От: Турско радио настъпва в България
Уффф, мразя да пиша дълги постове, но явно ще трябва да се изясним. Говорим и сравняваме различни понятия и исторически категории, преекспонираме и дълбаем не където трябва.
Настрани причините довели до завладяването на земите ни и падането на второто българско царство (можем да си спретнем тема отделна).След 1396 българите се разделят на три групи. Не могат да притежават земя (освен бащинията), но могат да работят колкото земя искат. Най-зле са селяните, които плащат данъци на спахиите. 10 процента, своеволия, изнасилвания и съответните извращения.
Втората група българи попадат във личните владения на султана. Това са хасовете. Те са източникът на данъци, плащани лично на султана. Има една любопитна подробност. Султана не разрешава заселването на мюсулмани в хасовете - от тях не може да взима данъци. Затова в цяла Странджа (разделена на три хаса с центрове Созопол, Китен и Ахтопол) не живеят мюсюлмани чак до 1856 г., когато тук-там заселват черкези и татари. Затова в Чипровци (цветето на България) всичките 600 семейства са християнски. Затова в Софийското поле турци има само в София (гарнизонът и администрацията). Иречек разказва за "националния спорт" на шопите който бил с тояги да пребиват турци минаващи по виа милитарум.Като заловяли (по случайност) някой и кадията го питал "Що пребихте човека", шопа отговарял "Ама той не беше човек, а турчин."
За такова нещо в габровския балкан разказва и Евлия Челеби. Там обаче биели местните войници. Когато Евлия се оплакал на санджакбея той рекъл "А какво да направя, макар и гяури те са султански хора". Това става в третия хас, където българите са военнозадължени. Те охраняват, въоръжени до зъби важни военни пътища, строят кораби, отглеждат коне, овце, добиват сол и метали. А в самите селища не живеят турци. Териториите, които охраняват - пътя през Странджа, от Ветрен до Вакарел, от Шипка до Търново.
Тежко е било положението на градското население. Занимаващо се със занаяти, то е трябвало при война да плаща данък "авариз и дивание", състоящ се в изкупуването на продукцията му за държавни нужди на цени, по-ниски от себестойността на продукта. Затова под натиска на икономическата принуда много българи се помохамеданчват, за да не плащат тези данъци. Към началото на XVII век градовете, които не са султански хасове или са населени с военнозадължено население, са почти изцяло помохамеданчени и ще се побългарят чак в края на XVIII–началото на XIX век.
Захари Стоянов пише:
"Турското правителство — при всичката си деморализация винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па дори и на подвластни князе. Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове следствие на най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика на вяра и народност. Достатъчно е било един махзар, и забитинът отивал да се не види. Чумата на търновските кадии са били няколко бебровски мюзюхири, които са си играели с тях, както си искат. В Сопот, Калофер и Панагюрище
мюхдюрите не са смеели да доведат и своя любим харем от страх да не разсърдят населението. Когато някой от подвластните, сръбският напр.
или румънският княз, са поискали да покажат зъб на народа, ние виждаме, че Турция заема страната на слабите. И така турските халифи
с белите чалми са се съобразявали много по-добре с евангелието, отколкото християнските господари, на които скиптърът и короната са
били покрити с кръстове и с изречения от същото това евангелие" (с.259).
За това е леко пресилено да се смята, че народът, вместо да подеме борба против угнетителите си, подивял, оскотял и скрит зад мъдростта "Покорна главичка остра сабя не сече", заспал дълбок, непробуден вековен сън. Завоевателните войни и насилието свързано с тях са нещо обичайно за времето, но е факт, че халифатът е носител на държавно управление, което е било модерно и напредничаво за времето си. Убийства, изнасилвания, грабежи е имало (и та не малко), но такова е било положението в цяла средновековна Европа.
Факт е и друго. Халифатът, в течение на времето, остарява и феодалъзмът се превръща в спънка на развитието на обществото. Първата искра за национално освобождение се появява 1762, когато Паисии пише История славянобългарска, и тя се разгаря, на фона на упадъка на османската империя, руско-османските войни и напредъка в Европа.
Стигаме до това, което служи за модел на "турското робство" и заради което водим тия спорове. Това е така нареченото "кърджалийско време". Османската империя е в упадък. След двете неуспешни руско-турски войни 1768-1774 и 1787-1792, много от анадолските войници не се прибират по домовете си, а започват безчинства из цяла Румелия. Настъпва анархия, продължила повече от 30 години. Много изследователи смятат, че тези войници са започнали безчинствата си с подкрепата (и финансово!) на Русия. Западащата Османска империя не може да се справи с това ескалиращо насилие. Турската власт без всяко колебание въоръжава "раите" за да може с тяхна помощ да се справи с кърджалиите.
Захари Стоянов пише:
"Но преди руските войни българският народ е живял под турското владителство сравнително много по-добре, отколкото когато са захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави.
Това се доказва още по-добре, като се вземе пред вид, че на българите се е позволявало да носят оръжие открито наедно е турците, че във време на кърджалийските времена те са били свободни да се бранят от нападателите с оръжие в ръка, убивали са ги, събирали са чети, мнозина са били предводители на тези чети, съставени от българи и турци, нещо, което у последните се считало за престъпление в по-новите времена", "Записките" (с. 228).
Ужасиите по това време в никакъв случаи не са малко. Не са по-различни от нещата, ставали през 14-18в., но за 19в това вече е архаично и неприемливо (подобни неща в Европа по това време са ставали само в Русия). Тези 30 години на екстремен терор са искрата, която запалва българските въстания и желанието ни за свобода. "Кържалийското поколение" е това, което започва революционната и освободителната борба. Нима е случайно, че масова вътрешна въстаническа организация се създаде едва от 1869 г. насам? Нима Раковски е бил по-прост от Каравелов, за да не дойде до тази идея, а да се занимава цял живот с четничество? Нима преди Раковски, Каравелов и Левски не е имало просветени, смели и с обществено чувство българи, които да изразят нуждите на народа? Как да обясним, че бащата на Раковски е бил мемлекет-чорбаджия на Котел, т. е. султански чиновник?
Много работа има историците да свършат, която да вдигне булото на "петвековното тъмно робство", но е абсурдно да се мисли и твърди, че 500 години са ни клали, изнасилвали и поробвали. Както и, че заради данъци сме почнали да вдигаме въстания.