Любезно отхвърлям предложението.
Тъй да се каже "Отборите се организираха на ниво Шампионската лига и слабите отбори отпадат по силата вечните вселенски закони и закономерности." Вторите, както обикновено, искат нищо по-малко от първите (в качествено отношение), но обстоятелства вече позволяват една нова лига, където не могат да се класират. Има ред места на свободното слово, където ясно може да се види кой от слабите като сила, неодобряващи замисъла за Шампионската лига, колко вдява. И всичко излиза точно: няма излъгани, няма несправедливост. Има това, което се случва, когато различни по сила, но приблизително равни по морално качество и желания, достигнат такъв етап във взаимоотношенията си.
Съвсем ясно си личи, по много показатели. Нищо по-малко не може да се очаква. А това, че дори сред интелектуалните среди, дори в най-сериозния алт. сектор, и огромната част от умните, които не са в някакви среди, масово се гледа с едно отворено око, просто доказва естествената справедливост. Това дори би издържало в един хипотетичен съд, като доказателство за непрестъпност на възнамеряваното и извършеното от обединилите се в Шампионскита лига към некласиралите се. То просто си беше непреодолима необходимост.
Обаче сега на база връзки и обещания няма да станат нещата, хич. (Дори милион/милиардери и индустрии ще ядат дедовия, ако не се разберат там нещо.) Само 'кой колко може да даде'. И кво значи: огромна част от качествата на хората, които Довчера спомогнаха за играждането на Днес, ще са недостатъчни за Утре. Например, че всеки спомогнал тоя прогрес съвестно и усилено си бачкаше в рамките на зададените условия, без да ги поставя под въпрос. Свършил работа - отпада. За да стигне Довчера до Днес, една голяма мрежа от изпълнители трябваше да работи - човек на човека на човека, и такива. Категорично отпада. Само гледайте откачането на вагони при елегантното движение на влака стрела...
И говорим за недостатъчни за Утре по-нисички морални качества, абсолютно необходими Довчера за достигането до Днес. В тая 'неморална' история?!... Тва е просто мега-забавно. Но да питаме невробиолозите ли как се викаха ония, които изследват дълбинно човешкото поведение и енигмата на мозъка и от тоя род: кое в човешкия матрял се счита за най-голяма пречка за реализирането на новото общество (такова, каквото е замислено).
Може да е супер смешно погледнато от днес; например колко е важна доброволността. Довчера и Днес - всичко се търгува - качества, стоки, услуги, всичко на пазара на търсене и предлагане. Нема доброволно, нема такова. Та, по-сериозно и под по-друг ъгъл погледнато: кво ли значи, че Утре нямало "да притежавате нищо, но ще бъдете щастливи". Ми може би, и че хора, които се стремят към притежание, не отговарят на изискванията в условията на един обединен свят, в който 'всички трябва да действат като едно цяло', или както беше мантрата.
В картината на бъдещето няма едни "просто качествени изпълнители за заплащане и привилегии", които основно мислят и желаят да натрупат средства. Не, има вдъхновени индивиди обединени около общи цели, в които вярват. (Целите са спуснати отгоре, то е ясно.) Техническите специалисти също трябва да нямат уронващи общата посока чусвства и мисли. При нужните, но неподатливи на дълбоко идейно съпричастие с обществените цели, може да играят разработките за контрол на ниво ген, дето днес някъде даже не се коментират, или пък се неглижират като несъществени. (Въпреки, че [общо] милиардните научни и практически безлимитните научно-военните институти, които ги работят не мислят така пренебрежително за тях
)
Да, ама има едни автоматизирани схеми, които активно се изграждат и като се задействат, тогава ще се разбере колко от техническите специалисти ще са необходими. Да не говорим за хора в други сектори, когато автоматизацията на процесите поеме и тях, доколкото изобщо ще съществуват за в близко бъдеще. (Секторите, за хората от секторите не говоря...)
Та, гледам, на много места - там, докъдето ми стига погледа - как тече живота, мислите за живота, стремежите. Гледам го, както го гледах и преди предходните 2 години
И тогава така си течеше, но малко неочаквано дойде за тези, които го живееха без много да го гледат. И тогава някои си работеха, други правеха бизнес и крояха планове. Не подозираха, че малко сложно ще стане. Аз не мога да кажа така за себе си, така че не чувствам нищо кой знае колко драматично (макар да съм на почти възможно най-ниското ниво в битов план.) И ми е бая през уя; то кво да е, как да гледам Днес-то като съм гледал кво кардинално неофициално се планува за Утре, докато стремящите се да се развиват се развиваха. И както те сега си ползват развитото в житейски/социален/бизнес план, и аз така си ползвам развитата гледна точка, и гледам:
Прогресивните, предприемчиви, интелигентни хора, които не гледат това, което аз гледам (например), гледат на живота и го плануват, напълно изключвайки предстоящото запланувано, което (например) аз гледам. И в техните визии за собственото им развитие почти напълно отсъстват предпоствките на Утре-шните реалности. (Освен тези, които са установили, наблюдавайки естествените пазарни тенденции, или както му викат.) И не се изграждат стратегии и визии спрямо това, което убягва от погледа.
Ми тва просто е много забавно: толкова, колкото когато те гледат вижданията на некой некомпетентен начинаещ в съответната им област. Не повече.
Обаче влизаме в 2022 и довчерашния трилър, който не се е усетил толкова от някои (поради положението, което са си заслужили с труд и пот), утре ще премине в...да не казвам груби думи като "хорър", нека кажа: ще премине в това, което е предвидено. (Напълно независимо от това, дали някой го вижда от днес, или не.) И то почти отсъства от масовата визия (на по-високо умствено ниво, не на плебса).
Всичко се променя, даже Мечо Пух, който от "колкото повече, толкова повече", преминава в "колкото по-качествено, толкова по-качествено". Бурканчета със "захарен продукт" - ц, нема да стане. Мечо Пух все още иска да лапа само хубав мед, но вече - само най-хубавия. И тогава може да забележим, че хубавия мед се крие някъде там, откъдето идват корените на мисленето и поведението.; в нещо, което звучи екстравагантно/наивно/старовремско или смехотворно, което постарому се вика...бе сещате се
А настроеното към придобиване и израстване спрямо нагласяне към пазарните условия е разредено с вода и добавена захар. Не го виждам в едни други обявления за търсения нов вид индивид, в контекста на утрешните условия (които вкл. и новите биотех. Просто старият тип би бил вътрешно-подриващ за устойчивото развитие.
Нека не говоря аз - невробиолозите, или както се наричат - те да кажат. (Да кажат накъде сочат тия, дето масово се прихва в смях, когато се заспоменават.)