От: ограничаване на социалните помощи само до третото дете
Европейското законодателство стои над българското, в статията пише друго.
Разбира се, че е по всички човешки разбирания. Според либералите обаче, престъпниците имат права. Аз не смятам така. Ако ти си съгласен да работиш за някой друг, аз не съм.
Правото на собственост е основно човешко право описано в чл. 1 от първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека. Без значение кое в коя конвенция е записано от дълбоки времена се водят войни точно за защита на частната и груповата (държавната) собственост. Ето защо от край време се смята за нормално когато си защитавал своите основни права (включително и собствеността) да елиминираш агресора срещу теб.
Относно еврпейските и българските закони:
България признава за над своите закони само международните споразумения ратифицирани по съответен ред.
Ето малко текст от конвенцията във връзка с правото на живот:
Член 2 - Право на живот
1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не
може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на
съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова
наказание е предвидено в закона.
2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо
на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба
на сила, призната за абсолютно необходима:
a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
В случая нашия закон признава за абсолютно необходима всякаква сила в случай на влизане с насилие или с взлом в жилището ти. Изпълнено е "a)", тъй като с това "убиецът" се е защитил от незаконно насилие спрямо него и близките му. Трудно някой съдия ще реши, че при влизане с насилие или с взлом влизащия ти мисли доброто и няма опасност за твоя живот и основните ти човешки права (в това число и правото на собственост).
Ако някой се чуди защо вижда текст като "освен в изпълнение на
съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова
наказание е предвидено в закона", ще посоча, че тази част е предефинирана от допълнителен протокол номер 6 към Конвенцията в чл. 1 (отменя смъртното наказание) и чл. 2 (позволява го като изключение за във военно време):
ЧЛЕН 1
Отмяна на смъртното наказание
Смъртното наказание се отменя. Никой не може да бъде осъден
на смърт, нито екзекутиран.
ЧЛЕН 2
Смъртно наказание във военно време
Държавата може да предвижда в своето законодателство
смъртно наказание за действия, извършени по време на война
или на непосредствена опасност от война; това наказание се
прилага само в случаите, определени в закона, и в съответствие
с неговите разпоредби. Държавата информира Генералния
секретар на Съвета на Европа за съответните разпоредби на
законодателството, отнасящо се до смъртното наказание.
Относно престъпниците и техните права:
Как да определим кой е престъпник преди да е осъден? Ако е осъден, той получава съответното наказание. Ако не е осъден, то той е невинен и по никакъв начин не е редно да бъде третиран като виновен за нещо. Всеки неосъден човек или такъв вече изтърпял наказанието си за извършеното е невинен за всяко предполагаемо дело, което някой смята, че е извършил. Докато не се докаже вината му с цел да се защитят невинни хора от произвол от страна на държавните органи на него му се признават съответни права, с които той да може се защити.