснение. Учи се да протестира, учи се да не се дели на партийни агитки, учи се да не търси водачи, учи се да не е лековерно, учи се да се съмнява в системата, а не само в лицата й, учи се да не се отказва лесно, развива имунна система срещу наглостта и безумията. Вече се изписаха и изговориха хиляди думи за събуждането на „гражданското” общество, за тоталното обвързване на олигархията и мафията с партийния, медиен и властови апарат, още много и ще се изпишат.
Точно в потока от коментари и преждевременни анализи обаче се забелязва и капката катран в меда. Този път изглежда разделението може и да не мине по линия на агитки от провокатори или подставени трибуни. За сметка на това пък част от самозваната интернет интелигенция, претендираща да е глас на протеста, започна да чертае разделителни линии между „добрите” и „лошите” протести, и още по-лошо – между „качествени” и „некачествени” протестиращи.
Тази обособена група, съставена основно от изпаднали до блогъри журналисти, виртуални еколози и най-вече обикновени графомани, все модерни, либерални и разбира се – “десни”, със снобски ентусиазъм пробутва тезата как сегашните протести са на идеите, на образованите и интелигентните, обявявайки ги за генетично продължение на протестите срещу Цеко Минев през юни миналата година. На тях се противопоставят протестите от февруари, които са били просто битово недoволство на простите и безпросветни тълпи.
За едни зимните протести са били на тези „които не могат да си платят сметките”, а тези сега са на средната класа, „която плаща сметката в държавата”. Едното било революция на глада, а другото – революция на разума. Еманация на тази противна еснафщина, поне засега, е ето тази долнопробна творба – “Бунтът на масите Vs. Бунтът на разума”, която одобрява протестиращите днес, тъй като били „костюмирани мъже и наконтени жени”.
