Хубави спомени от следосвобожденска България, както и културният и социално-икономически прогрес, за мен лично приклюват приблизително със смъртта на Фердинанд. Действително е имало значителен прогрес във всякакво отношение, но това е и от части на факта, че в крайна сметка преди това сме били "под робство", и МНОГО МАЖНО, че дейците са били родолюбци, патриоти, с идеали, честни и самоотвержени. Не случайно Фердинанд издига почти в култ войните и всичко свързано с героите. Има много какво да четете, не ми се пишат фермани.
След този период, няма нищо, абсолютно с нищо с което да се гордеем. Просто бизнеса се взима (както и сега) от разни брутални бабаити, реално -разбойници... и много добре знаем как работи схемата хахаха Тие така наречени фабриканти, основният им разход отива за заплати (както е и сега) и за това плиткостта на мъдростта им достига само до резане на заплатите
Хората са се молели да имат бач и реално са го правели за един хляд и едно мляко, обувки са се купували веднъж на 4-5 години. Между другото, тогава се появяват за пръв път качествата "лизаролапачесто, гъзолизане, навеждане на юг" и още много, защото наистина болшинството са били толкова бедни, че не са имали избора да бъдат "героите от следосвобожденска България", защото е трябвало да оцелеят чисто физически.
Малко преди преврата е имало някакви що-годе добри времена, ама това е било само защото сме цицали от Германия, т.е без никаква перспектива.
Реално соца идва в следствие на МАСОВО негодование, не заради шайка идиоти.