Fozzy
Well-Known Member
Малко разсъждения публикувам, дайте да направим една дискусия.
За мен "златната ера" на бачкането в чужбина отмина. Пазарът се пренасити и всякакви цигани (било то български, румънски или каквито и да било) окупираха нископлатените неквалифицирани позиции и драстично подбиха цената на труда.
Провокира ме тази тема, в която има няколко мнения от различни хора, които казват на младежа да бяга.
Аз нямам опит с това, но съм слушал доста от близки. Та, за работа:
1. Никой не те посреща с червен килим.
Трябва да бачкаш като луд и евентуално да спестиш някакви пари.
2. Хората в чуждите страни са все по-недоверчиви към пришълци и квалифицирана работа е трудно да се намери. Говорим за хамалска работа.
Скъсваш си гъза от работа за жълти стотинки и всеки те пренебрегва. Давам два примера:
- Познат работи в Кралството. Имаше 12 часов работен ден и 2 часа дневно път. 14 часа. Парите не стигаха, тъй като там много обичат да работят почасово. Да те наемат за определен обект, услуга или работа и после да ти кажат гудбай. През времето, за което ще си намериш нова работа (2-3 дни) вече спестяванията заминават.
Живееш на ръба, в къща с 4 стаи с още 10 човека. В магазина купуваш най-евтиното, за да преживееш. Няма къде да се забавляваш. Плащаш годишен данък телевизор. След 10 вечерта съседите се оплакват, че си се изсрал и казанчето било шумно. Получаваш глоба.
Успяваш да спестиш 100 лири, които пращаш в България и какво? Правиш живота на семейството си по-хубав с 200лв повече, а детето расте без баща?
- Много близък мой човек работи в Германия. Той успя - има няколко висши, работи като психиатър. Там пари се изкарват колкото искаш. Това обаче костваше 20 години от живота му + взимане на немско гражданство. И съм убеден, че не всеки може да успее. Кой е готов да инвестира младостта си (20+ години) без да е сигурен какво го чака после?
3. Живот.
Не говорим за квартира, работа и т.н. За някакви прости удоволствия. В чужбина БГ манталитета го няма. Не може в 1 през нощта да надуеш музиката и да се забавляваш. Като цяло няма и много заведения, в които да отидеш, а и не ти се иска всичко спестено през седмицата да похарчиш за 1 вечер.
Та, животът ти е нулев. Работа - легло - работа. Дотам.
4. Бизнес.
Схема там не можеш да направиш. Всичко трябва да е легитимно от ден първи. В Германия данък печалба стига до 70% например. Как се изкарват от новостартиращ бизнес? Започването на бизнес с 0 евро е немислимо. С 1000 също.
Обобщение:
В чужбина си - единствено работиш. Всичко е по-скъпо и накрая на месеца оставаш с 100-200-600 лири или евро. Това няма значение. Ок, спестяваш по 10 000лв годишно. Трябват ти 10 години, за да събереш 100. И? Връщаш се в БГ, златните ти години са преминали. Купуваш един апартамент и оцеляваш. Вложил си 10 години от разцвета си в безвъзвратно затъпяване от изпълняването на една и съща дейност. Не можеш да се квалифицираш, прибираш се тук и подвиваш опашка.
В България - парите пак не ти стигат. Но поне си наш сред наши. Остават ти някакви пари, които можеш да заделиш. Или поне да си прекараш добре с тях (почивка, дискотека, каквото и да е).
Ако имаш капка повече акъл от стадото, можеш да успееш. 50лв на ден са елементарна мишена, а с 1500лв човек би живял много по-добре, отколкото с 1500 евро в чужбина.
Не знам. За мен единствената причина да избягаш навън е ако се погрижиш децата ти да са родени със съответното гражданство. Така може би техният живот ще е по-добър, но твоят не.
Може малко инфантилни да са разсъжденията. Просто това с бягай в чужбина много ми се изтърка и наистина искам някой да ме убеди, че емиграцията е страхотен вариант за един млад човек. Не че ще го направя. Просто се опитвам да разбера всички онези хора, които го правят.
Относно темата, която пуснах по-горе. Личи си, че човекът го мързи. При положение, че го мързи в България, как ще изкарва пари в чужбина, където трябва да вложиш много повече къртовски труд?
