От: Децата ви ,коя религия ще приемат?
Щом не смяташ православието за българска вяра, ще ме светнеш ли коя е българската? Ама по-подробно - религиозни обреди и прочее.
Сега няма да те ограмотявам в този форум, има гугъл потърси сам...имам и сайт но и него трябва да намериш сам
Хайде малко гювеч че Лудогорец поведе два на един и съм на кеф
РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИ МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ
- Според съвременната българска официална историография княз Борис І е приел държавното управление в 852 г. Водил неуспешни войни на запад срещу сърбите и след няколко години на суша и глад и на визан-тийска военна заплаха взел решение за покръстване на народа в християн-ска религия като сам приема името Борис-Михаил.
ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВОЙНА СЪС СЪРБИТЕ НЕ Е ЛИ ВСЪЩНОСТ РЕЛИГИОЗНА ВОЙНА В ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ГРА-НИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА т. е. ВОЙНА МЕЖДУ ПРИВЪР-ЖЕНИЦИ НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА РЕЛИГИЯ - ТАНГРИЗЪМ И НА ДЪРЖАВНО ПОДКРЕПЕНАТА НОВА РЕЛИГИЯ - ХРИСТИЯНСТВО?
В “Български летописи Джагфар тарихи”, дори и при частичен преглед, намираме отговор на този въпрос, свързан с отношенията между частите на старата Велика България на кан Кубрат, образували отделни държавности:
Дунавска България (кан Исперих 668г.), Киевско-Волжка България (кан Бат Баян 665 г.), Хазария (каган Кабан 668 г.), Авария (кан Шамбат 668 г.), Унгария (кан Арбат 895 г.) и Турция (Кан Селеджук 870 г.).
Киевско-Волжка България след период на междуособици (855-921 г.) се разделя на Волжка България и Княжество Киев и Новгород, между които започват нестихващи религиозни противоречия.
Трансгресията на християнската, мюсюлманската и юдейската религии почти безостатъчно унищожават религията на старите българи и заличават тяхната родова и историческа памет. В началната фаза на това противодействие и при поредицата войни срещу арабите (т.е. при мюсюл-манската трансгресия) българите са били единни. Хазарският каган Кук Куян в началото на това религиозно противоборство (719 г.) е имал под-крепата на кан Сулаби (внук на Бат Баян), както и на Айар (син на Аспа-рух).
В 737г. Кук Куян губи войната, ”защото се възгордял” (том. І, стр. 24). Сключвайки примирие с арабите, каган Кук Куян разрешил на част от своите поданници да приемат мюсюлманска вяра. Неговият приемник каган Барджил (745-759 г.), обаче, ги накарал да се откажат от мюсюлман-ската вяра и да приемат юдаизма. Тези от тях, които оказали съпротива, били принудени да бягат в Биляр (том. І, стр. 25). При каган Булан (759-805 г.) този процес се задълбочава и хазарите се разделят на бели (изпо-вядващи юдаизъм) и черни (тангризъм). В 805 г., заради отказ да приемат юдейство, зверски са умъртвени Азан Кула (внук на Кук Куян), заедно с бащата и жената на обезумелия каган (том. І, стр. 27).
Религиозни мотиви има и войната през 821 г. между каган Карак (805-821 г.) и кан Урус Ай-дар (805-855г.). Сраженията между двете войски, с обща численост около 100 хиляди души, са станали в околностите на Харков. Преди решително-то сражение кан Урус Айдар приема мюсюлманска религия, а неговите войски по време на бойните действия крещят "Аллах акбар” (том І, стр. 32). Хазарите загубили войната и Карак избягал в Самандар, където бил убит заедно с приближените му и с неговите синове юдеи.
След смъртта на Урус Айдар, неговите синове, мюсюлманинът Джилки и тангристът Лачин (Рюрик) изпадат в остри противоречия, които довеждат до военни конфликти и разделение на държавата. Лачин (Рюрик) се ползва с подкре-пата на Хазария, където по времето на каган Манас (839-858 г.) и каган Исхак (858-885 г.) главният политически фактор е Бег Иляс. Подкрепя го също и Асколд, водачът на скандинавците в Бащу (Киев) и Новгород.През 858 г. те завладяват Бащу (Киев) - столицата на мюсюлманина кан Джилки, който се оттегля с войските си в укрепения град Караджар. В Бащу (Киев) остават като наместник-управители тар-кан Ас-Джир и скан-динавецът Асколд. Градът е разделен на три квартала: християнски, мю-сюлмански и еврейски.
