Трагедията по морето е ужасно бедствие – ще се поучим ли най-сетне от грешките?
За няколко часа живота на хиляди семейства, обикновени хора, се превръща в трагедия заради поройните дъждове. И трагедията не се случва някъде далеч, в „забравено от бога място”, в голям областен град, в курортни селища по Черноморието … Съпричастни сме към мъката на хората, изгубили близките си, домовете си, имуществото си. Техният живот никога няма да е същият! А нашият?
Всяка година има поройни дъждове и бури и за съжаление бедствието, сполетяло ни по Черноморието не е първо по рода си. Миналата година бурите отнесоха морските плажове, преди години пак поради поройните дъждове се активираха свлачищата при Златни пясъци и Балчик. Тогава също имаше значителни щети, дори жертви. Независимо от дебатите тогава и активизирането на институциите, урокът бе забравен – не спряха строежите в свлачищните райони, не бяха взети дългосрочни мерки. Каква е причината днес трагедията да се повтори с още по-трагични последствия, почти в сърцето на Варна?
Ние сме категорични че причината е в лошото управление на територията в продължение на години, както и подценяването на ролята на природата в качеството на човешкия живот. Единственото дере, по което водата от хълмовете над квартал Аспарухово може да достигне по морето е застроено и накрая превърнато в улица, която е единствения подход на водата до морето. Част от постройките може би са незаконни, но останалата част, включително и улицата най-вероятно по документи са напълно законни. Държавни служител и експерти са подписали документи, с които разрешават тези строителства, включват ги в устройствения план на града, като вероятно гарантират че „няма да има въздействия за околната среда или здравето на хората”. Със сигурност за голямата чест от строителството е преценено, че няма да има въздействия върху околната среда, включително здравето на хората. Горите по склоновете на хълма са изсечени до голяма степен – дали законно или не, може би ще се разбере. Според институциите вероятно сечите също е в реда на нещата. Така макар да няма язовир и язовирна стена, върху която може да се хвърли цялата вина, резултатите обаче са ужасяващи – при липса на естествен буфер, които да поеме водата, както и липсата на естествен път по който водата да достигне безопасно морето, водната стихия помита всичко по пътя си - автомобили, къщи, хора…
Обикновено природозощитните организации са обвинявани, че прекалено много мислят за природата, а не за хората. Но на практика мисълта и действията ни за опазване на природата винаги е свързана тясно с добруването и благоденствието на хората. Според нас основните проблеми довеждащи редовно до трагедиите, свързани с наводнения са:
1. Застрояване в деретата и заливните тераси на реките, които естествено се пълнят с вода при дъждове; Деретата са естествените „отводнителни системи” на даден район именно в случаи на обилни валежи. Реките са тези които поемат водните количества. Това се естествените им функции в природата
2. Запълване на дерета с цел изграждане на пътища или друго застрояване или поради изхвърляне на отпадъци.
3. Коригиране на реките и поставянето им в бетонови корита. Корекциите унищожават естествените места където реките се разливат и се забавят водните течения; Липсата на такива места води до образуването на високи водни стълбове със значителна сила, поради това че пътят на водата е изкуствено изправен.
4. Изсичане на крайречната горска и храстова растителност, която стабилизира речните брегове, с цел „прочистване на речното корито”. Когато вместо да се чисти самото речно корито от паднали дървета и отпадъци, се оголват речните брегове, то водната ерозия и възможностите на реките да излязат от коритото си и да разрушат околните терени се увеличават
5. Застрояване в свлачищни райони
6. Масови сечи на горите в планинските райони, включително сечи на гори по стръмни склонове. Горите са естествен водозадържащ фактор, който при това не води до опасност от „разкъсване на диги”. При сечите на горите обаче нищо не може да защити оголените почви от водните стихии и водата отнася всичко със себе си
7. Изграждане на язовири, които в последствие не се поддържат правилно.
8. Игнориране на необходимостта от запазени естествени природни комплекси, които да осигуряват природата да функционира нормално и да ни осигурява защита от природните бедствия. В Устройствените планове и чрез процедурите по ОВОС и ЕО се стреми постигането на максимално застрояване и неглежиране на екологичните функции на екосистемите и услугите които ни предоставят.
Резултатът е болезнен за всички. Загубите обикновено са за хора които нямат никаква вина за коя да е от горните действия. Но може би с мълчанието и бездействието на всички, както и с неразбирането колко е важна природата за нас, ние позволяваме горните действия да се случват и да и причиняваме такива трагедии. Ще продължим ли да грешим!?