За мен "златната ера" на бачкането в чужбина отмина. Пазарът се пренасити и всякакви цигани (било то български, румънски или каквито и да било) окупираха нископлатените неквалифицирани позиции и драстично подбиха цената на труда.
Провокира ме тази тема, в която има няколко мнения от различни хора, които казват на младежа да бяга.
Аз нямам опит с това, но съм слушал доста от близки. Та, за работа:
1. Никой не те посреща с червен килим.
Трябва да бачкаш като луд и евентуално да спестиш някакви пари.
2. Хората в чуждите страни са все по-недоверчиви към пришълци и квалифицирана работа е трудно да се намери. Говорим за хамалска работа.
Скъсваш си гъза от работа за жълти стотинки и всеки те пренебрегва. Давам два примера:
- Познат работи в Кралството. Имаше 12 часов работен ден и 2 часа дневно път. 14 часа. Парите не стигаха, тъй като там много обичат да работят почасово. Да те наемат за определен обект, услуга или работа и после да ти кажат гудбай. През времето, за което ще си намериш нова работа (2-3 дни) вече спестяванията заминават.
Живееш на ръба, в къща с 4 стаи с още 10 човека. В магазина купуваш най-евтиното, за да преживееш. Няма къде да се забавляваш. Плащаш годишен данък телевизор. След 10 вечерта съседите се оплакват, че си се изсрал и казанчето било шумно. Получаваш глоба.
Успяваш да спестиш 100 лири, които пращаш в България и какво? Правиш живота на семейството си по-хубав с 200лв повече, а детето расте без баща?
- Много близък мой човек работи в Германия. Той успя - има няколко висши, работи като психиатър. Там пари се изкарват колкото искаш. Това обаче костваше 20 години от живота му + взимане на немско гражданство. И съм убеден, че не всеки може да успее. Кой е готов да инвестира младостта си (20+ години) без да е сигурен какво го чака после?
3. Живот.
Не говорим за квартира, работа и т.н. За някакви прости удоволствия. В чужбина БГ манталитета го няма. Не може в 1 през нощта да надуеш музиката и да се забавляваш. Като цяло няма и много заведения, в които да отидеш, а и не ти се иска всичко спестено през седмицата да похарчиш за 1 вечер.
Та, животът ти е нулев. Работа - легло - работа. Дотам.
4. Бизнес.
Схема там не можеш да направиш. Всичко трябва да е легитимно от ден първи. В Германия данък печалба стига до 70% например. Как се изкарват от новостартиращ бизнес? Започването на бизнес с 0 евро е немислимо. С 1000 също.
Обобщение:
В чужбина си - единствено работиш. Всичко е по-скъпо и накрая на месеца оставаш с 100-200-600 лири или евро. Това няма значение. Ок, спестяваш по 10 000лв годишно. Трябват ти 10 години, за да събереш 100. И? Връщаш се в БГ, златните ти години са преминали. Купуваш един апартамент и оцеляваш. Вложил си 10 години от разцвета си в безвъзвратно затъпяване от изпълняването на една и съща дейност. Не можеш да се квалифицираш, прибираш се тук и подвиваш опашка.
В България - парите пак не ти стигат. Но поне си наш сред наши. Остават ти някакви пари, които можеш да заделиш. Или поне да си прекараш добре с тях (почивка, дискотека, каквото и да е).
Ако имаш капка повече акъл от стадото, можеш да успееш. 50лв на ден са елементарна мишена, а с 1500лв човек би живял много по-добре, отколкото с 1500 евро в чужбина.
Не знам. За мен единствената причина да избягаш навън е ако се погрижиш децата ти да са родени със съответното гражданство. Така може би техният живот ще е по-добър, но твоят не.
Може малко инфантилни да са разсъжденията. Просто това с бягай в чужбина много ми се изтърка и наистина искам някой да ме убеди, че емиграцията е страхотен вариант за един млад човек. Не че ще го направя. Просто се опитвам да разбера всички онези хора, които го правят.
Относно темата, която пуснах по-горе. Личи си, че човекът го мързи. При положение, че го мързи в България, как ще изкарва пари в чужбина, където трябва да вложиш много повече къртовски труд?