В 860 г., по нареждане на Иляс, Ас-Джир и Асколд, флот от 200 кораба напада Константинопол. Мотивите за тази война са неясни, но има основания да се предположи, че е свързана с тенденциите за покръства-нето на Дунавска България в християнство. По време войната съвпада с посещението на братята Константин и Методий в Хазария, където те били приети много добре от каган-бек Иляс. Хазарските българи приели бра-тята като духовни спасители (том ІІІ, стр. 99).
В 863 г. в Бащу (Киев) из-бухва въстание на религиозна основа, за което може да се съди по извър-шените погроми и в християнските и в мюсюлманските квартали. Кан Джилки със своите войски възстановил владението си на Бащу (Киев). В 864 г. Иляс и Лачин (Рюрик) със 75-хилядна армия атакували войските на кан Джилки. В 870 и 882 г. Бащу (Киев) отново е подложен на атаки от двамата враждуващи братя - мюсюлманина Джилки и ревностния привърженик на старата българска вяра Лачин (Рюрик).
В 894 г., синът на Лачин - Угор Лачин (Игор Рюриков), заедно с Ар-бат (син на кан Алмиш) и Аудан, потомък на Кубар (всичките те от рода Дуло, ревностни защитници на старата българска вяра - тангризма), атакуват християнина цар Симеон (893-927) в първата година от неговото царуване.В състава на войските им влизат предимно българи и маджари.
Почти незабавно, след покръстването в християнска вяра (863г.) на българите в Дунавска България от кан Борис-Михаил, в държавата му възниква като обществена и верска съпротива особен хибрид –Худярството (Богомилството). То търси опора и подкрепа преди всичко в другите две български държави, разделени от верски противоречия - Киев и Бол-гар.
NB
- От 921 г. областите Киев и Новгород окончателно се отделят от по- старата Киевско Волжка България и стават самостоятелно княжество на кан Угор Лачин (Игор Рюриков) с преобладаваща религия Тангризъм.
- Волжка България на кан Алмиш (895-925 г.) в 922 г. окончателно приема мюсюлманството като държавна религия.
- Неговият син, тангристът Ар-пад, в северозападните български и аварски области създава нова държава - Унгария.
Независимо от формалното разделение на отделни държави на верски принцип, броженията, стълкновенията и войните между българите продължават.
Тангристите във Волжка България търсят подкрепата на Борис, син на Угор Лачин (Игор Рюрюков) княз Угор Борис (Светослав) (945-972), тангрист и потомък на рода Дуло: ”…Този…събрал под знамената си 20 хиляди скандинавци и 50 хиляди балинци…” (том І, стр. 96).
В личната им среща (960г.) с везир Талиб в гр. Болгар, те обсъждат прекрояване на владенията, както и стратегически планове, свързани със съдбата на Прибалтийските области и Хазария. Резултатите от това споразумение между разноверците, наследници на рода Дуло обаче се оказали твърде различни от началните намерения.
Мюсюлманинът Талиб със стратегически цели възложил на Кан Селеджук да създаде военна формация от българи и тюркмени, която от югоизток, през Мала Азия да атакува Константинопол. Впоследствие тези мюсюлмани се обособили в самостоятелна държава - Турция.
Тангристът Светослав, след локални атаки на някои прибалтийски градове и Хазария, нападнал през пролетта на 968 г. християнската държа-ва на своя родственик от рода Дуло - цар Петър. В първата фаза на тази война печенегите (баджанаците) са в съюз с Дунавска България и нападат Киев, което принудило Угор Борис (Светослав) да се върне. Във втората фаза на тази война печенегите (баджанаците) са на служба при Талиб и техният водач кура-хан успява в 972г. да плени Угор Борис (Светослав) и от неговия череп направил чаша, с която пил (том І, стр. 100-101).
Кан Талиб (976-981г.) сложил край на Хазарската държава, като я присъединил към Волжка България.
Има сведение, че цар Гаврил Радомир (Барадж)(1014-1015г.), син на цар Самуил, нееднократно е бил във Волжка България и после бил убит с обвинение в симпатии към исляма. Поради това царят на Волжка България Ибрахим (1006-1025г.) прекратил помощта за Дунавска Бълга-рия и отзовал от нея своите войски (том ІІІ, стр. 100).
================
Стига ли ти или искаш още ?
Първо си научи уроците и едва след като те изпитам и получиш задоволителна оценка ще има още8)