От Перун, краля на българите, до Дикефал, краля на българите, изминаха 566 години. Кои са били водачите на българите през тези години, не е известно. Когато Дикефал стана крал на България, по същото време, в годината 96 от Рождество Христово, в Рим имаше цар на име Траян. Траян, като пое скиптъра на царството, събра своите велможи и ги попита дали има някой, който не се подчинява на римската власт. Те му отговориха: „Славянският род, който някога вървеше с Александър Македонски и покори света, не само че не се подчинява на твоето царство, но и събира данъци за себе си.“
Тогава Траян каза: „Как е възможно този род да не се подчинява на великия Рим, на който целият свят се е покорил? Ние владеем Рим, Франция, Германия, Испания, цяла Африка и Азия, Понт, Армения, Колхида, Верия и цялата източна страна. Не можем да търпим този срам!“ И така, той събра безбройна войска от различни страни и народи и тръгна срещу Дикефал, краля на България.
Това е записано от римския ритор Лапиан в 23-та глава на римските хроники.
Столицата на Дикефал беше Сардия и Буда. Именно там се намираше той по това време, когато чу, че Траян идва срещу него с огромна сила. Тогава Дикефал изпрати пратеници на изток и събра войска от българи, руси, алани, сармати, костобоки, печенеги и бреми – огромно множество. С тези сили той се противопостави на Траян и избиха много от римляните, а огромно множество от тях бяха ранени. Въпреки това римляните не се оттеглиха, а завладяха множество територии и стигнаха чак до самия Буда.
Като видя това, Дикефал незабавно изпрати пратеници при Траян и му каза: „Предавам ти оръжията си и всички наши земи. Само сключи мир с мен и се върни, за да дойда после аз да ти се поклоня като на самодържец.“ Освен това обеща да плаща данък на Траян. Така Траян сключи мир с Дикефал и се върна в Рим, като взе със себе си Киросвата – залог от българите, според царския обичай.
Но Дикефал не спази обещанието си. След кратко време той събра нова голяма войска и отново въстана срещу Траян. Тогава и Траян събра силна армия и потегли срещу Дикефал. В първата битка между двете войски Траян надделя над Дикефал и го преследва чак до река Днепър. Траян стигна до краищата на Дакия, а Дикефал, отчаян от живота си, се самоуби край река Прут.
Свети Димитрий Ростовски казва: „Траян не би надделял над Дикефал, ако не беше имал в своята армия християни, защото по това време в Рим имаше много християни, които тайно служиха на истинския Бог.“
Що се отнася до българите, които останаха тогава в Добруджа, Тракия, Македония, Загоре и Дардания, те преминаха Дунав и се заселиха в Бесарабия. А останалите, които бяха разпръснати по други земи, Траян събра всички пленени българи, които не бяха успели да се противопоставят, и ги засели в Далмация. За да ги отдели от българите в Бесарабия и да предотврати евентуално бъдещо въстание срещу него, ги нарече сърби, което на римски език означава „роби“. Оттогава и до днес сърбите се наричат с това име.
Що се отнася до Кировите разбойници, които се намираха в римската държава, Траян също ги събра и ги засели в Дакия – земя, която някога беше българска, но днес там живеят власи. Българите, сарматите, славяните и роксоланите, които останаха, изкопаха окоп, който започваше от река Днестър и стигаше до Дунав. Там те се укрепиха и въпреки усилията на Траян, той не успя да ги победи. Затова беше принуден да сключи мир с тях и се върна назад. Този окоп стои и до днес и е известен като Траяновия окоп.
Траян построи палати при река Прут и остави там стража от 1000 войници, за да пазят тези земи. Самият той премина Дунав със своята армия, достигна Никопол и построи каменен мост през цялата България – от Дунав чак до Виза (Цариград). Оттогава земите на Илирия (или България) станаха подвластни на римляните до управлението на великия император Константин.
bg.wikipedia.org
