Има няколко неща, за които Кадиров отказва да говори. Първото е войната. Когато Чечения води първата от двете си войни за независимост от Москва, Кадиров и баща му се сражават срещу руснаците. Той свива рамене, казвайки, че е бил на 15, може би 16 години, когато командва първия си отряд. Казва, че не е имал детство. Не иска да си спомня онези времена.
Преминаването на страната на Москва също е нежелана тема. Винаги съм бил с народа, казва той. Не знам кой на чия страна е минал, аз винаги съм бил с народа си. Не иска да говори и за смъртта на баща си през 2004 г. Кадиров беше ръководител на охраната на баща си, но беше в Москва, когато той загина. Някой бе заложил взривно устройство под седалката му на футболен стадион в Грозни.
Кадиров ентусиазирано поема ролята на баща си. Току-що възстановената столица е отрупана с паметници на Ахмад Кадиров, на много от които е изписан цитатът: Винаги съм се гордял със своя народ. Може да се твърди, че Ахмад Кадиров беше по-известен с друга своя реплика: Руснаците са много повече от чеченците, затова всеки чеченец трябва да убие по 150 руснаци. Този цитат обаче не се среща никъде.
Откакто Рамзан Кадиров пое властта, Москва изглежда му е предоставила неограничен кредит за възстановяване на републиката и пълна свобода да взима сурови мерки. Според анализатори Кремъл е сключил фаустовска сделка: Нека Кадиров да прави каквото си ще, само и само в Чечения да е спокойно.
