А ти кво плесна? Пак за решението, решението, решението.... Питай Путин, "довери се на Плана" ли, как беше алт-Тръмп слогана
Ей ти, алабалистке на кило, тогаа дългия спам със 100 пъти повторен WhatAbout-изъма:
И какъв е конкретния въпрос, нандибани? Че не го разбрах, тия ли:
"Добре, знаем го - какво можем да направим? Ти лично за себе си какво си решил?"
Аз пак съм скучен и само ще повторя за хиляден път едно и същото ми (и ще го повторя 100 пъти само в тоя пост). Нямам какво друго да кажа по въпроса..
Тоест: ако действителността е някаква, в която няма какво да направиш, но ти се предлагат други 2-3 версии на действителността, в които някой нещо прави за теб и ти можеш да го последваш... Избираш версия на реалност според това, което тя ти предлага за бъщето ти? Нещо такова ли се пита? Не знам дали това се пита, но това е реалността по принцип.
Не разбирам от тая работа аз, но всеки е свободен и с акъла си. Аз съвети не съм давал (но съм попсуял малко сега, както мнозина други, то не може инак
)
За кое какво съм решил, за: как да се справя с идващото? (А ако няма как - избирам някой, който казва, че ще спре идващото, докато...прави почти същото като тези, които искал да спре.)
Нямам идея за тия сложни и философски, пък и да имам - дефа ще ме застреля със Совольов
Какво можем да направим...за да? Спрем идващото? Или пък за да се справим лично с него, като го избегнем? Нещо такова? Не знам, гурута има за тая работа, специалисти по справяне и оцеляване - те да кажат
Но примерно, ако вярно подразбирам: ако няма кво да се направи с/у нещо неизбежно идващо, то по-добре за него да не се говори, а да се говори за нещо алтернативно, по-орозовено, с/у което има кво или кой нещо да направи? Нищо не мога да кажа за тая работа, липсва ми опит с нея.
Та: като се отхвърлят основни съставни на реалната картина и се гледа така окълцаната картина, за какъв отговор говорим? На окълцаната, или на реалната? Точно въпроса "а какво да се направи" предварително орязва от картината това, което не ни изнася. Или бъркам нещо? Точно тва е въпроса ти всъщност: каква полза да ги знаем и нищим тия работи, като няма кво да направим с/у тях? Това се пита с "Добре, знаем го - какво можем да направим?" Ми - нищо не можем. И? Следователно: що да го нищим и караме по него, като е задънена улица. И не го вярваме, а избираме някоя незадънена...
Няма край тая. Тва е логиката гъз глава затрива. Главата се интересува от реалността, каквато е, а гъза търси ползата. Ако гъза командва главата - ше изберем нещо с възможна полза. И вечно пита: а каква полза? Ползата, ползата, решението... Ми няма полза бе, и нещата са такива. Е да, но каква полза като са такива, пита гъза (моя, твоя, всеки гъз). Тогава, казва гъза, що да не са такива? Що да не са други, в които има възможност за полза...
Ползата от тая работа с тва мислене аз не я знам каква е.
А мен ползи и решения за успокоения на гъза не ме интересуват, не ми пука и нищо от тва новото, за което поствам, няма да приема. Но на мен верно не ми пука и мога да си го позволя.
Ако няма полза от нещата такива, каквито са - да не ги говорим такива, каквито са, тъй ли? Кво значи тва "Добре, знаем го - какво можем да направим?"? И кво "знаем", като хиляда пъти пускам едни и същи и нито веднъж това не се отразява в разговор, извън разговор с мен, особено пък от теб; кое "знаеш"? Покажи ми къде са тия дето ги "знаеш", от тва, което пиша (както ти казваш), в постовете ти? Покажи ми ги в други постове, освен моите. Няма ги никъде.
Ок, казал ли съм: пишете ги тия неща? Не, казвам си и си меля, че не се пишат, не се отчитат и сметките са сбъркани. Щот съм тука, чета, имам си гл.т. и като участник си я казвам. Или нямам право? Ти нали им казваш на "другия отбор", когато си говорят техните неща, нали им възразяваш? И кво: твойто фръцкане ли е? Аз пък по същата логика имам възражения, но към "двата лагера". Мойто вече фръцкане ли е?
Затва казвам: пиша си както го мисля, също както всеки друг. Какви решения, какви 5лв. Вярвайте си в Путин и в който друг си изберете, ако смятате, че той представлява "другия мироглед" и дава решение, аз да не се обаждам ли, като чета написаното? Не съм ли пълноправен четящ и пишещ? Или и аз трябва да вярвам? А ако не вярвам - се фръцкам, минавам за неконструктивен и дефакто "от вражеския лагер"?
Нали тук всеки като пише нещо, 100% вярва, че е реално? Аз не съм видял много "вероятно" и "може би"-та - всеки казва, вярвайки че е истина. И аз така, като в мойта схема това, което обикновено се казва тук (не само тук - навсякъде; никви лични нямам към никой), е пълно със съществени за цялостната картина липси. И съответно това и казвам, отбелязвам. Като 100 пъти съм казал, даже 1000, че за мен тва е главния улеснител на планчетата - масовата неяснота. Ей ги нещата - свободнодостъпни от много места, не са моя приумица. Но те масово не се отчитат, като се правят криви сметки и се вземат и приемат подготвените криви решения.
Така стоят нещата в мойта схема, както аз си ги мисля. И това говоря. Това ли ми е фръцкането? Значи да се съглася с някоя страна, да говоря в тон и тогава няма да се фръцкам.
Виж ся, аз съм по-прост човечец и не знам как мнозинството са разбрали изконните истини, че времето и пространството имат край, че бог/източник не съществува/измислица е, и такива. Мъча се да вдяна и аз тая работа с великата логика за точката, която била в нищото, първичната супа, и тия работи. И като вдяна - да се фиксирам в интелектуалните всевъзприети реалности, че да взема насериозно нещата, да взема страна, да мисля в правилен контекст, и тия работи. Мъча се, но съм малко по-изостанал. И тия работи.
Толко за "мисленето на ползотворните натури".
Кажете за войната сега, стига офффтопици