Един бърз пример, понеже таман зачетох
неква статийка, завършваща с:
Какво вижда в горния цитат един средноинтелигентен индивид:
1. Първо ще му направи впечатление граматическата неиздържаност на последното изречение.
2. Понеже твърдението за вината на
"комунистическата власт" звучи бомбастично и не на място, веднага ще задейства механизми за преценка на достоверността му...
3. Изречението е написано от позицията на някой, присъствал на събитието... през 1977 г. Обаче какъв е шансът с това ниво на езикова култура човек хем да е бил в съзнателна възраст през 77-ма, хем да е успял да си намери работа като журналист. Нулев.
4. Какъв е шансът компетентен по темата индивид (пожарникар или служител на "Гражданска отбрана") да се преквалифицира в журналист? Не много голям.
5. Остава да го е прочел някъде. Обаче журналистическата етика и канони повелява в такива случаи да се посочва източник, а такъв липсва. Все пак говорим за новина, а не за жанра "editorial".
6. Търсим откъде може да го е прочел... стигаме до
Уикипедия. Там няма такива твърдения. Но пък оставя едно логически неперфектно изречение, което може да е провокирало горната фантазия:
Хем са имали реален шанс, хем не им е стигнал въздуха...
И авторът му на това е имал реален шанс да стане звезда от световна величина, ама не са му стигнали акъл и талант
. . .
И какво вижда в същия цитат едно средностатистическо родно IT:
1. Уаууууу! Дей*ба долните комунисти, дей*а!!! За всичко са виновни!