Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Инициативата на predpriemach.com "Успей с нас!" бе хубаво нещо, докато можеше да има и "Осанна!", и "Разпни го!".
Имаше хвалби, където се заслужаваше, имаше и критики, където бе необходимо. Постепенно "Разпни го!" бе елиминирано и остана само гелосаното и лустросано, тип бгмама, "Осанна!".
Успяването вече е сведено до хвалене и спамене - ако, не дай си Боже, се яви тема, и в нея все по-оредяващите знаещи напишат нещо критично, и не просто критично, а стабилно аргументирано с метрики и анализи, то следва реване пред администраторите - "Окаляха ми доброто име и големите ми знания!", "Госпожо, Иванчо ме щипе!", "Въх, що ме плюват, бе?!", и госпожата, като добра мама, изтрива темата.
Навремето, когато еврогейските ценности още ги нямаше, толерантността бе само църковен термин, а критиката и самокритиката бяха движещите напред сили, във вестник "Работническо дело" имаше повече критични статии, отколкото днес в демократичен predpriemach.com.
Ако си цените труда, никога не пишете мнения в стил "Разпни го!". Ще ви изтрият написаното. Днес критиката, колкото и да е конструктивна и подкрепена с доказателства, не се толерира. Важно е да има доволни потребители, пребиваващи в нирвана (निर्वाण), хвалещи се с "уменията" и "знанията" си, независимо колко са куци сайтовете и тезите им. Това, че някой ще се подведе от тези примери, и ще направи още такива куци сайтове, е без значение. Важно е заветното число 50 000 потребители.
Ако искате да успявате, пишете мнения само в стил "Осанна!". Всичко друго е загуба на време.
Червената Шапчица срещнала в гората вълка и го попитала:
- Ще ме изядеш ли?
- Не.
- Искаш ли да ти дам каквото нося?
- Не.
- Любов... Искаш ли да правим любов?
- Не.
- Нещо извратено - любов и после да ме изядеш, примерно?
- Не!
- А един шамар няма ли да ми удариш?
- Не.
- Поне ме наплюй.
- Не.
- Напсувай ме!
- Не!
- Какъв вълк си ти, бе?
- Веган, будист със западноевропейска ценностна система – примирено отговорил вълкът.
Имаше хвалби, където се заслужаваше, имаше и критики, където бе необходимо. Постепенно "Разпни го!" бе елиминирано и остана само гелосаното и лустросано, тип бгмама, "Осанна!".
Успяването вече е сведено до хвалене и спамене - ако, не дай си Боже, се яви тема, и в нея все по-оредяващите знаещи напишат нещо критично, и не просто критично, а стабилно аргументирано с метрики и анализи, то следва реване пред администраторите - "Окаляха ми доброто име и големите ми знания!", "Госпожо, Иванчо ме щипе!", "Въх, що ме плюват, бе?!", и госпожата, като добра мама, изтрива темата.
Навремето, когато еврогейските ценности още ги нямаше, толерантността бе само църковен термин, а критиката и самокритиката бяха движещите напред сили, във вестник "Работническо дело" имаше повече критични статии, отколкото днес в демократичен predpriemach.com.
Ако си цените труда, никога не пишете мнения в стил "Разпни го!". Ще ви изтрият написаното. Днес критиката, колкото и да е конструктивна и подкрепена с доказателства, не се толерира. Важно е да има доволни потребители, пребиваващи в нирвана (निर्वाण), хвалещи се с "уменията" и "знанията" си, независимо колко са куци сайтовете и тезите им. Това, че някой ще се подведе от тези примери, и ще направи още такива куци сайтове, е без значение. Важно е заветното число 50 000 потребители.
Ако искате да успявате, пишете мнения само в стил "Осанна!". Всичко друго е загуба на време.
Червената Шапчица срещнала в гората вълка и го попитала:
- Ще ме изядеш ли?
- Не.
- Искаш ли да ти дам каквото нося?
- Не.
- Любов... Искаш ли да правим любов?
- Не.
- Нещо извратено - любов и после да ме изядеш, примерно?
- Не!
- А един шамар няма ли да ми удариш?
- Не.
- Поне ме наплюй.
- Не.
- Напсувай ме!
- Не!
- Какъв вълк си ти, бе?
- Веган, будист със западноевропейска ценностна система – примирено отговорил вълкът.
и общо се стигна до извода, че дефакто не са особено компетентни в това дето предлагат.
