Чавдар Джуров е по-големият син на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров. Първия си световен рекорд прави едва навършил 18 г. Година по-късно - на 28 август 1966 г., поставя индивидуален световен рекорд от височина 15 418 м.
Уникалното в случая е, че Джуров скача не от балон, както Баумгартнер, а от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15, който се използвал за обучение на курсанти. Температурата на въздуха била минус 65 градуса, а костюмът - стандартен височинен за пилоти. Парашутистът излитал в задната кабина, предназначена за обучаемия пилот, и при достигане на необходимата височина катапултирал. По принцип
катапулт се
използва само
при аварийна
ситуация
- примерно, ако самолетът е ударен или двигателят откаже. Изстрелването на пилота заедно със седалката и днес, при много по-съвършената техника, крие висок риск, понякога дори е завършвало трагично. След един от рекордните скокове Чавдар се приземил с доста силна травма в гръбнака именно от удара на катапулта.
Малцина обаче знаят, че доста преди това, през 1957 г., български парашутисти скачат от люка на летящ бомбардировач. Люкът като правило се намира под корема на самолета, от него при боен полет се спускат авиационни бомби. Преди излитането парашутистите влизали в люка вместо бомбите, хващали се здраво и при сигнал просто се пускали в бездната.
Международната федерация по парашутизъм (ФАИ) в Париж признава рекордите на българските парашутисти, но след последния скок на Джуров забранява всякакви подобни опити. Първата причина е прекомерно високият риск за живота, а втората се крие в опасения на медици, че скоковете просто надхвърлят човешките възможности. Месец преди всеки опит за поставяне на рекорд (ФАИ) е получавала подробна информация. От Париж изпращали специална апаратура за регистриране на постижението.
Почти всички рекорди са правени в небето над Добруджа. За стартова позиция е било избрано летището в Добрич, тогава Толбухин. Изборът на добруджанската равнина не е бил случаен. Заради падането от големи височини имало опасност вятърът да отвее падащите парашути доста надалеч. А приземяването в скалисти планини примерно е едно най-неприятните.
"Генерал Джуров знаеше за увлечението на Чавдар по парашутизма и го подкрепяше", си спомня тогавашният началник на Генералния щаб о.р. генерал-полковник Атанас Семерджиев. За разлика от министъра
съпругата му
Елена била против,
но така и не успяла да спре сина си от авиацията. Армейски генерал Джуров можел само с една дума да забрани суперрисковите скокове във ВВС, но не го направил. Според Семерджиев преди всеки опасен опит министърът лично пристигал в района на Добрич и чакал да види с очите си приземяващите се ентусиасти.
По спомени на авиатори парашутизмът бил юношеското увлечение на Чавдар. Голямата му мечта била да стане летец, а по-късно - космонавт. На боен изтребител той полита твърде скоро, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини.
6 души заминават за звездното градче в бившия Съветски съюз - бъдещите космонавти Александър Александров и Георги Иванов, Иван Наков, Георги Йовчев (Йовата), Иван Наков, Чавдар Джуров и Кирил Радев. Последните трима отпадат след намесата на съветски доктори. На 6 май 1983 г. Йовчев, на когото в Москва откриват сърдечен проблем, се разбива в Добруджа с боен самолет.
"Чавдаре, ще те правим ли космонавт?", попитал го веднъж инструкторът му по летателна подготовка Цветан Стойновски, полковник от резерва. "Много съм мераклия, но това е невъзможно. Като ученик след падане от мотор съм губил съзнание. Лекарите знаят това и имам проблеми даже и за самолета. Никой няма да ми разреши", отвърнал тогава младият Джуров.
В тези думи, предадени от инструктора,
може би се крие
истината за
ранната смърт
на Чавдар. Той загива на 14 юни 1972 г. при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов. Техният реактивен изтребител Л-29 се забива със страшна сила край плевенското село Крушовене. Тогава за такива трагични новини не се пишеше, знаеха само близки на загиналите и повечето от авиаторите.
Днес все още се спори за причината за катастрофата. Официалната версия за неизправност в самолета не се приема от подп. о.р. Ивайло Николов, инструктор на Чавдар по парашутизъм. Според него причината е недостатъчна летателна подготовка и претоварване на организма. По думите му от всичките 217 летателни часа, които Джуров имал зад гърба си, 200 били на задната седалка на машината. Само в 17 от тях той управлявал лично самолета.
Освен това в деня преди фаталния полет Чавдар не присъствал на задължителния инструктаж. Само този пропуск бил достатъчен, за да спрат полета. Заедно с Йотов трябвало да лети млад курсант, който обаче се разболял, вдигнал температура. За да не пропадне обаче занятието, предложили на Джуров да лети и той се съгласил. В самолета обаче ролите се разменят - мястото на инструктора заема Чавдар, а на обучаемия - Йотов.
В такава ситуация обикновено
водачът взема
всички решения Предполага се, че самолетът е попаднал в трудна ситуация, изходът от която е изисквал не само умения, но и по-силен организъм.
"Пикират с главата надолу, в съзнание си, но нищо не виждаш и не можеш да вземаш правилни решения. Венци Йотов пък не можел да изведе самолета, защото лостът за управление бил опрял в корема на Чавдар", коментира подп. о.р. Николов. Лостове за управление има и в двете кабини, като пилотът отзад е длъжен да следва командите на инструктора.
Стойновски, инструкторът по летателна подготовка, не приема тази версия. "Сега, след промените, нищо не ми преча да кажа, че тогава ми е бил натресен един некадърник, че от него ми е побеляла косата. Но Чавдар бе роден за пилот", твърди той. По думите му младият Джуров е в тройката на най-добрите му курсанти, които е имал за 11 г. инструкторска дейност. Това били бъдещият космонавт Георги Иванов, Бестанджи (алжирец) и Чавдар.
"Семерджиев, ела при мен!". Такова обаждане по телефона получил от министър Джуров в деня на катастрофата началникът на Генералния щаб. Гласът бе особен, веднага разбрах, че нещо лошо е станало, споделя бившият вицепрезидент на републиката. В кабинета на министъра заварил друг генерал - Делчо Симов, зам.-началник на Главното политическо управление на армията. Джуров вече бил получил съобщението, че самолетът със сина му на борда е изчезнал от екраните на радарите. Вече няколко часа го търсели из полетата на Плевен и Ловеч. Все пак имало някакъв шанс машината да се е приземила аварийно и двамата летци да са живи и здрави.
Министърът обаче
не хранел такива
надежди
Ситуацията му била прекалено ясна. Приел вестта мъжки, повече се притеснявал как ще я понесе съпругата му Елена. Затова помолил двамата генерали да съобщят новината.
По това време Джуров живеел в кооперация на днешния бул. "Васил Левски", малко преди пресечката с "Граф Игнатиев". В мига, когато ги видяла на прага на апартамента, майката разбрала всичко. "Знаех, че така ще стане", повтаряла в унес тя, колкото и Семерджиев да обяснявал, че все още търсят изчезналата машина.
Година след Чавдар загива и последният от тройката големи парашутисти полк. Иван Крумов. При стандартен скок с резервния парашут не успява да дръпне ръчката и се разбива в земята.
