Какъвто и конкурс да се провежда, литературен, моден, Евровизия, по изкуство, едва ли някой човек от друга националност би имал шансовете, каквито имат украинците.
В ситуация на война е нормално те да бъдат виктимизирани, макар в една война винаги жертвите да са двустранни. В случая украинците са със статут на свещен народ.
А градският либерал от улица "Шишман" пърха като пеперуда, когато само се спомене украински рап или литература, макар преди руско-украинската война да не е чувал никога за каквото и да било изкуство Made in Ukraine.
Либералната общност донякъде съществува с изкривени представи за това кое е реално и кое не. Невъзможно е да е реално изведнъж след 2021 г. народът на Украйна да е станал по-талантлив и заслужаващ награди и отличия от преди тази дата.
Обратната перспектива също важи - ако някой си позволи да каже, че някой украинец не е талантлив, мнение, което не представлява позиция за войната в Украйна и подкрепа за Путин, то той веднага бива етикетиран като путинист, русофил и кремълски активист.
По време на войните на САЩ в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия, никой не идеализираше жертвите на тези народи и никой от тези етноси не печелеше литературни, кино, визуални или конкурси за красота.
Живеем във време, в което талантът и геният нямат значение, а политическата конюнктура. Руснаци биват презирани, Достоевски е свалян от литературни курсове в университетите, а Анна Нетребко е свалена от повечето сцени в света, защото "не е изказала позиции за войната".
Ударът е по изкуството, а той ни носи притъпяване на всякакви очаквания за нещо искрено, истинско, реално.